Решение № 3364 от 02.06.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9935/2024
- Вид
- Решение № 3364
- Подписан
- 02.06.2025
- В сила
- 02.06.2025
- Състав
- Станимира Иванова, Евгени Стоилов Станоев, Райна Мартинова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 5 · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 145, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.5 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.6 · Закон за енергетиката
- чл. 154 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 318, ал.2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 3364 гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100509935 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от 10.06.2024г. по гр.д. № 10283 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, 156-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 318, ал.2 от ТЗ вр. с чл. 200 и чл. 86 от ЗЗД , че Д. С. Т., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б заплащане на сумата от 1191,98лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 14.11.2023г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент – мезонет № 17, ул. „Люлин планина“ № **** в гр. София, абонатен № 12908 за периода от 01.10.2020г. до 30.04.2022г.; сумата от 224,45лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата от 1191,98лв. за периода от 15.09.2021г. до 17.10.2023г; сумата от 8,10лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 14.11.2023г., до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна енергия за имота за периода от август 2021г. до 30.04.2022г. , за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 62316/2023г. по описа на СРС, като Д. С. Т., ЕГН ********** е осъдена да заплати на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 756,95лв., като са отхвърлени исковете за горницата над 1191,98лв. до 1421,74лв и за периода май 2020г. до септември 2020г.; за горница над 224,45лв. до 267,71лв., както и иска за мораторна лихва 1 за забава на плащането на дяловото разпределение на енергията за периода от 15.11.2020г. до 17.10.2023г. в размер на 2,71лв. и Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 е осъдена да заплати на Д. С. Т., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 72,97лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 213882/28.06.2024г. по регистъра на СРС от ответника по исковете- Д. С. Т., ЕГН ********** в частта, в която искове са уважени. Изложил е съображения, че решението в тази част е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че не било установено по делото да е в облигационни правоотношения с ищеца за доставка на топлинна енергия в имота. Имотът дарили на дъщеря си Първолета Т., запазили вещното си право на ползване върху имота, но титуляр на партидата била Първолета Т. , тя била собственик на имота и била осъждана многократно за заплащане на потребената в имота топлинна енергия. Исковете била предявени при условия на солидарна отговорност, а съдът се произнесъл по искове, които не са предявени. Нямало основание да заплаща на ищеца цената за дяловото разпределение на енергията, нямало такъв договор между страните, тази услуга била извършена от третото лице – помагач. Претендирал е разноски.
Въззиваемият-ищец– Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 е оспорил жалбата. Претендирал е разноски.Оспорило е поради прекомерност претнецията на въззивника за разноски.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия- и щ е ц – „Бруната“ООД, ЕИК 041029500 не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 60242/23.02.2024г на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Д.
С. Т., ЕГН ********** с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че Д. С. Т., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б заплащане на сумата от 1421,74лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 14.11.2023г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент –мезонет № 17, ул. „Люлин планина“ № **** в гр. София, абонатен № 12908 за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.; сумата от 267,71лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2021г. до 17.10.2023г; сумата от 8,10лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 14.11.2023г., до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна енергия за имота за периода от август 2021г. до 30.04.2022г. , сумат а от 2,21лв. представляващи лихва за забава за плащането на цената на 2 дяловото разпределение за периода от 15.11.2020г. до 17.10.2023г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 62316/2023г. по описа на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е клиент на топлинна енергия в апартамента, потребил енергия в имота за процесния период, дължал цена на дяловото й разпределение, изпаднал в забава на плащането им, страните били обвързани от договор при Общи условия. По заповедно дело заповедта била срещу двама длъжници при разделна отговорност с равни квоти.
Ответникът Д. С. Т., ЕГН ********** е оспорил исковете. Посочил е, че не било доказано да е потребител на топлинна енергия в имота за периода, че е доставена такава в количества и на стойност, за които е предявен иск.
Собственик на имота била дъщеря й Първолета Т.. Не било доказано валидно възникнало задължение за заплащане на цена на дялово разпределение на енергията и размер на същото.Не оспорвала размер на начислена топлинна енергия за имота, че не е платила сумата задълженията били погасени по давност. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца-„Бруната“ООД, ЕИК 041029500 е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 62316/2023г по описа на СРС, съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 323270/14.11.2023г. е издадена заповед, с която е разпоредено всеки от Д. С. Т., ЕГН ********** и В . Е . Д . поотделно да заплатят на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от по 1421,74лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 14.11.2023г., до изплащането й, представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент –мезонет № 17, ул. „Люлин планина“ № **** в гр. София, абонатен № 12908 за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.; сумата от по 267,71лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2021г. до 17.10.2023г; сумата от по 8,10лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 14.11.2023г., до изплащането й, представляващи цена на дялово разпределение на потребена топлинна енергия за имота за периода от август 2021г. до 30.04.2022г. , сумата от по 2,21лв. представляващи лихва за забава за плащането на цената на дяловото разпределение за периода от 15.11.2020г. до 17.10.2023г. , разноски от общо 118,01лв. за двамата, за така издадената заповед В.Т. е уведомен на 30.11.2022г., Д. Т. е уведомена на 10.12.2022г., като последната е подала възражение на 28.12.2023г. В.Т. е подал възражение на 23.01.2024г., което районният съд е приел че е след срока. На 29.01.2024г. заявителят е уведомен за необходимост да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта срещу Д. Т. и такива е представил на 23.02.2024г.
По делото са приети неоспорени от страните нотариален акт от 05.03.2004г. съставен от съдия по вписванията при СРС , нотариален акт № 20/15.03.2019г., съставен от нотариус Т., рег. № 444 на Нот.К. съгласно които 3
Д. С. Т. и В.Е.Т. са признати за собственици на апартамент – мезонет № 17, ул. „Люлин планина“ № **** в гр. София на основание на Протокол № 17/1989г. и договор № 4/09.05.1980г. за отстъпено право на строеж върху държавна земя в полза на ЖСК „наука 3“, общото събрание на което е взело решение за разпределяне на сградата и за издаване на нотариален акт в полза на Тодорови, на 15.03.2019г. Д. и В.Т.и са дарили на дъщеря си П.Д. имота като са си запазили пожизнено и безвъзмездно заедно и поотделно вещното право на ползване върху имота.
Приета е молба-декларация от 03.09.2002г. съгласно която Д. Т. е поискала от Топлофикация София“ЕАД да открие партида на нейно име за имота.
По делото е приет протокол от ОС на ЕС , договор от 15.02.2002г съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ул. **** е избрало и възложило на „Бруната България“ООД да извършва дяловото разпределение на енергията
Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди одобрени от ДКЕВР с Решение от 27.06.2016г.
Приети са неоспорени от страните протоколи, изравнителни сметки, съгласно които в имота са извършвани реални отчети на уреди за процесния период, като потребител е посочен ответникът и за него е положил подпис за отчитането на уредите-два водомера, пет радиатори без уред, които радиатори при отчета на 03.06.2021г. е отбелязано, че са демонтирани.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило, че имот е в топлофицирана сграда , топломер в абонатна станция е бил изправен, снемани са отчети ежемесечно, отчислявани са технологични загуби, стойност на реално потребление за периода е 3240,63лв.
С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е посочило, че няма данни за плащане на процесните суми.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. Неоснователни са доводите на въззивника, че исковете били предявени срещу двама ответници при условията на солидарна отговорност, а СРС се бил произнесъл по непредявен иск - за разделна отговорност. В заповедното дело издадената заповед е срещу двама ответници при условията на разделна отговорност, иск е предявен срещу Д. Т. само за сумите, за които срещу нея е издадена заповедта – половината от стойността 4 на потребените услуги без за заплащане на същите да е посочено от съда друг солидарно отговорен наред с нея длъжник.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на потребена топлинна енергия за битови нужди и на цена за дяловото й разпределение на топлинна енергия, за обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД срещу ответника и е издадена заповед за заплащане на процесните суми, длъжникът е уведомен за заповедта и в срок е оспорил задълженията по нея, установителният иск за вземанията по заповедта е предявен в едномесечен срок от съобщение за необходимостта от същото.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба за топлоснабдяването.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.