Решение № 808 от 30.07.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 808 гр. Бургас , 30.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ в публично заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20202120104456 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Лав Бургас“ ООД, ЕИК .................., представлявано от Л.Ц. и Л.Д., съдебен адрес в ....................., чрез адв.Б.Д., уточнена с молба, вх.№33642/23.09.2020 г., л.19, против Р. Д. К., ЕГН **********, адрес в ........................, за осъждането й да заплати на ищеца сумата от 9350,00 лева, представляваща сбор от обезщетение в размер на 8100 лева, съгласно чл.17 от договора за наем, равняващо се на три месечни наема от общо дължими пет месечни наема, всеки от които в размер на 2700 лева, и депозит в размер на 1250 лева, която сума представлява една втора от общия размер на депозита от 2500 лева, съгласно чл.7 от договора, ведно със законната лихва върху сборната главница, считано от предявяване на иска.

Твърди се в исковата молба, че между страните е бил сключен договор за наем на недвижим имот, находящ се в ......................, като първоначално договорът е бил сключен със собственика на имота – И.Д., починал на ................. г., впоследствие с анекс от 19.12.2017 г. е бил сключен с неговия баща Д.И.Д., а след смъртта му - с неговата дъщеря – Р.К. – ответник по делото. Ищецът твърди, че при сключването на договора е бил заплатен депозит в размер на 2500,00 лева в полза на наемодателя, който подлежи на връщане след прекратяването му. Твърди се още, че действието на договора е било неоснователно преустановено от страна на ответника, който дължи обезщетение по чл.17 от договора и връщане на депозита по чл.7 от същия.

В подкрепа на исковете са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

Така предявените частични искове са с правно основание чл.79, ал.1, вр.чл.228 и сл.

1 от ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК, ответната страни се е възползвала от правото си да депозира писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни с твърдението, че още преживе на Д.И.Д., на 14.09.2018 г. същият е отправил до ответника едномесечно предизвестие за прекратяване на договора с искане за освобождаването му до 15.10.2018 г.

Твърди се, че поради отказ да го получи лично, представителят на ищеца го е получил с препоръчана поща на 18.09.2018 г., а даденият с него срок за освобождаване на имота е бил едномесечен, считано от 14.09.2018 г. Ответникът твърди, че въпреки отправеното предизвестие ищецът не освобождава и не предава имота на наемодателя, който към този момент е във влошено здравословно състояние и остава да го ползва до 10.01.2020 г., когато доброволно го напуска поради възникналта по негова вина ВиК авария в имота и отказът му да обезщети ответницата за настъпването и отстраняването й. Ответницата твърди, че разходите за отстраняване на аварията възлизат на сумата от 10 000 лева, от които претендира частично сумата от 5000 лева като обезщетение за нанесените имуществени вреди от неправомерното и в противоречие с изискванията на договора и закона ползване на отдадения на ответника по насрещния иск недвижим имот под наем в периода от възникване на аварията до края на м.февруари 2020 г., както и сумата от 1000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от стреса, страха, притесненията и особените затруднения, нерви, претърпени от ищцата по насрещния иск от възникналата поради виновното поведение на наемателя и държателя на недвижимия имот тежка авария на мръсната канализация в сградата, която се намира имота под наем, на ъгъла на ул.“М.“ №.... и бул.“С.С.“ №..... в гр.Б., до отстраняването й, представляваща част от обезщетение от 5000 лева, ведно със законната лихва върху всяка отделна сума, считано от внасяне на отговора.

Така предявените частични насрещни искове са с правно основание чл.79,ал.1, вр.чл.233 от ЗЗД и същите са приети за съвместно разглеждане с определение от 09.11.2020 г.

В подкрепа на изложените в отговора и насрещния иск твърдения са ангажирани доказателства, претендират се разноскки.

В срока по чл.131 от ГПК, ищецът – ответник по насрещния иск представя писмен отговор, в който оспорва всички изложени твърдения като неверни, поради което и моли за отхвърляне на насрещните искове. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, ответник по насрещните искове се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв.Г., който моли за уважаване на предявените от ищеца искове и за отхвърляне на насрещните такива. Представя писмена защита.

Ответницата Р.К.-ищец по насрещните искове, не се явява в съдебно заседание и се 2 представлява от пълномощник – адв.И., която поддържа насрещните искове и моли за уважаването им, както и за отхвърляне на предявените от ищеца искове. Представя писмена защита.

Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:

Между страните не се спори относно следните факти, за които свидетелства и събрания по делото писмен доказателствен материал, обективиран в Удостоверения за наследници, изх.№94-01-29066/21.08.2017 г. и изх.№94-01-13332/18.04.2019 г., а именно, че ищцата е единствен наследник по закон на Д.И.Д., починал на .................. г., а той от своя страна – единствен наследник по закон на И.Д.Д., починал на .............. г., т.е. че Р.К. е сестра на И.Д.Д. и дъщеря на Д.И.Д..

Безспорно е и това, че на ............... г., И.Д.Д. сключил с „Лав Бургас“ ООД, договор за наем на недвижим имот, приет като доказателство по делото, по който И.Д. е имал качеството на наемодател, а „Лав Бургас“ ООД – на наемател. По силата на сключения договор на ищеца – ответник по насрещните искове е бил предоставен за временно и възмездно ползване недвижим имот, представляващ заведение, находящо се на партера /първи етаж/ и част от сутерена на двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в ...................., с вход откъм ул.“М.“ в дворно място представляващо УПИ ..........,........ в кв...... по плана на ж.к.Б.М.“, гр.Б., с площ приблизително около 200 кв.м., представляващо търговска зала на два етажа, кухня, миячно отделение, подготвително отделение, складово помещение, тоалетна за персонала и съблекалня за персонала и допълнителен външен склад.

Договорената наемна цена е била в размер на 400 Евро месечно с левова равностойност 800 лева. Съгласно чл.7 от договора, наемателят е предоставил в полза на наемодателя, до прекратяване на договора, депозит в размер на 2500 лева, който да послужи за евентуални липси, повреди, неплащане на наемните вноски и разходи на наетия имот, срещу задължението на наемодателя да го върне при прекратяване на договора и след като всички разходи по имота, включително липси и повреди, са заплатени. В чл.12, страните са уговорили задължение на наемателя да върне имота след прекратяване на договора в състоянието, в което е бил предаден, като се отчете обичайното изхабяване, като всички повреди, свързани с обикновеното му ползване, както и тези, свързани с използването на имота по начин, различен от посочения, да са за сметка на наемателя. Съгласно ал.5 на същия член, страните са се разбрали наемателят да дължи обезщетение за вредите, причинени виновно през време на ползване на имота, както и в случаите, че са причинени от лица от неговото домакинство. Договорът е бил сключен за срок от пет години и в случай, че след изтичането му наемателят продължи да го ползва със знанието и без противопоставянето на наемодателя, същият следва да се счита за продължен за неопределен срок. Видно от чл.15, ал.2 от договора, наемодателят няма право да прекратява договора предсрочно, в случай, че наемателят изпълнява изцяло задълженията си по 3 договора, в противен случай, същият дължи неустойка в размер на 10 000 лева. Неустойка в същия размер се дължи и от наемателя, в случай, че прекрати договора предсрочно.

Съгласно чл.16, договорът се прекратява по взаимно съгласие, при изтичане на срока, едностранно без предизвестие от наемодателя при неплащане на една наемна вноска, както и при погиване на имота.

С анекс №1 от 10.01.2014 г., приет като доказателство по делото, л.34, страните са се споразумели, освен наемната цена, наемателят да заплати и сумата от 700 лева или тяхната равностойност в Евро.

С анекс №2 от 10.01.2014 г., приет като доказателство по делото, л.35, освен наемната цена и сумата по анекс №1, наемателят се задължил да заплати и сумата от 500 лева месечно или тяхната равностойност в Евро, представляваща наемна цена относно използване на предоставено оборудване.

След смъртта на И.Д.Д., неговият баща и единствен наследник по закон-Д.И.Д. сключил с ищеца, на 19.12.2017 г., договор за наем на същия недвижим имот, по който е имал качеството на наемодател, а „Лав Бургас“ ООД – на наемател. Договорът е приет като доказателство по делото, а от съдържанието му става ясно, че е сключен за срок от шест години с възможност за продължаването му за неопределен срок, в случай че след изтичане на наемния срок наметелят продължи да го ползва със знанието и без противопоставянето на наемодателя. Договорената наемна цена е бил в размер на 800 лева месечно или тяхната равностойност в Евро към деня на изплащането. Видно от чл.7, заплатеният от наемателя на предходния наемодател И.Д.Д. депозит в размер на 2500 лева остава в полза на наемодателя до прекратяване на договора и се счита за депозит, заплатен на наемодателя Д.И.Д. и със същите функции. В чл.16, страните са договорили, че договорът се прекратява по взаимно писмено съгласие, с изтичане на срока и при забава на плащането на месечната наемна цена от наемателя, както и на консумативни разходи за ползването на имота с повече от един месец от падежа на плащане, независимо от задължението за заплащане на лихва за забава, при виновно неизпълнение на условия на договора от страна на наемателя и при погиване на имота. Според чл.17 от договора, за виновно и неоснователно разваляне на договора неизправната страна дължи на изправната страна неустойка в размер на 5-месечната наемна цена.

С анекс №1 от 19.12.2017 г., приет като доказателство по делото, страните се споразумяват наемателят да заплати освен наемната цена и сумата от 700 лева месечно или тяхната равностойност в Евро, а с анекс №2 от 19.12.2017 г., приет като доказателство по делото, страните се споразумяват наемателят да заплати и сума в размер на 500 лева месечно или тяхната равностойност в Евро, представляваща наемна цена относно използване на предоставено оборудване.

Прието като доказателство по делото е и уведомително писмо от 14.09.2018 г., подписано от наемодателя Д.Д. и ответника – ищец по насрещните искове, с което до ищеца 4 е отправено изявление за разваляне на договора от 2017 г., а като основание е посочена разпоредбата на чл.16, т.4 от договора. Конкретно като основание е посочено още: „1.Не е била извършвана ежегодна актуализация за инфлацията в рамките на 5-годишен период;

2.Заведението не е почивало 1 ден през този период за почистване и ремонт – чл.13, т.1, 6 и 7 от договора. 3.Амортизацията е огромна – чл.13, т.1, 6 и 7 от договора. 4.Обслужващия персонал се сменя постоянно – чл.13, т.5 от договора и 5.Нанесени щети – материални и психически – чл.13, т.5 от договора.“. Според приетото като доказателство известие за доставяне, л.37, изявлението за разваляне на договора е получено от ответника на 18.09.2018 г.

Между страните не се спори, че след смъртта на Д. И. Д. на 14.04.2019 г., ответницата – ищец по насрещния иск е заместила своя наследодател в наемното правоотношение, поемайки изцяло неговите права и задължения, а наемният договор от 2017 г. е продължил своето действие, съобразно условията договорени в него, до 10.01.2020 г., когато ищецът – ответник по насрещния иск, освободил имота.

По делото в качеството на свидетели са разпитани А.А., А.Д., Р.Г., И.Н. и К. К., първата от които свидетел на ищеца – ответник по насрещния иск, а останалите – на ответницата – ищец по насрещния иск, като показанията им кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което и съдът ги кредитира като достоверни. От същите по несъмнен начин се установява, че ищецът е експлоатирал наетия обект до 10.01.2020 г., както и че в началото на м.декември 2019 г. е възникнал проблем във вътрешната канализационна система на обекта, за отстраняването на който са били изразходвани средства, част от които са били платени от ищеца, а други от ответника К..