Определение № 174 от 19.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 174 гр. Пловдив, 19.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20235300503420 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.

С Разпореждане от 05.10.2023 г., обективирано в Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6 834/05.10.2023 г. по ч.гр.д. № 14 153/2023 г. на РС – Пловдив е постановен отказ по заявлението на „ Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК 175074752 с вх. № 87 480/ 29.09.2023 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу длъжник С. И. И., ЕГН - ********** досежно претендираните със заявлението вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 30043301868 от 19.03.2020 г. и Общите условия него както следва: 100 лв. / разликата над присъдените 313,89 лв. до претендираните 413,89 лв. / непогасена главница;

73,68 лв. – договорно възнаграждение, претендирано за периода 05.06. 2020 г. – 05.02.2021 г. , 121, 90 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „ Фаст „ и 327, 28 лв. възнаграждение за допълнителна услуга „ Флекси „.

Недоволен от разпореждането е останал заявителят „ Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК 175074752, като го обжалва с оплаквания за неправилност и искане за неговата отмяна и уважаване на заявлението частично – само за отхвърлената главница от 100 лв. и договорната / възнаградителна / лихва от 73,68 лв. за периода 05.06.2020 г. – 05.02.2021 г..

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Процесните вземания се основават на сключен между страните договор за потребителски кредит № 30043301868 от 19.03.2020 г. и Общите условия на Профи Кредит България ЕООД към него – представени към заявлението.

Видно от договора на длъжника С. И. е предоставен кредит в размер на 500 лв., подлежащ на връщане чрез 11 месечни погасителни вноски, при ГПР 47, 93 % и ГЛП 40,90% съгласно инкорпориран в договора погасителен план.Твърди се от заявителя, че длъжникът е заплатил първите две вноски на падежните им дати, след което е налице пълно 1 неизпълнение на договора до крайния му падеж – датата 05.02.2021 г. и понастоящем.

Видно от ОУ към договора допълнителна услуга Фаст съставлява право на приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредита, а допълнителната услуга Флекси – право да се иска промяна в погасителния план относно издължаването на кредита и сключване на анекс към договора в тази насока, за ползването на които услуги е договорено дължимо се от потребителя възнаграждение в общ размер на 550 лв. – при предоставени заемни средства 500 лева.

При обжалване на отказ за издаване на заповед въз основа на заявление по чл. 410 ГПК и/или чл. 417 от ГПК, въззивният съд и сам следи служебно налице ли са предпоставките за издаване на заповед по заявлението във вр. с императивните норми на чл.

411 ал. ал. 2 и 3 от ГПК и в тази насока не е обвързан от доводите на районния съд за отказа, съответно от поддържаните в частната жалба оплаквания за неговата неправилност.

Така в случая, въззивният съд констатира, че договорът, на който заявителят основава правата си досежно процесните вземания е недействителен, тъй като ГПР надхвърля максимално допустимия размер съгласно императивната норма на чл. 19 ал. 4 от ГПК. Разходите на потребителя само за така наречените допълнителни услуги „ Фаст“ и „Флекси“ / които клаузи са на самостоятелно основание нищожни, тъй като не съставляват – противно на поддържаното от него, допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК, а са несъмнено такси по усвояването и управлението на кредита, каквито кредиторът няма право да събира предвид императивната забрана на чл. 10а ал. 2 от ЗПК / надхвърлят предоставените заемни средства и така и без необходимост от специални знания е видно, че ГПР по кредита е над пет пъти законната лихва към датата на сключването му, съответно че посочения в договора ГПР от 47,93 % не е действителния. Посочването в договора за кредит на по - нисък от действителния ГПР представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора за кредит в неговата цялост. В този смисъл, неяснотата относно включените в ГПР компоненти съставлява и нарушение на основното изискване по чл. 145 ал. 2 от ЗЗП клаузите, определящи основния предмет на договора да са ясни и разбираеми.

Горното е самостоятелно основание за отхвърляне на всички заявени вземания извън предоставената чиста стойност на кредита / чл. 23 от ЗПК /. Ето защо и предвид признатите в самото заявление погашения по кредита, извършвани от длъжницата, последните следва да се отнесат изцяло към погасяване на чистата стойност на кредита / предоставените заемни средства /, поради което правилно е прието, че размерът на непогасената главница не е над 313, 89 лева.

Неоснователно е възражението на частния жалбоподател заповедният съд да няма правомощия да се произнася по действителността на договора за кредит като цяло или досежно отделни негови клаузи, извършвайки преценка за тяхното противоречие със закона или морала. Това правомощие е изрично вменено на съда, в т.ч. и на заповедния – чл. 411 ал.

2 т.т. 2 и 3 от ГПК, като същото е не само право, но и задължение на съда.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

Оставя без уважение частната жалба на „ Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК 175074752 срещу Разпореждане о т 05.10.2023 г., обективирано в Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6 834/05.10.2023 г. по ч.гр.д. № 14 153/2023 г. на РС – Пловдив в обжалваната част - с която е постановен отказ по заявлението на „ Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК 175074752 с вх. № 87 480/ 29.09.2023 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу длъжник С. И. И., ЕГН - ********** досежно претендираните със заявлението вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 30043301868 от 19.03.2020 г. и Общите условия към него както следва: 100 лв. / разликата над присъдените 313,89 лв. до претендираните 413,89 лв. / непогасена главница и 73,68 лв. – договорно възнаграждение за периода 05.06.2020 г. – 05.02.2021 г..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3