Решение № 2670 от 29.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2670 гр. Пловдив, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330121565 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от „Креди Йес“ ООД против И. М. К. осъдителен иск с правно основание чл. 535 ТЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 195, 21 лв., представляваща задължение по Запис на заповед, издаден на 30.09.2022 г., с падеж на предявяване и предявен на 17.05.2021 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.04.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 30.09.2022 г. И. М. К. е подписал в полза на ищеца запис на заповед, по силата на който ответникът се задължил да заплати сумата от 468 лв. Сочи, че със записа на заповед е обезпечен Договор за паричен заем № .....30.09.2022 г., към който е подписан погасителен план, в който е установено, че задължението подлежи на изплащане на 18 седмични вноски за периода от 01.07.2022 г. до 03.02.2023 г. Поддържа, че записът на заповед отговоря на законоустановените изисквания по чл. 535 ГПК. Твърди, че ответникът е заплатил сумата от 243, 40 лв., с която са погасени задължение за главница от 144, 82 лв., за лихва от 17, 56 лв., за неустойка от 79, 64 лв. и наказателна лихва от 1, 38 лв. Претендира незаплатения остатък от 1 задължението по записа на заповед. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ответникът И. М. К. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че записът на заповед обезпечава задължение по договор за заем № .....30.09.2022 г. Позовава се на съдебна практика съгласно която вземането може да се признае за съществуващо по реда на чл. 422 ГПК само ако е изискуемо съобразно с падежа на ценната книга, като следва да бъде съобразявана изискуемостта на задълженията от всеки вид – за главница, лихви и такси, към датата на падежа на записа на заповед. Предвид изложеното счита, че предявеният иск може да бъде уважен само за вземанията с настъпила изискуемост до датата на падежа на записа на заповед. Сочи, че не е разбрал, че подписва запис на заповед и се задължава, като счита, че записът на заповед е бил представен за подписване заедно с договора за паричен заем и приложенията към него. Твърди, че договорът за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1,. т. 10 ЗПК, доколкото в годишния процент на разходите не са включени всички разходи по кредита, като се е достигнало до неправилно посочване на годишен процент на разходите. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 535 ТЗ.

Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): действителен от външна страна запис на заповед; настъпил падеж на задължението на издателя; възникване на вземането в полза на издателя по силата на действителна сделка за менителнично поръчителство.

По делото е представена ценната книга на заповед – Запис на заповед от 30.09.2022 г., която представлява редовен от външна страна документ, доколкото последният има изискуемото съдържание по чл. 535 ТЗ.

В записа на заповед са обективирани всички изискуеми от закона клаузи (реквизити) – изразът “запис на заповед” се съдържа както в заглавието на 2 акта, така и в неговия текст; безусловно обещание за плащане на определена сума – 468 лв.; място на плащане – .............; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати – „Креди Йес“ ООД; дата и място на издаване – гр. П, 30.09.2022 г. и подпис на издателя. В записа на заповед е посочено, че последният е платим на предявяване.

В записа на заповед е отбелязано, че последният е предявен на издателя на 01.10.2022 г. При падеж на предявяване или на определен срок след предявяване, за да настъпи изискуемостта на самото задължение по ценната книга е необходимо да бъде предявена. В този смисъл е Решение 132/23.07.2016 г. по търг.д. № 2316/2015 г., ТК на ВКС и Решение № 113/12.07.2017 г. по търг.д. № 640/2016 г., ТК на ВКС.

В записа на заповед е посочено, че последният се сключва за обезпечаване изпълнението на договор за паричен заем. Въпреки посочване на обезпеченото правоотношение, записът на заповед е редовен. За да достигне до този извод съдът съобрази т. 4 д от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че са налице основанията за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, ако в записа на заповед е направена добавка относно наличието на каузално правоотношение, ако добавката, сочеща на каузалното правоотношение, не засяга реквизитите на менителничния ефект същата следва да се счита за неписана и не опорочава формата му. В случая е налице посочената хипотеза.

В исковата молба са въведени твърдения, че записът на заповед се издава в обезпечение на вземане по Договор за паричен заем № ....30.09.2022 г., като в отговора на исковата молба са релевирани възражения за недействителност на каузалното правоотношение, поради допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържано е, че вземането може да се признае за съществуващо по реда на чл. 422 ГПК само ако е изискуемо съобразно с падежа на ценната книга, като следва да бъде съобразявана изискуемостта на задълженията от всеки вид – за главница, лихви и такси, към датата на падежа на записа на заповед.

Съгласно разрешението, дадено в т.17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото по предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. При направено релативно 3 възражение/твърдение, основано на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, това правоотношение подлежи на изследване от съда, доколкото относителното възражение би имало за последица погасяване на вземането по записа на заповед.

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен договор за паричен заем № .....30.09.2022 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 300 лв. срещу насрещното задължение на последния – кредитополучател, да върне сумата от общо 322, 38 лв. на 18 седмични вноски, всяка в размер от 17, 91 лв., с падеж на първата вноска на 07.10.2022 г. и падеж на последната вноска на 03.02.2023 г. Към договора е представен и погасителен план, обективиран в приложение, неразделна част от договора. Установен е месечен лихвен процент от 3, 340 % и годишен процент на разходите от 49, 049 %.

В клаузата на чл. 6 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение да представи обезпечение на договора – гарант, отговарящ на условията, установени в чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия и още едно от следните обезпечения: ипотека върху недвижим имот съгласно чл. 10, ал. 2, т.

3 от Общите условия, особен залог върху движимо имущество съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия, банкова гаранция съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия и ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

В клаузата на чл. 8 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 15, 62 лв., която се заплаща разсрочено съобразно погасителния план към договора.

Договорът между страните е сключен при отнапред установени от кредитодателя Общи условия, като страните не спорят, че последните са неразделна част от условията на договора.

По делото са представени Общите условия, относими към процесния договор за заем, но последните не са представени в цялост и липсва страницата, установяваща съдържанието на чл. 10.

Следователно в производството по делото се установи, че записът на заповед е издаден в обезпечение на каузално правоотношение по договор за паричен заем № ...../30.09.2022 г., в който е договорено, че предоставената заемна сума, ведно с начислената възнаградителна лихва и неустойка подлежат на разсрочено погасяване – на вноски - с падеж на първата вноска на 07.10.2022 г. и падеж на последната вноска на 03.02.2023 г.

4

Записът на заповед е издаден на 30.09.2022 г. – в деня на сключване на договора за кредит, като е установено, че последният е с падеж на предявяване. В записа на заповед е отбелязано, че последният е предявен на издателя на 01.10.2022 г. Към датата на предявяване, когато е настъпил падежът на задължението по записа на заповед не е настъпил падежът на нито една погасителна вноска по договора за кредит, доколкото първата погасителна вноска е с падеж след тази дата, а именно – 07.10.2022 г.

В практиката на Върховния касационен съд – така Решение № 252 от 21.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 951/2017 г., II т. о., ТК, Решение № 108 от 22.07.2014 г. по т. д. 2418/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 171 от 11.11.2014 г. по т. д. № 2913/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 249 от 2.02.2015 г. по т. д. № 4224/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., е прието е, че записът на заповед установява изискуемост на вземането към датата на падежа, посочен в ценната книга. Ако записът на заповед обезпечава каузално правоотношение между издателя и поемателя, то за реализиране вземането по записа на заповед следва да е налице кореспондиращо задължение по каузалното правоотношение, изискуемо към същия момент, тъй като в противен случай би се постигнало неоснователно предварително реализиране на обезпечителната функция на записа на заповед. Ако обезпечителната функция на записа на заповед е по отношение на всички видове задължения по каузалното правоотношение /главница, договорна, наказателна лихва, такси и др./, следва да бъде съобразявана изскуемостта на задължения от всеки вид към датата на падежа на записа на заповед. При доказана обезпечителна функция на записа на заповед вземането на основание ценната книга следва да би било изпълнимо към падежа й и съгласно условията на каузалното правоотношение. В противен случай би се стигнало до това, че на основание менителничния ефект би могло да се присъдят и законни лихви за забава, считано от падежа на ефекта, за задължения, чиято изискумост настъпва в бъдещ спрямо тази падеж момент.

При съобразяване на посочената съдебна практика и доколкото към датата на падежа на записа на заповед не е настъпила изискуемостта на задълженията по договора за паричен заем, предявеният иск, основан на менителничния ефект, следва да се отхвърли като неоснователен.

По отношение на отговорността за разноските:

При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза 5 на ответника се следват разноски.

В производството по делото ответникът е защитаван на основание чл.

38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. от а. М. В. М., поради което и с оглед изхода на правния спор в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.

Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.