Решение № 108 от 23.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Пловдив, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20245330203179 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1030-008341/05.04.2024 год., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на К. К. А., с ЕГН: ********** на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателката К. А. с жалбата и в съдебно заседание чрез процесуален представител оспорва по съществото вмененото й нарушение и прави искане за отмяна на Наказателно постановление /НП/ като незаконосъобразно. Претендира сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна Началник група в ОД на МВР Пловдив, сектор „ПП“ Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молбастановище излага съображения неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски с искане за намаляването им до минимално 1 предвидения в нормативната уредба размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

Обжалваното НП е издадено срещу жалбоподателката К. К. А. за това, че на 23.11.2023г. в 13:20 часа в гр.Пловдив на кръстовището на бул.“Христо Ботев“ и ул.“Христо Станчев“ управлявала електрически велосипед „Еконик Ун“ с № 449, собственост на „ХХ Деливъри БГ“ ЕООД, гр.София, като извършва следното нарушение: Водачът се движи по очертана велоалея, сигнализирана с пътна маркировка „М6“, наличие на „STOP“, като не спира за осигуряване на предимство и се блъска в навлезлия в кръстовището за включване в движението по бул.“Христо Ботев“ лек автомобил „Киа“ с рег.№ РВ8727НР. Допуска ПТП. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство ARNA 0182 с фабр.№ ARNA-0182, като уреда отчита 0 промила алкохол.

Нарушението било квалифицирано като неизпълнение на разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което жалбоподателката била санкционирана на основание чл.185 от ЗДвП с глоба в размер на 20 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните писмени доказателства, както и гласните доказателства – показанията на св. Р. В. Ж. /актосъставител/.

В показанията си актосъставителят Ж. поддържа изцяло съставения от него акт и описва механизма на допуснатото ПТП между велосипедист и водач на лек автомобил. Потвърждава, че за движещия се на велоалея велосипедист имало стоп линия и еднопосочно движение, като последния следвало да даде предимство на движещите се по бул.“Христо Ботев“ моторни превозни средства. Посочва, че на място се сменили два патрула. Актът бил съставен на местопроизшествието, след като пострадалата велодипедиска била откарана в болнично заведение. Това било и причината актът да й бъде предявен по местоживеене. При съставяне на протокола, също се намирала в болница. От работодателя взели данни за контакт и направили опит да се свържат с жалбоподателката, но не успели и не били взети предвид нейните обяснения. Съдът кредитира показанията на свидетеля, с изключение на онази част от тях, в която твърди, че са направили опит да се свържат със 2 санкционираното лице, тъй като в тази им част показанията не се подкрепят от събрания доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

На базата на събраните по делото доказателства, съдът е на становище, че правилно поведението на жалбоподателката е квалифицирано като противоправно такова, тъй като на процесните дата и място като участник в движението по пътищата не е съобразила изискването на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно с поведението си да не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди. При движение по очертана велоалея, сигнализирана с пътна маркировка „М6“ – „STOP“, жалбоподателката не спира за осигуряване на предимство и допуска ПТП с навлезлия в процесното кръстовище за включване в движението по бул.“Христо Ботев“ лек автомобил, описан в акта и НП. В случая А. като водач на електрически велосипед притежава качеството на участник в движението по смисъла на §6, т.28 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, тъй като се е намирала на пътя и със своето действие е оказала влияние на движението по пътя.

Въпреки установеното нарушение, съдът констатира допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които са основание за отпадане на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице и отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно.

От показанията на актосъставителя се установи, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителката, която след пътното произшествия била откарана в болнично заведение. Действително в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е предвидено правомощие за актосъставителя да състави акт в отсъствие на нарушителя.

Тази норма може да бъде приложена при една от две алтернативно предвидени хипотези: нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта или нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от контролните органи. Във всички случаи съставянето на АУАН без да е направен надлежен опит за връчване на поканата за съставянето му и без предоставяне на реална възможност на нарушителя лично да присъства при 3 съставяне на АУАН, съставлява съществено процесуално нарушение и безусловно основание за отмяна на НП, в каквато насока е трайната съдебна практика. Това е така, тъй като липсата на покана или ненадлежната покана за съставяне на АУАН ограничава правото на дееца да участва в най-ранния етап на административнонаказателното производство. Личното присъствие при съставяне на АУАН и връчването на същия са гаранции за законосъобразност при неговото съставяне и гаранция, че нарушителят ще бъда запознат с повдигнатото му обвинение и ще може да направи своите възражения срещу него и да организира зашитата си. Чрез личното си присъствие нарушителят може да се увери, че АУАН действително е съставен на мястото и във времето, посочени в него, от лицето което се твърди да го е издало и в присъствието на лицата посочени като свидетели. Началото на административнонаказателния процес се поставя със съставянето на АУАН и допуснати нарушения при неговото съставяне, опорочават процеса и обуславят отмяната на наказателното постановление.

В процесния случай от показанията на актосъставителя и приетите писмени доказателства категорично се установява, че жалбоподателката не е била поканена за съставяне на АУАН. Актът бил съставен в деня и на мястото на пътния инцидент, като не се доказа контролният орган да е направил опит да се свърже с жалбоподателката за отправяне на покана за съставяне на административния акт, нито са налице данни да е била редовно призована, но да не се е явила за съставяне на акта. Изложеното налага категоричен извод, че АУАН е издаден в отсъствие на нарушителката и в разрез с разпоредбата на чл.

40, ал. 2 от ЗАНН, което обуславя и незаконосъобразност на издаденото въз основа на него НП. Само при спазване на предвидената в закона процедура, съществува реална гаранция, че наказаното лице е уведомено за започналото срещу него административнонаказателно производство и би му била осигурена реална възможност да участва в него. В случая не е налице нито една от посочените две хипотези на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, даващи основание на актосъставителя да състави процесния АУАН в отсъствие на нарушителя, което категорично е нарушило правото на защита на жалбоподателката.

Наред с горното, следва да бъде отбелязано, че отразеното в АУАН обстоятелство, че на 23.11.2023 г. нарушителката се е запознала със съдържанието на акта и е подписала на същата дата разписка за получен екземпляр от него, не се потвърждава от представените по преписката писма 4

/писмо рег.№ 1030р-24179/12.12.2023г. на сектор „ПП“ към ОД на МВР гр.Пловдив, писмо № 367р-1899/30.01.2024г. и писмо № 367р2998/14.02.2024г., двете на РУ гр.Велинград към ОД на МВР гр.Пазарджик/ и докладна записка, видно от които три екземпляра от АУАН са били изпратени на РУ гр.Велинград при ОД на МВР гр.Пазарджик за предявяване и връчване на жалбоподателката А. и след извършване на процедурата по връчване на акта, екземпляри от същия са били изпратени обратно на контролния орган.

Видно е, че писмата са изведени с дати, следващи датата, отразена в акта като дата, на която бил предявен и връчен акта на нарушителката.

Предвид гореизложеното съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят незаконосъобразност на НП, поради което разглежданото НП следва да бъде отменено.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право на разноски има жалбоподателката. Такава претенция е своевременно направена, като по делото надлежно е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие, фактура и преводно нареждане за кредитен превод, видно от които страните са договорили възнаграждение в размер на 300 лева, което е било изплатено изцяло по банков път. Ето защо, така претендираните разноски следва да бъдат присъдени в полза жалбоподателката, като възражението на въззиваемата страна за прекомерност се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 23-1030-008341/05.04.2024 год., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на К. К. А., с ЕГН: ********** на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на К. К. А., с ЕГН:

5

********** сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6