Решение № 89 от 27.01.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. ***, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря Петя Ст. И.а като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20254430106313 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от Д. П. И. от гр. *** против Г. Т. Н. от гр.

Д.М.. В молбата се твърди, че ищецът, заедно със сестра си В П.А И.А, като наследници на П И. П., б. ж. на гр. ***, са придобили по наследство през 2021 год. лек автомобил „ОПЕЛ КОРСА“, рама: *****************, двигател:

*********, с per. № ЕН **** ВР. Твърди се, че през есента на 2021 година ищецът и сестра му решили да продадат автомобила. Твърди се, че тъй като ищецът познавал ответника му предложил той да купи автомобила. Твърди се, че ответникът се съгласил, като страните договорили цена 800 лв. за целия автомобил. Твърди се, че уговорката с ответника била да плати автомобила, когато той има възможност. Твърди се, че не бил оформен писмен договор между страните. Твърди се, че въпреки неплащането на продажната цена на лекия автомобил ищецът предал на ответника процесния автомобил с per. № EH **** ВР, заедно с двата талона /голям и малък/ във връзка с договорената продажба. Твърди се, че тогава ищецът се запознал с дъщерята на ответника Г Г. и с нея живял в общо домакинство около две години. Твърди се, че ответникът отлагал плащането на автомобила и подписването на договора за прехвърлянето му. Твърди се, че това продължило до началото на 2024 година, когато ищецът отново провел разговор с ответника и го поканил да му плати цената на автомобила и да отидат при нотариус и изповядат сделката. Твърди 1 се, че ответникът заявил, че няма да плати цената на автомобила и няма да го върне. Твърди се, че това създало притеснения у ищеца, че с автомобила може да се извърши престъпление, които се засилили от получено писмо, че автомобилът няма гражданска отговорност. Твърди се, че това принудило ищеца да подаде жалба до прокуратурата в гр. ***, но тя отказала да образува досъдебно производство с мотива, че няма извършено престъпление. Твърди се, че горното обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. В заключение ищецът моли съда да признае за установено правото му на собственост върху 1/ 2 идеална част от процесния лек автомобил и осъди ответника да му предаде владението върху тази част от автомобила. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът е предявил насрещен иск за присъждане в негова полза на сумата от 450 лв. и сумата от 65, 02 лв., получени от ищеца без правно основание.

Ответникът Г. Т. Н., чрез своя процесуален представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Ищецът Д. П. И., чрез своя процесуален представител, ангажира становище, че насрещната искова молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

По иска с правно основание чл. 108 от ЗС.

За успешното провеждане на ревандикацията следва да са налице три кумулативно предвидени предпоставки, а именно: ищецът следва да докаже, че е собственик на ревандикирания имот и че ответникът владее същия без правно основание. По делото е безспорно, а и видно от приложеното удостоверение за наследници изх. № 14- 688/ 19. 02. 2024 год., издадено от Община ***, че ищецът Д. П. И. и сестра му В П.а И.а са наследници на П И.

П., б. ж. на гр. ***, починал на 23. 03. 2021 год. Безспорно по делото е, а това се установява и от приложеното удостоверение, издадено от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. ***, че наследодателят П И. П. е бил собственик на процесния лек автомобил „ОПЕЛ КОРСА“, рама: *****************, двигател: *********, с per. № ЕН **** ВР. Между страните няма спор, че през есента на 2021 год. ищецът е предоставил на ответника описания по- горе автомобил, като и към момента на приключване на съдебните прения 2 автомобилът се намира във владение на ответника. В хода на съдебното дирене ответникът не е посочил правно основание за упражняваната фактическа власт върху процесната движима вещ. Водените между страните устни разговори за сключването на договор за покупкопродажба на автомобила не са довели до сключването на писмен договор с нотариална заверка на подписите, поради което ответникът не разполага с основание за задържане на автомобила. Следователно налице са предпоставките на чл. 108 от ЗС, поради което предявеният ревандикационен иск следва да бъде уважен.

Съгласно разясненията, дадени в тълкувателно решение № 4 от 14. 03. 2016 год., ОСГК, съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 от ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца.

По насрещния иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. 1 от ЗЗД.

Този иск е предявен при условията на евентуалност и поради сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие- уважаване на първоначалния иск- следва да се разгледа по същество. Съгласно ППВС № 1 от 28. 05. 1979 год. уважаването на иска по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД предполага предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост- когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение. Във всички случаи ищецът следва да докаже единствено даването на сумата или друго материално благо, а в тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото. От приложената приходна квитанция № 41706/ 07. 02. 2024 год., издадена от дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ при Община ***, се установява, че Г. Любенов Д е заплатил сумата от 65, 02 лв., включваща данък за процесния лек автомобил и начислени лихви за периода 2019- 2023 год. В хода на съдебното дирене не се ангажираха доказателства, че платената сума касае само дължимия данък и лихви за частта на другия съсобствениксестрата на ищеца В П.а И.а, поради което следва да се приеме, че сумата представлява платен данък и лихви за целия автомобил. От друга страна по делото са събрани гласни доказателства- показанията на разпитания свидетел 3

Г. Д, от които се установява, че свидетелят е платил дължимия данък и лихви за процесния автомобил по поръчка на ответника, който впоследствие му е възстановил платената сума. В показанията на същия свидетел и тези на М.Ц. се съдържат и сведения, че през 2021 година в беседка в гр. Д.М., в присъствието на двамата свидетели, ответникът е предал на ищеца сумата от 250 лв., представляваща първа вноска във връзка с бъдеща продажба на процесния лек автомобил. Съдът кредитира тези показания, доколкото са дадени от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото и имат преки и непосредствени впечатления от спорните обстоятелства. Безспорно е, че нито към момента на предаването на сумата от 250 лв., нито в един последващ момент, между страните е съществувало някакво облигационно или друго правоотношение, оправдаващо разместването на парични средства. Оттам обоснована е тезата на ответника, че плащането на сумата от 250 лв. е недължимо, тъй като ищецът не е доказал причина /основание/ за получаването й. По отношение на останалата претендирана сума- в размер на 200 лв.- по делото не се събраха доказателства, установяващи по безспорен и категоричен начин получаването й от ищеца, поради което в тази й част насрещната искова претенция е неоснователна. В заключение може да се обобщи, че са налице условията за уважаване на предявения иск по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, но само за сумата от 315, 02 лв., като за разликата до 515, 02 лв. претенцията на ответника следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК следва да се присъдят направените в хода на производствата пред районния и окръжния съд деловодни разноски. В полза на ищеца Д. П. И. следва да се присъдят разноски в общ размер на 856, 85 лв., от които 51, 85 лв. платена държавна такса, 5 лв. депозит за съдебно удостоверение и 800 лв. адвокатско възнаграждение. Не са налице условия за редуциране на размера на адвокатското възнаграждение на адв. Д. Н., доколкото същата е осъществила процесуална защита на ищеца както по първоначалния, така и по насрещния иск, депозирала е отговор на насрещната искова молба и се е явила в две съдебни заседания. Предвид частичното уважаване на насрещния иск и цялостното уважаване на депозираната от ответника въззивна жалба в негова полза следва да се присъдят разноски в размер общо на 396, 12 лв., от които 321, 12 лв. платена държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от насрещния иск и 75 лв. платена държавна такса за 4 въззивното производство. На основание чл. 38 ал. 2 от ГПК в полза на адв. В.

П. следва да се присъди възнаграждение за въззивното и настоящото съдебни производства. При определянето на размера на дължимото се възнаграждение съдът съобрази разясненията, дадени в постановеното на 25. 01. 2024 год. решение на СЕС, втори състав, по дело № С- 438/ 22, както и действителната фактическа и правна сложност на делото, и намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 300 лв. за двете инстанции.

С оглед на обстоятелството, че считано от 01. 01. 2026 год. официална парична единица в Република България е еврото, то всички присъдени с настоящото съдебно решение суми следва да се преобразуват от левове в евро съобразно въведения със закон валутен курс.

По тези съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Г. Т. Н. от гр. Д.М., ЕГН **********, че ищецът Д. П. И. от гр. ***, ЕГН **********, е собственик на 1/ 2 идеална част от лек автомобил „ОПЕЛ КОРСА“, рама:

*****************, двигател: *********, с per. № ЕН **** ВР.

ОСЪЖДА Г. Т. Н. от гр. Д.М., ЕГН **********, да предаде на Д. П. И. от гр. ***, ЕГН **********, владението върху 1/ 2 идеална част от лек автомобил „ОПЕЛ КОРСА“, рама: *****************, двигател: *********, с per. № ЕН **** ВР.

ОСЪЖДА Д. П. И. от гр. ***, ЕГН **********, да заплати на Г. Т. Н. от гр. Д.М., ЕГН **********, сумата от 161, 07 евро, получена без правно основание, ведно със законната лихва, считано от 30. 04. 2024 год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 263, 33 евро ОТХВЪРЛЯ насрещния иск като неоснователен.

ОСЪЖДА Г. Т. Н. от гр. Д.М., ЕГН **********, да заплати на Д. П. И. от гр. ***, ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 438, 10 евро.

ОСЪЖДА Д. П. И. от гр. ***, ЕГН **********, да заплати на Г. Т. Н. от гр. Д.М., ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 202, 53 евро.

5

ОСЪЖДА Д. П. И. от гр. ***, ЕГН **********, да заплати на адв. В. Г.

П. от Адвокатска колегия гр. ***, личен № 1000018458, сумата от 153, 39 евро, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие.

Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в 14дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________ 6