Решение № 5 от 11.08.2021, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№5 гр. гр. Брезник , 11.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК в публично заседание на шести август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ПЕТЪР С. ПЕТРОВ при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20211710200036 по описа за 2021 година Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН

Образувано е по жалба на С. К. С., с ЕГН: **********, с адрес:

****************, против Наказателно постановление № **-***********/23.03.2021г. на Началник сектор към ОДМВР-Перник, сектор „Пътна полиция“, Перник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл.174 ал.3 предл. 2-ро от ЗДвП, на С. К. С., с ЕГН: **********, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000лв., за извършено административно нарушение на разпоредбите на чл.174 ал.3 предл.2-ро.

В жалбата си въззивника сочи, че издаденото наказателно постановление № **-****-*******/23.03.2021г. на Началник сектор при ОДМВР-Перник, е незаконосъобразно, тъй като не е съгласен с фактическите констатации по наказателното постановление, и че са налице процесуални нарушения по издаване на наказателното постановление.

След като прецени обжалваното постановление, с оглед обстоятелствата посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, Брезнишки районен съд на основание чл. 14 и 18 от НПК прие за установено от фактическа страна следното:

1

По фактите съдът намира, че на 16.02.2021г. свидетелите Б. Е. Б. и Й. А. Н. / служители при РУ-МВР-Брезник/ били на работа дневна смяна и извършвали рутинни деейностти по охрана на обществения ред и проверка на автомобили като около 10,50 часа на същия ден в гр.Брезник, ул.“Борис Колев“, с посока на движение от по ул.“Йордан Милев „ от площад „9-ти септември“ към площад“Чорни“ спрели за проверка лек автомобил "Ф. Г." с рег. № РК ** ** ВТ, който бил управляван от жалбоподателя С. К. С.. Свидетелите Б. и Н. извършили проверка първоначално на документите на автомобила и водача.

Попитали жалбоподатиля дали е употребил алкохол или наркотици, за което последния отрекъл. След това го попитали дали държи забранени от закона вещества и той си признал, че в подлакътника между предните две седалки на автомобила има малко марихуана. Сведетелите проверили автомобила и там под подлакътникът разположен между предните две седалки намерили в пликче зелена листна маса. Тъй като нямали правомощия да тестват водача за употреба на наркотични вещества уведомили дежурния от ОДЧ при РУБрезник и запазили местопроизшествието. Дошли на място екипи на КАТ ПП при ОДМВР-Перник, като свидетелят Д.С. поканил водачът на автомобила да бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества. Техническото средство, с което трябвало да се извърши тестването било в свидетеля като водачът отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Св.А. З. издал на въззивника талон за медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване, при което С. отказал да бъде изследван. Видно от протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 16.02.2021г. съставен в 13,15ч. от В. Д. Д., в качеството и на ******* при ФСМП Брезник жалбоподателят отказал да даде кръв за изследване. Не се установява и св.С. да е нямал готовност да направи теста за наркотични вещества чрез използване на място на техническо средство.

Тъй като С.С. отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества му е съставен АУАН № ******/16.02.2021г. серия G A от св.С. за нарушение на чл. 174, ал. 3 пр.2 от 3ЗДвП , и му е издаден талон за изследване № *******/16.02.2021г. С. подписал АУАН, получил и талон за изследване като това обстоятелство също е удостоверено с неговия подпис.

АНО е възприел описаните фактически обстоятелства, като е приел, 2 че жалбоподателят е нарушил и на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП , му е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание намира, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган съгласно Заповед 8121з515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона форма и при формално спазване на реквизитите, предвидени в чл. 57 ЗАНН. АУАН съдържа всички реквизити съгласно нормата на чл. 42 ЗАНН.

Съдът не възприема, че са налице съществени нарушения при издаването на АУАН и ангажиране на отговорността на С.. Не се събраха доказателства, от които би могъл да се направи извод, че техническото средство не е било налично в служителя на Сектор Пътна полиция за извършване на тест за употреба на наркотични вещества. Напротив, от показанията на св.Б.Б. и св.Й.Н. се установи, че техническото средство е мобилно и нарушителят е бил поканен да даде проба, но тъй като отказал, му е бил издаден талон за медицинско изследване, който водача получил.

Възражението, че жалбоподателят не е бил запознат с АУАН е неоснователно, тъй като той в графата за възражения е написал, че няма такива. На следващо място съдът кредитира показанията на свидетелите – полицейски служители, тъй като липсват доказателства, които да поставят под съмнение тяхната безпристрастност. Показанията на свидетелите Б. и Н. са последователни, логични, същите взаимно се допълват, поради което и съдът им се довери.

Съдът намира, че от събраните доказателства не е оборена доказателствената сила на акта съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП , чрез представяне 3 на съответни доказателства пред административнонаказващия орган или съда, при което следва да се приеме, че фактите са такива, каквито са описани в акта за установяване на административно нарушение.

Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

В случая правната норма предписва дължимото от субекта поведение и съдържа в себе си санкцията за неизпълнение на задължението. В настоящата хипотеза не е спорно, че жалбоподателят е имал качеството на водач на процесното МПС. Административното нарушение е описано ясно и точно и същото се изразява в отказ на лицето да му бъде извършена проверка за установяване употреба на наркотично вещество, както с техническо средство, така и посредством медицинско изследване.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП регламентира състав на административно нарушение, което съдържа в себе си две форми на изпълнително деяние: първата форма се осъществява с отказ на субекта на административнонаказателната отговорност да бъде извършен тест – неподчинение на устно разпореждане от полицейски контролен орган, а втората форма – с неизпълнение на предписанието за медицинско изследване, което е дадено в писмен вид в медицински талон, съставен от същия орган (субектът не посещава медицинското здравно заведение). Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ да бъде тестван или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП .

Съдът намира, че независимо чрез кое от предвидените в закона 4 изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване (осъществени едновременно в конкретната хипотеза), се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и затова правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Начинът на установяване на употреба на наркотични вещества от водачите на МПС е регламентиран в Наредба № 1/19.07.2017 г. /обн., ДВ, бр.

61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. / като е предвидено, че се установява с тест или с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

В конкретния случай е безспорно установено, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван с тест и му е издаден талон за медицинско изследване, който той е получил, но е отказал да му бъде взета кръвна проба за изследване. И това обстоятелство е удостоверено по съответния ред.

Предвид изложеното правилно административнонаказателната отговорност е ангажирана по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП .

Законодателят не отчита причините, поради които водачът е отказал да бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества като следва да се отчита значимостта на обществените отношения, които се защитават и не може да се приеме, че се касае за хипотезата на маловажен случай по чл. 28 ЗАНН. Обстоятелството, че се е наложило жалбоподателят да изчака пристигането на екип на сектор "ПП", за да бъде тестван на място както за употреба на алкохол, така и за употреба на наркотици, се потвърждава от свидетелските показания на полицейските служители, но това, че е трябвало да изчака не представлява съществено процесуално нарушение и не е довело до ограничаване на правото му на защита в административнонаказателния процес.

В случая липсва възможност за преценка за предвиденото наказание като законът определя, че на нарушителя се налага наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна 5 машина за срок от две години и глоба 2000 лв., в който размер е и наложеното на жалбоподателя наказание, поради което като правилно и законосъобразно в тази част НП следва да се потвърди.

По тези съображения, НП следва да се потвърди изцяло. С оглед изхода на спора право на разноски има само АНО, който не претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН , Брезнишкият районен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№

**-***********/23.03.2021г. на Началник сектор към ОДМВР-Перник, сектор

„Пътна полиция“, Перник , с което на С. К. С., с ЕГН: **********, с адрес:

**************** за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП, е наложено общо наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________ 6