Определение № 1905 от 16.07.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1061/2025
- Вид
- Определение № 1905
- Подписан
- 16.07.2025
- В сила
- 16.07.2025
- Състав
- Иван Иванов , Николай Метанов, Васил Василев
Цитирани разпоредби
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.72, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.75, ал.2 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1905 гр. София, 16.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иван Иванов
Членове:
Николай Метанов
Васил Василев като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно гражданско дело № 20251000501061 по описа за 2025 година
Производството е по чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 4561/21.03.2025г. по описа на Окръжен съд Благоевград, подадена от Л. К. П., чрез адв. М. А., против определение № 284 от 10.03.2025 г., постановено по гр. д.№ 62/2023 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, седемнадесети състав, с което съдът е оставил без уважение, подадена от жалбоподателката молба вх. № 2511/14.02.2025г. от Л. К. П., ЕГН **********, в която прави искане да се освободи молителя от заплащането на държавна такса в общ размер на 1 919,70лв. за производството по гр.д.№ 62/2023г. по описа на ОС – Благоевград и за разноски в производството, като неоснователна.
Жалбоподателката твърди, че обжалваното определение е неправилно, по подобно изложени съображения. Съдът неправилно с разпореждане от 07.01.2025г. е разпоредил да се внесе държавна такса по освен по главния иск, така и по евентуалния, като сочи че при евентуално съединяване се търси защита на един интерес и съответно съобразно правилото на чл.72, ал.1 ГПК се дължи една държавна такса.
С оглед посоченото намира, че съдът не е следвало да й указва да заплати такса за разглеждане на евентуалния иск.
Поради принципната недължимост на таксата поддържа и че съдът неправилно се е произнесъл по евентуално направеното от нея искане по реда на чл.83, ал.2 ГПК досежно този иск. Евентуално сочи, че от представените от нея доказателства се установява, че тя няма материалната възможност да заплати още една такса за разглеждане и на евентуалния иск, поради което с обжалваното определение съдът неправилно е отказал да я освободи от това задължение.
С оглед изложеното иска от настоящия съд да отмени обжалваното определение, да остави без разглеждане молбата с вх. № 2511 от 14.02.2025г. на Л. К. П., като недопустима.
Твърди, че е налице и произнасяне извън обема на направеното искане- ищцата е внесла държавна такса по главния иск и не прави искане за освобождаване от разноски.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателката и събраните по делото доказателства, установи следното:
От доказателствата по делото се установява, че ищцата Л. К. П. е предявила иск против Община Благоевград и В. С. В. за прогласяване нищожността на съдебна делба на недвижим имот, подробно индивидуализиран, поради противоречие с чл.34 ЗС. При условие на евентуалност е предявила и иск за обявяване нищожността на делбата поради наличие на 1 предпоставките по чл.75, ал.2 ЗН.
Въз основа на така описаната горе искова молба е образувано гр.д.№ 62/2023 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, но с разпореждане № 10 от 07.01.2025г. същата е оставена без движение за изпълнение на указания на съда по редовността, а именно: вписване на исковата молба в Служба по вписванията и представяне на доказателства за заплатена държавна такса.
В указания от съда срок ищцата Л. К. П. е представила данъчна оценка за недвижимия имот и доказателства за платена държавна такса в размер на 970,64 лв.
Производството по делото е продължило със събиране на доказателства и провеждане на открити съдебни заседания. С определения № 773 от 14.11.2023 г. и№
750 от 08.07.2024г. делото е прекратявано като недопустимо, но и двете са отменени при инстанционния контрол.
При продължаване на производството, след отмяната на второто прекратително определение, с разпореждане № 10 от 07.01.2025г., съдът оставя исковата молба без движение, като указва на Л. К. П. да конкретизира обстоятелствата, на които се основават главният и евентуалният иск, както и да заплати държавна такса за разглеждането на всеки от тях, като определя за главния иск доплащане в размер на 474,53 лв., а за евентуалния – в размер на 1 445,17 лв.
В срока за изпълнение на указанията Л. К. П. подава молба с вх. №
2511/14.02.2025 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с която оспорва указанията на съда относно дължимата държавна такса по предявения евентуален иск, без да ги изпълни, като евентуално прави искане да бъде освободена от задължението за заплащане на таксата и разноски по него на основание чл.83, ал. 2 ГПК. Не представя доказателства за доплащане на указаната от съда сума от 474,53 лв. за разглеждането на главния иск.
С разпореждане № 173 от 17.02.2025г. съдът оставя молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК без движение като указва на Л. К. П. да представи доказателства за материалното и семейното си състояние.
В указания срок ищцата представя доказателства за семейното и материалното си състояние, но съдът приема, че същите не удостоверяват финансовата й невъзможност да заплати дължимата държавна такса по предявените искове в общ размер от 1 919,70 лв. По тази причина, с обжалваното определение № 284 от 10.03.2025г., съдът оставя молбата с правно основание чл.83, ал.2 ГПК без уважение като неоснователна. Определението е връчено на ищцата на 14.03.2025г.
При така установените обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване.
При разглеждане на частната жалба съдът дължи служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. В рамките на тази проверка съдът установи, че обжалваното определение е частично недопустимо. Съображенията за това са следните:
С молба с вх. № 2511/14.02.2025 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград Л. К. П. е направила искане да бъде освободена частично от задължението за заплащане на държавна такса и разноски, а именно – по отношение на предявения от нея евентуален иск, в случай че, въпреки становището , съдът приеме, че такава такса се дължи. С обжалваното определение обаче съдът се е произнесъл както по изрично направеното искане, така и по въпроса за освобождаването на ищцата от дължимия остатък от държавната такса за главния иск – с каквото искане не е бил сезиран.
В хипотезата на чл.83, ал.2 ГПК съдът не разполага със служебни правомощия за освобождаване от заплащане на държавна такса, а е обвързан от конкретното искане на страната. Прилагането на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес изисква произнасяне на съда само по направеното искане. Ето защо, като се е произнесъл и 2 относно освобождаване от държавна такса по главния иск – без да е бил сезиран с такова искане – първоинстанционният съд е постановил частично недопустимо определение, поради което същото следва да бъде обезсилено в частта относно главния иск.
По правилността на обжалваното определение в останалата част, съдът намира следното:
Съобразно правилото на чл.72, ал.1 ГПК за предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците. Значението на нормата е изяснено в трайната практика на ВКС, като например определение № 211 от 09.06.2022г. по ч.гр.д.№
581/2022 г., г. к., ІІІ Г. О. на ВКС, определение № 60349 от 14.10.2021г. по ч.гр.д.
№2543/2021г., г. к., ІІІ Г. О. на ВКС, определение № 467/20.09.2011г. по ч гр.д.№506/2011г. на III г.о на ВКС и др., с която се приема, че когато се претендира едно благо, таксата е една, колкото и да са основанията, от които това благо се извежда и колкото и да са лицата, които го претендират, или от които се претендира при наличие на общност на основанията.
В настоящия случай жалбоподателката е предявила един главен и един евентуален иск с искане да бъде обявена нищожността на извършена съдебна делба. Съответно, търсената от съда защита се отнася до едно - единствено благо, основано на две евентуално съотносими помежду си основания. В подобна хипотеза се дължи само една държавна такса, съобразно изясненото по - горе значение на разпоредбата на чл.72, ал. 1 ГПК.
При съобразяване на изложеното следва изводът, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищцата следва да заплати държавна такса и за предявения от нея евентуален иск. Това от своя страна е довело и до неправилно разглеждане и произнасяне по направеното от нея искане по реда на чл.83, ал.2 ГПК, тъй като принципната недължимост на задължението изключва необходимостта от произнасяне по искането за освобождаване от изпълнението му, в какъвто смисъл е и направеното искане.
За пълнота следва да се посочи, че по принцип неизпълнението на неправилни указания на съда не води до неблагоприятни последици за страната, но ако по някаква причина такива настъпят и постановеният акт подлежи на инстанционен контрол, при инициирането и осъществяването му ще бъде извършена преценка по отношение правилността и законосъобразността на дадените указания, която следва да бъде съобразена при решаването на спора.
При тези изводи на съда, обжалваното определение следва да бъде обезсилено в частта, с която съдът се е произнесъл извън рамките на направеното искане за освобождаване от задължение за плащане на държавна такса за разглеждане на главния иск, като процесуално недопустимо, а в останалата част, касаеща освобождаването на ищцата по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК от държавна такса и разноски за предявения евентуален иск, следва да бъде отменено, като неправилно.
Воден от тези мотиви, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА определение № 284 от 10.03.2025г., постановено по гр.д.№62/2023г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, седемнадесети състав, в частта, с която съдът е оставил без уважение подадена от жалбоподателката молба вх. № 2511/14.02.2025г. от Л. К. П., ЕГН **********, в която прави искане да се освободи молителя от заплащането на държавна такса за разглеждане на предявения от нея главен иск за сумата до 474,53 лв.
ОТМЕНЯ определение № 284 от 10.03.2025 г., постановено по гр.д.№62/2023г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, седемнадесети състав, в останалата му част, с която съдът е оставил без уважение подадена от жалбоподателката молба вх.№2511/14.02.2025г. от Л. К. П., ЕГН **********, в която прави искане да се освободи молителя от заплащането на 3 държавна такса за разглеждане на предявения от нея евентуален иск за разликата над
474,23 лв. до 1 919,70 лв. и за разноски в производството.
ИЗПРАЩА делото на Окръжен съд – Благоевград за продължаване на процесуалните действия, при съобразяване с мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4