Решение № 233 от 13.08.2026, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 828/2026
- Вид
- Решение № 233
- Подписан
- 13.08.2026
- В сила
- 08.09.2026
- Състав
- Светлана Кирилова Димова
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
- чл. 14 · Наказателен кодекс
- чл. 345 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 233 гр. Сливен, 13.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20262230200828 по описа за 2026 година Производството е по повод жалба от И. А. Г., ЕГН: **********, против НП № 26-0804-000271 от 14.04.2026 г. на Началник сектор в ОД на МВРСливен, РУ-Сливен, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 500,00 лева/255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.
В с. з. жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява.
В с. з. въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 23.01.2026 г. около 08:30 часа в гр. Сливен, кв. „Даме Груев“, по бул.
„Илинденско въстание“ до бензиностанция „Геомекс“, в посока бул. „Банско шосе“, жалбоподателката управлявала собствения си лек автомобил, марка „Форд ц Макс“, с рег. № *****. При извършената проверка с РСОД и ОДЧ се 1 установило, че МПС е със служебно прекратена регистрация на 24.06.2025 г. във връзка с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. За констатираното актосъставителят съставил на жалбоподателката АУАН за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Материалите били изпратени на Районна прокуратура-Сливен за преценка ангажиране на наказателна отговорност на водача като с Постановление на РП-Сливен е постановен отказ да се образува наказателно производство. РП-Сливен е приела, че не е налице субектив ен елемент от състава на престъплението по чл. 345 от НК, а именно липсва прекият умисъл, който се изисква за този престъпен състав.
Въз основа на това постановление и съставения по-рано АУАН, е издадено и НП, с което на жалбоподателката за нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500,00 лева/255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът изведе следните фактически и правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от обжалването, а разгледана по същество се явява основателна.
Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че на посочената в АУАН дата жалбоподателката е управлявала лек автомобил, чиято регистрация е била прекратена. В този смисъл е налице осъществено от обективна страна административно нарушение. От субективна страна обаче не са събрани доказателства, че е налице умисъл у жалбоподателя, т. е., че последният е бил наясно, че управлява автомобил с прекратена регистрация.
Действително постановлението на РП-Сливен не се ползва със сила на пресъдено нещо и констатацията за липса на умисъл, не може да се приеме директно от съда, но АНО съобразно правомощията си по ЗАНН, не е направил нищо необходимо и не е събрал доказателства, че жалбоподателката Г. е бил наясно с обстоятелството, че регистрацията на автомобила е била прекратена.
Прекратяването на регистрацията е във връзка с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП (действаща редакция от 2021 г., преди изменението бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.), съгласно който 2 служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство .
Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, т. е. към момента на прекратяване на регистрацията (в настоящия случай 24.06.2025 г.) посочената норма е изисквала нарочно уведомяване на собственикът на пътното превозно средство за така извършената дерегистрация.
В случая липсват доказателства, че жалбоподателката е била уведомена по посочения процесуален ред, а както е посочено в мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., П. и Втора колегия на Върховния административен съд: "В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно.". В цитираното тълкувателно постановление се сочи още, че липсата на уведомяване води до незнанието на факт от обективната действителност, който принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, което води до горния извод за несъставомерност.
Съобразно чл. 14 от НК, приложим в административнонаказателните производства по ЗАНН на основание чл. 11 от ЗАНН, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление, поради което и въз основа на приетите за установени обстоятелства, съдът счита, че извършеното от жалбоподателката се явява несъставомерно.
По изложените мотиви съдът намира жалбата за основателна, което налага отмяната на НП № 26-0804-000271 от 14.04.2026 г. на Началник сектор в ОД на МВР-Сливен, РУ-Сливен, с което на жалбоподателката, за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено 3 административно наказание „Глоба“ в размер на 500,00 лева/255,65 евро и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Съдът счита направеното искане за присъждане на разноски в размер на 400,00 евро, за дължимо, предвид изхода на делото.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 26-0804-000271 от 14.04.2026 г. на Началник сектор в ОД на МВР-Сливен, РУ-Сливен, с което на И. А. Г., ЕГН: ********** на осн. чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500,00 лева /255,65 евро/ и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Сливен да заплати на И. А. Г., ЕГН:
**********, от гр. Сливен разноски по делото в размер на 400,00 евро .
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр. Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4