Решение № 577 от 07.03.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 577 гр. Варна, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Кожухарова при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело № 20213110115741 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от П. В. Д. срещу „Д.Б.: Ж. и З.“ АД иск за присъждане на сумата от 2750 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се преживени болки и страдания, в резултат на получени при пътнотранспортно произшествие на 01.06.2019г. увреждания на здравето и телесната цялост, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.09.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищцата твърди, че на 01.06.2019г., около 16.52 ч., в гр. В., при пътуване в лек автомобил с рег. № * * *, който се е движел по бул.

„* *“, посока бул. „* *“, претърпява ПТП. Внезапно водачът на насрещно движещия се лек автомобил с рег. № * * *, предприма маневра ляв завой към ул. „*“ и не пропуска автомобила, в който пътува ищцата. Следва удар между двете превозни средства, от който ищцата получава силна билка в областта на главата и десния крак. Изпитвала и силно притеснение и за пътуващите в автомобила нейни деца. Откарана е от екип на Спешна медицинска помощ в МБАЛ „*. *-*“ АД, като след направени образни изследвания, е изписана от болничното заведение. Вечерта след инцидента, в резултат на силните болки в главата и крака, преживения стрес, получава безсъние. На следващия ден посетила личния си лекар, като и е предписано домашно лечение за пет дни.

При преглед в „С. м.“ са установени следните травматични увреждания: кръвонасядания и травматичен оток по окосмената част на главата и дясното 1 бедро, следи от които били налични и при прегледа й на 23.08.2019 г. Твърди, че болките в глава и крака, в първите няколко дни след произшествието, са непоносими. Получава световъртеж, изпитва затруднения при извършване на обикновени домашни задължения. В резултат на преживения стрес и силно главоболие не страда от безсъние, сънува кошмари, че отново я удря кола и катастрофира. Това наложило отново да посети личния си лекар, който й предписал антидепресанти. Насочена е и към психиатър, който посетила 17.07.2019 г. и 29.07.2019 г. Поставена и е диагноза „смесено тревожнодепресивно разстройство“, като й били изписани успокоителни и антидепресанти. След инцидента излага, че изпитвала страх да пътува в автомобил, силно притеснение и задушаване. Затворила се е в себе си, не общува с приятели, ограничава и социалните си контакти, често плачела и изпитвала ужас, когато се сещала за инцидента. При изпълнение на служебните си задължения е непълноценна, тъй като изпитвала все още главоболие и болки по цялото тяло, от кошмарите продължавала да не може да се наспи. Поради това й състояние, посетила отново психиатър на 24.02.2020 г. и 09.03.2020 г., който и поставил диагноза „п. с. р.“, изписвайки й засилено медикаментозно лечение.

Твърди се още, че към датата на произшествието за лек автомобил с рег.

№ * * * е с налична валидна застраховка „Г. о.” оформена в полица застрахователна полица № *. Застрахователят е уведомен за настъпилито събитие.

С влязло в сила решение по гр. д. № 9115 по описа на ВРС за 2020 г. е уважена частично заявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 1250.00 лева.

Ответникът – „Д.Б.: Ж. и З.“ АД , депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за неоснователност на претенцията.

Размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди намира за завишен, доколкото същото не е съобразено с вида и характера на телесните увреждания, възстановителния период възрастта на пострадалия. Отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

С ъ д ъ т , след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ регламентира правото на увреденото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение пряко от застрахователя на причинителя на вредата .

С Решение № 260536 от 18.02.2021 год. „Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, е осъдено да заплати на П. В. Д. сумата от 1250.00 лева, предявена като частичен иск от 5000.00 лева, представляваща 2 обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се преживени болки и страдания и психически затормозявания, в резултат на получени при пътнотранспортно произшествие на 01.06.2019г. увреждания на здравето и телесната цялост, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.09.2019г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Решението е влязло в законна сила.

Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право (в този смисъл разрешението, дадено по т. 2 от ТР № 3/ 2016 г. ОСГТК на ВКС).

Ето защо, с влизане в сила на решението по гр. д. № 9115/ 2020 г. на ВРС е формирана сила на присъдено нещо между страните по настоящия спор относно наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Г. о.” по отношение на лек автомобил с рег. № * * * , настъпило застрахователно събитие – пътно - транспортно произшествие, причинено от водача на лек автомобил марка „*“, модел „*“, рег. № * * *, който е предприел маневра ляв завой и не е пропуснал насрещно движещия се лек автомобил, в който ищцата е пътник; претърпени вреди – телесни увреждания, изразяващи се в подкожен хематом в лявата челна област (56см.), мигриращ към клепачите на двете очи , контузия на дясна подбедрица , представляващ хематом по предна повърхност на дясна подбедрица (6-7см.) в диаметър, с продължителна задържаща се пигментация на кожата в същата област, психично разстройство, както и причинно – следствената връзка между вредите и застрахователното събитие.

По аргумент от чл. 299, ал. 1 ГПК, тези въпроси не могат да бъдат пререшавани от настоящия състав.

По изложените съображения, следва да се приеме, че за ищеца е възникнало правото да получи застрахователно обезщетение.

Основният спорен момент в производството е въпросът относно размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Съобразно константната съдебна практика в понятието „неимуществени вреди" се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на увреденото лице, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние, както и разбирането. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъдат отчетени характера и степента на физическото увреждане, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е 3 извършено, възрастта на увреденото лице, отраженията в психиката му и моралните страдания и др. При определяне на дължимото обезщетение следва да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Прието е, че застрахователните лимити са само индиция, а не абсолютен критерий за икономическите условия, поради което преценката за тяхната динамика не води до нарушаване на принципа за равнопоставеност на субектите, претърпели неимуществени вреди от непозволено увреждане.

В конкретната хипотеза, от ангажираните гласни доказателства, посредством показанията на свидетеля Б. С., кредитирани като обективни и отразяващи преки и непосредствени впечатления на лицето, се установява, че травматичните увреждания при ищцата са отшумели за сравнително кратък период – около месец. Значително по – дълъг е периода за възстановяване на психиката на пострадалата. От свидетелските показания се установява, че след инцидента, ищцата се е затворила в себе си, отказвала е да общува с роднини и приятели, появили са се притеснения и страхове . Повод за отрицателни емоции създалата се, в резултат на произшествиено, опасност за живота и здравето на децата на г- жа Д.. Произшествието е изиграло роля на психотравма, което от своя страна е наложило посещения при психиатър, медикаментозно лечение. В емоционален план, страховете от пътуване в автомобил, включително и за децата, не са преодоляни, за период от минимум 7 – 8 месеца (времето, през което свидетеля има преки впечатления).

Ето защо, в предвид гореизложеното относно естеството на уврежданията и продължителността на възстановителния период, както и с оглед икономическите условия в страната, се налага извода, че дължимото на ищцата обезщетение за причинените и, в резултат на процесното ПТП, неимуществени вреди, е в размер на 4 000.00 лева.

От друга страна, въведените с отговора на исковата молба възражения за неоснователност на иска са бланкетни, лишени от конкретика и каквито и да е аргументи.

От общо дължимото обезщетение на ищеца обезщетение следва да бъдат приспаднати присъдените с предходното съдебно решение 1250.00 лева, или дължимият от застрахователя остатък е в размер на 2750 лева.

В предвид изложеното, следва да се приеме, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен, поради което и следва да бъде уважен, съобразно заявения размер от 2750 лева, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателн е е и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху присъдената главница за неимуществени вреди в размер на 2750 лв., считано от датата на предявяване на исковата 4 молба – 28.10.2021 год. до окончателното изплащане на вземането .

С оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 610.00 лв., представляваща извършени в прозводството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В предвид релевираното от ответника възражение, следва да бъде отбелязано, че претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение, е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, като завишението му спрямо минималния размер, е незначително.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Д.Б.: Ж. и З.“ АД , ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, да заплати на П. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: *, сумата от 2750.00 (две хиляди седемстотин и петдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се преживени болки и страдания, в резултат на получени при пътнотранспортно произшествие на 01.06.2019 г. увреждания на здравето и телесната цялост, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 28.10.2021 год. до окончателното изплащане на вземането , на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

ОСЪЖДА „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, да заплати П. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: *, сумата от 610.00 (шестстотин и десет) лева, представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5