Решение № 137 от 06.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Велико Търново, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСТИН ПЕТРОВ

Членове:

ЖЕНЯ ИВАНОВА

ВАЛЕРИ СЪБЕВ при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно търговско дело № 20264001000149 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 16 / 15.04.2026 г. по т. д. № 38 / 2025 г. по описа на ОС – Ловеч е осъдено Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛ БОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД да заплати на И. Б. П. застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за вреди от ПТП, причинено на 04.11.2024 г., при управление на товарен автомобил „Ивеко“, с рег. № ОВ 93****, в размер на следните суми: 357,90 евро (равняващи се на 700 лева) - за имуществени вреди (разходи по лечение) и 5 112,92 евро (равняващи се на 10 000 лева) - за неимуществени такива, ведно със законната лихва върху двете суми от 28.02.2025 г. до окончателното им изплащане, като искът за заплащане на неимуществени вреди за разликата до пълния му претендиран размер от 50 000 лева е отхвърлен, като неоснователен. Присъдени са разноски.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство И. Б. П., чрез процесуалния му представител, против горепосоченото решение, в отхвърлителната му част за разликата от 20 451.67 евро /левовата равностойност на 40 000 лева/ обезщетение за неимуществени вреди, като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на 1 процесуалните правила и необосновано. Изложени са подробни съображения, че определеното от съда обезщетение по чл. 52 ЗЗД в размер на 10 000 лева било занижено и не отговаряло на критериите за справедливост. Акцентира се върху усложненията, настъпили, вследствие мозъчното сътресение от черепно – мозъчната травма, установени от заключението на СМЕ, а именно: церебростенен постравматичен синдром, обусловен от преобладаващи оплаквания от главоболие, гадене, пристъпи на световъртеж, нарушение на съня, намалена концентрация, страхови изживявания с натрапливости, прилошавания с гърчове, обективирани спатологична находка при ЕЕГ изследване. От извършеното ЕЕГ се установявала находка „като епилептична болест с фокални пристъпи“. Ищецът претърпял травматична епилепсия, вследствие на мозъчното сътресение и травмата на главата. Било необходимо системно приемане на антиепилептични медикаменти с контролиране дозата от невролог. Въпреки това, окръжният съд приел увреждането като неопасно за здравето на И. П. и определил обезщетение за неимуществени вреди в минимален размер. Искането до въззивния съд е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за осъждане на застрахователното дружество да заплати на ищеца разликата от 20 451.67 евро /левовата равностойност на 40 000 лева/ обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2025 година до окончателното изплащане на главницата. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от другата страна Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД.

Горепосоченото съдебно решение досежно предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 357,90 евро (с левова равностойност 700 лева) и в частта, с която e уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди до сумата от 5 112,92 евро (с левова равностойност 10 000 лева), ведно със законната лихва върху тези суми от 28.02.2025 г. до окончателното им изплащане, е влязло в законна сила, поради необжалването му. Предвид това, решението в тези части е изключено от въззивна проверка.

В открито съдебно заседание И. Б. П., чрез процесуалния му представител, поддържа въззивната жалба. Претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, редовно призовано, не изпраща представител. Процесуалният му представител – адв.

K. депозира молба по делото, с която заявява, че поддържа подадената от застрахователното дружество въззивна жалба (с такава жалба въззивния съд не е сезиран, поради връщането й, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК с влязло в законна сила разпореждане № 209/24.06.2026 г. на ОС - Ловеч). С молбата се претендират разноски, включително за юрисконсултско 2 възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната му част - и допустимо.

Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл. 271, ал.1 ГПК на правилността на решението, в обжалваната му част, съобразно правомощията си.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ и с правно основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, предявени от И. Б. П. срещу Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, за заплащане на следните суми: сумата в размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травма на главата и мозъчно сътресение, вследствие на което имал повръщане, гадене, виене на свят и главоболие, и му била поставена диагноза травматична епилепсия, в резултат на ПТП, настъпило на 04.11.2024 г., на бензиностанция между селата Дерманци и Ъглен, причинено виновно и противоправно от водача К. В. на товарен автомобил, марка „Ивеко“, с рег. № ОВ 93****, по отношение на който е действала валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП – то със застраховател - Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, сумата в размер на 700 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечение, вследствие гореописаното ПТП, ведно със законните лихви върху обезщетенията, считано от 28.02.2025 г.

(датата на отправяне на извънсъдебната застрахователна претенция от пострадалия до застрахователя) до окончателното им изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД е оспорил исковете, като е оспорил механизма на ПТП, претърпените вреди и при условията на евентуалност е релевирал възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, във връзка 3 с чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:

От събраните от първоинстанционния съд доказателства - Констативен протокол за ПТП от 04.11.2024 г., заключение на съдебната автотехническа експертиза /неоспорено от страните/ и свидетелските показания на К. В. К., се установява следния механизъм на настъпване на процесното ПТП, а именно: на 04.11.2024 г., около 15:00 часа, на републикански път III – 305, между селата Дерманци и Ъглен, e настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) между лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ЕН 38****, управляван от И. Б. П. и товарен автомобил, марка „Ивеко“, с рег. № ОВ 93****, управляван от К. В. К.. Лекият автомобил е бил спрян вдясно извън пътното платно, в десния банкет – посока с. Ъглен, с пуснати аварийни светлини, седнал на седалката на водача - И. Б. П., без поставен предпазен колан. По същото време товарен автомобил, марка „Ивеко“, с рег. № ОВ 93****, управляван от К. В. К., движейки се в същата пътна лента, при преминаване покрай спрелия лек автомобил, се отклонил надясно, при което предното му дясно колело контактувало странично със задна лява гума на лекия автомобил, вследствие на което тя се спукала, след което продължавайки въртеливото и постъпателно движение напред, предното дясно колело на товарния автомобил нанесло щети по заден ляв калник (страница), по задна лява и предна лява врати, обърнал напред ляво странично огледало на лекия автомобил и нанесъл щета и по преден ляв калник. От заключението на САТЕ се установява още, че участъкът от пътя, където е станало ПТП - то, е прав и с оглед на това водачът на автомобил, марка „Ивеко“ е имал възможност да види, както спрелия лек автомобил, така и насрещно движещия се автомобил, и да продължи в своята пътна лента, без да се отклонява надясно, като осъществи безопасно преминаване край спрелия автомобил на ищеца и разминаване с насрещния автомобил. От техническа гледна точка, вещото лице – автоексперт сочи още, че водачът на спрелия лек автомобил също е имал възможност да възприеме зрително идващия зад него товарен автомобил, но в конкретната ситуация не е имал възможност за предприемане някакво действие, с което да предотврати настъпването на ПТП, доколкото се намирал в седящо положение в спрял автомобил. В заключението е посочено, че при конкретния механизъм на ПТП, тялото на ищеца се е отклонило назад и наляво, при което той е контактувал с лява ръка и ляво рамо с вътрешната част на предна лява врата, с нейното стъкло, а главата му е била в съприкосновение със средна лява „В“ колона на автомобила. В случая ударът бил тилен ляв, преминаващ в страничен претриващ, при което поставен колан не би довел до предотвратяване или ограничаване на нараняванията.

От показанията на свидетеля К. В. К. (водачът на товарния автомобил) се установява още, че след като настъпил удара между двете превозни средства, ищецът слязъл от своя автомобил и на висок глас му поискал обяснение за случилото се, като настоявал да му се възстанови щетата по автомобила (да му се плати 500 лв.). След като свидетелят К. отказал, извикали Пътна 4 полиция, като полицейските служители ги накрали да съставят двустранен протокол за ПТП. Водачът на лекия автомобила нямал кръв по главата и видимо не бил ударен.

За претърпените от ищеца болки и страдания са събрани от първоинстанционния съд писмени доказателства (медицински документи – епикриза, амбулаторни листове, резултат от ЕЕГ), както и е изслушано заключение на съдебномедицинска експертиза /СМЕ/, изпълнено от вещо лице – невролог и вещо лице – неврохирург, както и е разпитан, като свидетел, братът на ищеца - П. Б. П..

От показанията на свидетеля П. Б. П., се установява, че пристигнал на мястото на произшествието след телефонно обаждане от брат му, който му казал, че си е ударил главата в гредата на автомобила и рамото. Макар видимо външно да му нямало нищо, поради прилошаване и болки в главата, го качил в колата и тръгнали за Бърза помощ в гр. Плевен. Тъй като брат му нямал осигуровки и трябвало да заплатят 2 700 лева, посетили частен кабинет - бил прегледан и му била назначена медикаментозна терапия. Нямал подобрение от изписаните му медикаменти, поради което постъпил в болнично заведение в гр. Враца, където било по – евтино (платили 700 лева, а не 2 700 лева – както им искали в гр. Плевен). Направили му снимки, изследвания, нови медикаменти, ново лечение, но и до ден-днешен си бил в същото положение.

Като излезел навън, не можел дълго време да продължи да седи, нямал сила, бил изтощен. Свидетелят разказва още, че от съда изпратили брат му в гр.

София (има предвид освидетелстването от вещите лица по допуснатата СМЕ) и те му казали, че трябва да си направи ЕЕГ. Брат му направил изследването, което показало, че има епилепсия. Преди удара и преди ПТП – то, не бил имал такива подобни признаци. Свидетелят описва получаваните от брат му гърчове като световъртеж и треперене, а преди постъпване в болница - и повръщане. Свидетелят казва, че оплакванията на И. П. продължавали и до днес и че от ППТ – то брат му не работил, защото все му било зле и лошо и му се виело свят. Преди работили заедно по строителни обекти. Спрял и да шофира, тъй като обективно не можел – все му прилошавало.