Решение № 33 от 30.03.2023, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Търговище, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. П. при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20233500500043 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника Й. Н. Й. от гр.Търговище, действащ чрез особения си процесуален представител адв.С. П. от АКТърговище против решение №9/09.01.2023г., постановено по гр.д.№309/2022г. на Районен съд-Търговище, с което на осн.чл.422, ал.1 от ГПК е установено съществуването на задълженията на ответника спрямо ищеца „Й.....” ЕАДгр.София, ЕИК 130460283 за сума в общ размер на 2 917.55 лв., представляваща неизплатени суми по договор за мобилни услуги № 616481120 от 06.10.2016г., договор за мобилни услуги №618974085 и договор за лизинг от 17.11. 2017г., допълнително споразумение №017423657 към договор за мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг от 30.10.2018г., допълнително споразумение №017860932 към договор за мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг от 08.11.2018г., договор за мобилни услуги № 621652878 и договор за лизинг от 30.05.2019г., за което са съставени фактури №7289934793/ 15.06.2019г.; №**********/15.07.2019г., №7292596521/15.08.

2019г., №7294015059/15.09.2019г. и №7295333243/15.10.2019 год., ведно със законната лихва, считано от 25.06.2021 г., до изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 462/28.06.2021г. по ч.гр.д.

1

№ 924/2021г. на РС-Търговище , като на ищеца са присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на 456.88 лв. и направените в исковото производство разноски в размер на 997.43 лв.С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, тъй като предсрочната изискуемост на вземанията не е надлежно съобщена на длъжника, въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявените искове.

С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Жалбата е допустима, но неоснователна.

Предявените искове по чл.422 от ГПК за установяване на вземания в общ размер на в общ размер на 2 917.55 лв., представляваща неизплатени суми по договор за мобилни услуги № 616481120 от 06.10.2016г., договор за мобилни услуги №618974085 и договор за лизинг от 17.11. 2017г., допълнително споразумение №017423657 към договор за мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг от 30.10.2018г., допълнително споразумение №017860932 към договор за мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг от 08.11.2018г., договор за мобилни услуги № 621652878 и договор за лизинг от 30.05.2019г., за което са съставени фактури №7289934793/ 15.06.2019г.;

№**********/15.07.2019г.,

№7292596521/15.08.

2019г.,

№7294015059/15.09.2019г. и №7295333243/15.10.2019 год., ведно със законната лихва, считано от 25.06.2021 г., до изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 462/28.06.2021г. по ч.гр.д.

№ 924/2021г. на РС-Търговище , са обосновани с неизпълнение от страна на ответника, довело до предсрочно прекратяване на договорните отношения и възникване на посочените задължения.

Особеният представител на ответника оспорва иска с възражения за недължимост на посочените суми.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

2

С договор за мобилни услуги №616481120/06.10.2016г на ответника е предоставен мобилен номер ***, а с договор за мобилни услуги № 618974085 и договор за лизинг от 17.11.2017г.- мобилен телефонен номер ***, (със стандартна месечна абонаментна такса 15.99 лв. с вкл. ДДС или 13.32 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 13.99 лв. с вкл. ДДС или 11.65 лв. без вкл. ДДС), а по договора за лизинг било предоставено мобилно устройство HUAWEI MediaPad Т2 7 4 G , като съгласно договора общата цена на лизинговата вещ е 128.57 лв. с вкл. ДДС, вносима на двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 5.59 лв., с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Относно задълженията ищецът е издал крайна фактура № 729533243/15.10.2019 год., а именно:

504.79 лв. - за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти, 1 764.65 лв. - за незаплатени лизингови вноски по договорите за лизинг и 648.11 лв.- за незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, или общо сума в размер на 2 917.55 лв., потвърдено от заключението на назначената съдебна счетоводна експертиза, като доказателства за плащане не са представени, не е изтекла и предвидената 3-годишна погасителна давност до датата на подаване на заявлението в съда 25.06.2021 год. Към посочената дата са изтекли и крайните срокове от по 23 месеца по посочените договори, т.е. преди предявяване на установителния иск, поради което е без значение дали е обявена предсрочна изискуемост на лизинговите вноски и месечните абонаментни такси.

Надлежното уведомяване за предсрочната изискуемост има значение за договорната неустойка в размер на 504.79 лв.

В договора за мобилни услуги ответникът е посочил своя постоянен адрес, който следва да се счита за адрес за кореспонденция, без да е уведомил контрахента за неговата евентуална промяна-чл.16 от ОУД с мобилния оператор, поради което и не може да се позовава за невъзможност за получаване на съобщения на същия адрес-чл.19 е от Общите условия, а при липсата на уговорка как ще бъде обявено предсрочното прекратяване, то съответният способ е по избор на кредитора.В случая, предупредителното писмо е доставено от лицензиран куриер в пощенската кутия на ответника на 26.09.2019г., който способ е в съответствие с чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги и чл.3 от Общите правила, приети с решение № 581/ 27.10.10г. от Комисията за регулиране на съобщенията, на постоянния адрес на ответника, посочен от самия него в договора за мобилни услуги и след като писмото не е препоръчано, то връчването е редовно. Още повече, ответникът не е открит и за нуждите на съдебното производство нито на постоянния, нито на настоящия му адрес, нито по последната му месторабота в страната.При тези обстоятелства, следва да се приеме, че ищецът е положил изискуемата дължима грижа и добросъвестност изявлението му да стигне до знанието на ответника, предсрочното прекратяване е произвело своя ефект, 3 както и задължението за неустойка като негова последица.

Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, като на ищеца се присъдят направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 218 лв.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №9/09.01.2023г., постано -вено по гр.д.

№309/2022г. на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Й. Н. Й. от гр.Търговище, ЕГН:********** да заплати на “Й.....“ ЕАД-гр.София, ЕИК 130460283 направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 218 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4