Решение № 179 от 06.11.2015, Районен съд - Бяла

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 179 гр.Бяла,

06.11.2015 г.

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - І гр.състав в публичното заседание на шести октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател:

Пламен Дочев, при секретаря В.В., като разгледа докладваното от съдията Дочев гр.д.№ 543 по описа за 2014год., за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правна квалификация по чл.55 ЗЗД.

Ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на кредитополучателя А.И. и солидарния длъжник Ц.П.- И., сумата от 1400 лв., представляваща неправомерно начислена и платена без правно основание лихва по договор за банков кредит № 2775/03.07.2007г., считано от 15.07.2007г. до 15.02.2014г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Претендират разноските по делото.

Ответникът чрез процесуалния си представител е депозирал отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.

След преценка на доказателствата по делото, доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, съдът от правна страна изведе следното:

С протоколно определение по реда на чл.214, ал.1, изр.3 ГПК съдът е приел увеличение на иска в размер на 3 377,68 лв. по който ответниците не са възразили.

I. Относно иска по чл.55, ал.1 ЗЗД:

Според чл. 55, ал.1 ЗЗД „Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне”. На връщане в хипотезите на чл.55, ал.1 ЗЗД подлежи реално полученото. При иск по чл.55, ал.1 ЗЗД ищцовата страна следва да докажат плащането на претендиралата сума, а ответната-основанието за нейното плащане, ако твърди наличието на такова основание.

Фактът на плащането от ищците в полза на ответната страна на процесната сума - възнаградителни лихви по договора за процесния период, се установява от представеното извлечение и от приетото заключение от в.л. по съдебно-счетоводната експертиза и по това обстоятелство няма и спор между страните.

Приложими към договора между страните са общите условия от 2007г., приети от ищците при сключване на процесния договор за кредит между страните. Налице е неприложимост на приетите от банката след сключването на договора общи условия от 2008г. Законът изисква приемане от насрещната по договора страна на общите условия, изготвени и предложени от другата страна, а при договори с продължително изпълнение-непротивопоставяне на промените в общите условия след съобщаването им (чл.16 ЗЗД, чл.298 ТЗ); доколкото едната страна по договора не е търговец, чл.298, ал.1, т.2 ТЗ е неприложима между страните.

Основателно е възражението на ищцовата страна за нищожност на последната клауза от общите условия от 2007 г., която дава право на банката едностранно да изменя общите условия приложими по договора. Договорът между страните е сключен на 03.07.2007г. след влизането в сила на 10.06.2006г. на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което и с оглед качеството на ищците - кредитополучатели на потребители по смисъла на §13, т.1 ЗЗП, този закон е приложим към облигационното правоотношение между страните по договора за кредит.

Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в процесния договор примерно са посочени някои типизирани неравноправни клаузи. Неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са индивидуално уговорени между страните (чл. 146, ал. 1 ЗЗП).

Общите условия от 2007 г. не съдържат индивидуално уговорени между страните клаузи - по делото липсват доказателства ищците да са участвали при формулирането им; по отношение на общите условия чл.146, ал.2 ЗЗП въвежда презумпция, че клаузите им не са индивидуално уговорени, а доказателствената тежест за опровергаването й е на търговеца (чл.146, ал.3 ЗЗП), каквото насрещно доказване не беше проведено. Следователно общите условия от 2007г., включително последният параграф от тях, не са индивидуално уговорени между страните.

Посочената клауза дава право на банката едностранно да изменя общите условия по договора, без да са посочени каквито и да било критерии или обективни предпоставки за това -следователно последният параграф от общите условия от 2007г. е неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.10 ЗЗП, доколкото овластява банката да изменя общите условия не просто на непредвидено в договора основание за това, а при пълна липса на уговорени предпоставки за възникването на такова право; доколкото приемането на нови или изменени общи условия в тази клауза не предвижда предварително съгласуване или уведомяване на кредитополучателя преди влизането им в сила, налице е и основанието за неравноправност на клаузата по чл.143, т.9 ЗЗП (разпоредбата на чл.143, т.3 ЗЗП е неприложима в случая, доколкото последният параграф от общите условия от 2007 г. не съдържа обусловеност между изпълнение от страна на банката на някакво нейно задължение по договора от условие, зависещо изцяло от нейната воля - основното задължение за предоставяне на заемната сума на кредитополучателя е изпълнено при сключването на договора). След като последният параграф от общите условия от 2007г. е неравноправна клауза, която не е индивидуално уговорена, тя е нищожна и не е действителна част от договорното правоотношение между страните.

Не са налице основания по чл.144 ЗЗП за изключване приложението на чл.143, т.10 ЗЗП към посочената клауза: чл.144, ал.4 ЗЗП изключва приложението на чл.143, т.12 ЗЗП, а не на чл.143, т.10 ЗЗП; чл.144, ал.2, т.1 ЗЗП визира клаузи за „изменение на лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги”, а не цялостна подмяна на общите условия по договора, а освен това липсва в общите условия от 2007г. уговорка кредитополучателят да има право да прекрати договора при едностранно изменение на общите условия - следователно чл.144, ал.2, т.1 ЗЗП е неприложим в отношенията между страните; неприложимо е и изключението по чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП касае сделки „с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар”-съдържанието на разпоредбата визира пряка зависимост между размера на паричната престация по договора и измененията в борсов курс или лихвен процент на финансовия пазар, каквато пряка зависимост не е налице между посочените показатели и възнаградителната лихва по процесния договор за кредит (с факта на изменението на посочените показатели не настъпва изменение в дължимите от ищцата лихви по договора), доколкото възнаградителната лихва по договора за кредит не е актив, индексиран на борса или търгуван на финансов пазар), а е уговорена в договора по размер съгласно лихвения план (т.4 от договора) и няма пряка връзка между измененията в размера на лихвите по договора и измененията в цитираните в чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП - какви финансови индекси и показатели съобразява банката при едностранното определяне размерите на лихвите по кредитите или предлагането им на бъдещи кредитополучатели от банката е без значение за прилагане на изключението по чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП, защото в тази хипотеза е налице пряка зависимост между решението на банката и размера на лихвите, а не зависимост на този размер с „флуктуациите на котировките на фондовата борса, или с индекс, или с процент на финансовия пазар, които продавачът или доставчикът не контролират", какъвто е точният текст на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (приложение-т.2), която е транспонирана в българското право със ЗЗП - следователно щом размера на възнаградителната лихва не зависи пряко от промените в борсовите котировки или от индекси на финансовите пазари, а зависи пряко само от волята на страните по договора или на едната от тях, нормата на чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП е неприложима и съответно - не изключва приложението към процесния договор чл.143, т.10 ЗЗП.

Поради констатираната нищожност на последният параграф от общите условия от 2007г., в полза на банката изобщо не е възниквало правото едностранно да изменя общите условия от 2007г. по договора, като през 2008 г. приема изцяло нови общи условия. По делото няма данни ищците да са приемали общите условия от 2008 г., поради което те не са приложими в отношенията между страните не само поради липса на право на банката едностранно да променя общите условия по договора, но и поради това, че те не са приети от кредитополучателя - доколкото банковите сделки са търговски (чл.1, т.7 ТЗ), поради което за договорите при общи условия е приложим чл.298 ТЗ, но не и чл.16, ал.3 ЗЗД; следователно общите условия от 2008г. не са приложими в отношенията между страните по договора, поради което е без значение дали те валидно уреждат право на банката да изменя едностранно размера на лихвите по кредита.

Ответната страна се позовава на т.11.1.3 от общите условия от 2007г. като основание за изменение на размера на лихвите по договора. Твърдението на ответната страна в отговора й на исковата молба, че не е налице едностранно изменение на лихвите, а само приложение на посочената клауза от общите условия, е очевидно неоснователно-именно в тази клауза (абзац 2) пряко е посочено, че се касае за право на банката „да променя едностранно размер на годишния лихвен процент”, поради което именно самото приложение на т.11.1.3 представлява такова изменение.

Доводът на ищцовата страна за нищожност на посочената клауза е основателен. Съгласно чл.147, ал.1 ЗЗП „клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин”-т.

11.1.3 от общите условия - 2007г. на договора не отговаря на това изискване: като предпоставка за изменение в размера на лихвения процент в нея се сочи случая, когато „пазарните условия водят до необходимост от увеличаване” на годишния лихвен процент с повече от 1 пункт. Така формулираната предпоставка е лишена от конкретно съдържание: изобщо липсва дефиниция в договора и общите условия на термина „пазарни условия” - поради това изобщо не може да се направи извод изменението в условията на кой пазар трябва да се изследват, доколкото изобщо не може да се предположи какъв пазар се има предвид в цитираната уговорка на общите условия - той не само не е дефиниран, но не е посочен по какъвто и да признак или сегмент на пазара (продуктов, географски или друг), измененията в който да могат да бъдат реално преценени като предпоставка за приложимостта на т.11.1.3 от общите условия - 2007г.; при тази липса на определеност терминът „пазарни условия” е с толкова широко съдържание, че всъщност такова конкретно съдържание изобщо липсва; от изложените от ответната страна твърдения може да се предположи, че според нея от значение са измененията във финансовите пазари, което обаче по никакъв начин не следва от общите условия, а представлява единствено тълкуване на договора от едната страна по него според собствените й интереси, което не намира опора в текста на общите условия (за другата страна - потребител от интерес може да бъде преценката на условията на други видове пазари - на които тя реализира доходите си и или извършва разходи). Дори и да се приеме това тълкуване на ответната страна, очевидно клаузата на т.11.1.3 от общите условия - 2007г. не отговаря на изискванията на чл.147, ал.1 ЗЗП, доколкото състоянието на финансовите пазари зависи от такова множество фактори, че за каквато и да било яснота при сключването на договора не може да се говори, което се установи и по настоящото дело с оглед необходимостта от изслушване на експертиза от вещо лице със специални знания, за установяване на обстоятелствата относно приложимостта на т.11.1.3 от общите условия - 2007г. (само в заключението от 29.09.2015г. вещото лице посочва поне 15 фактора, които могат да се приемат за част от пазарните условия, при което е очевидно, че този термин изобщо не внася яснота в договорните отношения между страните); такива специални знания потребителят - кредитополучател не е длъжен да притежава и в общия случай няма, поради което очевидно за него т.11.1.3 от общите условия - 2007г. не е формулирана ясно и недвусмислено. Нарушаването на чл.147, ал.1 ЗЗП чрез ползване на недефинирани термини за възникване правото на банката едностранно да изменя договора е самостоятелно основание за нищожност на посочената клауза, доколкото в тази хипотеза е налице общото основание на чл.143 ЗЗП, отделно от прякото нарушаване на чл.147, ал.1 ЗЗП.