Решение № 17254 от 08.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17254 гр. С, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря С Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110125447 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на Д. Г. П. с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. Д.

М., срещу „Ф Б“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платена на ответника по нищожен договор за потребителски кредит № 582707 от 17.01.2018г. в размер на 5 лева, частично предявена от общия размер на иска от 584 лв., ведно със законната лихва, считано от 07.05.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 17.01.2018г. сключил с ответника договор за потребителски кредит № 582707 за сума в размер на 800 лева, със срок на погасяване 12 месеца, при лихва в размер на 184 лв. и ГПР – 49,66%. Поддържа, че на основание чл. 5 от същия, се предвиждало процесния договор за кредит да бъде обезпечен с поръчителство, като това било задължително условие за предоставянето на кредита, предоставяно от „М Bank”. Ищецът поддържа, че е погасил всички задължения по кредита, като по отношение на процесния договор и договора за поръчителство твърди, че такъв не е сключен, тъй като липсвало съгласие, поради това, че ищецът не го е подписвал нито с КЕП, нито с обикновен електронен подпис.

Ищецът счита, че Договор за потребителски кредит № 582707 от 17.01.2018г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК, тъй като в договора за кредит липсвала методика на формиране на ГПР по кредита, като не било ясно какво точно е включено в процента на ГПР. Бил посочен размер на ГПР, който не бил реално прилагания между страните, което представлявало заблуждаваща търговска практика.

Договорът противоречал на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала по клаузата за поръчителство, не била включена в ГПР, като потребителят нямал възможност да откаже предоставянето на гаранция, доколкото последното е било задължително условие за получаване на кредита. Счита, че с предвиждането за заплащане на сумата за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски 1 кредит № 1259038 за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът "Ф Б" ЕООД, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Оспорва, че предоставянето на поръчителство е било задължително условие за получаване на кредит. Поддържа, че ГПР е формиран в съответствие с правилата на приложимото материално право. Предвид изложеното, моли съда да приеме, че предявеният иск е неоснователен и съответно да бъде отхвърлен като такъв. Моли, да бъдат присъдени и разноските по делото.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 17.01.2018г. са сключили договор за потребителски кредит № 582707 със съдържанието посочено в исковата молба, както и договор за поръчителство с М Bank /М/.

Видно от съдържанието на процесния договор за потребителски кредит - чл. 5 от същия, се предвиждало същият да бъде обезпечен, с одобряване от ответника на предоставеното в негова полза обезпечение, като уговорката за обезпечението не може да бъде последващо отменена нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. От съдържанието на клаузите на сключения между страните договор за гаранция /поръчителство/, се предвиждало ищeцът да заплати сума в размер на 400 лв., дължима към погасителните месечни вноски, съобразно изготвения погасителен план към договора за потребителски кредит. Съдът намира, че уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил включен като такъв в ГПР по договора за потребителски кредит. Съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.

Съдът намира, че въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора. Посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции.

Видно от съдържащата се в Търговския регистър, общодостъпна информация, дружеството гарант, а именно М Bank /М/ и дружеството - ответник по настоящото производство, се явяват свързани лица по см. на ТЗ, поради което възраженията на ответника, свързани с неотносимостта на сключения договор за обезпечаване на задълженията по договора за потребителски кредит, с осъществяваната от дружеството ответник, дейност са неоснователни.

Следователно възнаграждението за поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.

Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Така уговореното възнаграждение по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал.

4 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

2

Същевременно, посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост, поради което и на основание чл.23 от ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК, единствено дължима се явява главницата по процесния договор за кредит.

От представената от ответника справка за извършени плащания, неоспорена от ищеца и приета като писмено доказателство по делото, се установява, че ищецът е заплатил, а ответникът е получил сумата в общ размер на 808 лева/413,12 евро по договора за потребителски кредит.

Сумата в размер на 8 лева/4,09 евро, заплатена над единствено дължимата главница в размер на 800 лв., е платена при изначална липса на правно основание, поради което ответникът дължи нейното връщане.

По разноските.

С оглед изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноските за държавна такса, както и за адвокатско възнаграждение в общ размер на 270,98 евро, от които 25,56 евро държавна такса и 245,42 евро с ДДС, адвокатско възнаграждение.

Съдът счита за основателно отправеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по настоящото производство, като намира че същото следва да се присъди в посочения по-горе размер с оглед относително ниската фактическа и правна сложност на делото и обема на осъществената процесуална защита, който не надвишава при типичните производства по този тип дела /делото е разгледано в едно съдебно заседание, при провеждането на което не са се явили процесуалните представители на страните/, поради което го намира за справедлив.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, "Ф Б" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к. "М" 3, бул. „А М“ № **, представлявано от И В Д и Д В Н, да заплати на Д. Г. П. с ЕГН **********, сумата в размер на 4,09 евро/8 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № 582707 от 17.01.2018г., ведно със законната лихва от 07.05.2025г., до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата в размер на в общ размер на 270,98 евро, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3