Решение № 4552 от 15.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4552 гр. Варна, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20243110111733 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от Д. Ж. К. с ЕГН ********** и адрес: г**, представлявана от адв. В. Ф. С. със съдебен адрес: ** срещу „Ф." ЕООД с ЕИК **, седалище и адрес на управление: **, представляван от С. С.Н. и И. С.

Н. /начин на представляване - заедно или поотделно/, с която са заявени искове основани чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищцата претендира от съда да постанови решение, с което ДА ПРОГЛАСИ НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА/НИЩОЖНОСТТА НА Договор за потребителски кредит № В000487/30.10.2023г., сключен между ищеца Д. Ж. К. с ЕГН ********** с ответното дружество - „Ф." ЕООД с ЕИК **, предвиждащ заплащане на сумата от 2628,00 лв., поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условие на евентуалност и ако съдът приеме, че процесният Договор за потребителски кредит е действителен, МОЛИ ДА ПРОГЛАСИ НИЩОЖНОСТТА НА ОТДЕЛНА КЛАУЗА, СЪДЪРЖАЩА СЕ В НЕГО, а именно - чл. 11, ал. 4 от ДПК /предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1209,60 лв. при непредоставяне на обезпечение.

Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск навеждайки следните фактически твърдения:

На 30.10.2022г.,ищцата Д. Ж. К. е сключила Договор за потребителски кредит № B000487 с ответното дружество - „Ф." ЕООД /"Договора за потребителски кредит" или „ ДПК"/.

1

По силата на Договора за потребителски кредит, „Ф." ЕООД е поело задължението да предостави на ищцата - потребител по смисъла на ЗПК, парична сума в размер на 1250,00 лв., а ищцата се е задължил да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва:

- Общ размер на отпусната сума - 1250,00 лв.;

- ГПР - 26,90%;

- Фиксиран годишен лихвен процент на заема - 24,00%;

- Лихвен процент на ден - ЛИПСВА;

- Брой погасителни вноски - 12, като всяка вноска е дължима ежемесечно;

- Размер на погасителната вноска - 118,20 лв.

- Неустойка за непредоставено обезпечение - 1209,60 лв.

- Обща сума, дължима по кредита /без неустойка/ - 1418, 40 лв., а с включена неустойка - 2 628,00 лв.

При така изложената фактическа обстановка и параметри, залегнали в процесния ДПЗ, ищцата счита, че ДПЗ е изцяло недействителен или в условия на евентуалност - че отделни клаузи, съдържащи се в него, са нищожни. Аргументите й за това са следните:

Договорът за кредит /заем/, какъвто е настоящият, е финансова услуга по смисъла на дадената легална дефиниция в Параграф 13, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Регламентацията на договорите за кредит се съдържа в Търговския закон, Закона за кредитните институции и в специалния Закон за потребителския кредит. Следва да се подчертае, че в случая, разпоредбите на специалните закони - Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, дерогират общите правила, съдържащи се в Търговския закон. Отделно от горното, ищцовото дружество не е и банка по смисъла на чл. 2 ЗКИ, поради което към процесния договор за потребителски кредит не намира приложение легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 430, ал. 1 ТЗ за банковите договори; легалната дефиниция на процесния договор за кредит се съдържа в Закона за потребителските кредити, като ищцовото дружество е финансова институция, която по смисъла на чл. 3 от ЗКИ е регистрирана с основна дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно Параграф 4 от ДР на ЗПК, този Закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април, 2008 г. относно договорите за потребителските кредити.

2

При съобразяване на цитираните разпоредби следва да се приеме, че договорът за кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. Договорът за кредит, както и останалите търговски сделки, се подчинява на общите правила за сключването и действителността на сделките, установени в гражданското и търговското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ И В СПЕЦИАЛНИЯ ЗАКОН ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ, не са предвидени особени правила за сключването и действителността му.

НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ЦЕЛИЯ ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ

В чл. 22 от ЗПК /Доп. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, са предвидени няколко хипотези на недействителност на договорите за потребителски кредит, а именно:

„Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен." Счита, че в настоящия случай процесният Договор за потребителски кредит е недействителен поради наличие на няколко от хипотезите, регламентирани в чл. 22 ЗПК.

На първо място, процесният ДПК не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и по-конкретно - не е съставен по ясен и разбираем за потребителя начин, а наред с това не отговаря на изискванията за форма и шрифт.

В ДПК е визиран ГПР на разходите, но като абсолютна процентна стойност - 26,90 % без да са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 към ЗПК начин, а наред с това, в ГПР не е включена и окончателната дължима сума по кредита, която de facto не е 1418, 40 лв., а е 2 628,00 лв. При това положение, остава неясен действителния процент на ГПР, в който е следвало да бъде включена и неустойката за непредоставено обезпечение /определена като размер от икономически по-силната страна при неизпълними условия/, както и всякакви други евентуални разходи, свързани с кредита.

Тъй като при изчисляване на ГПР не са посочени взетите предвид допускания по определения в Приложение 1 към ЗПК начин, нарушена е и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя - настоящи или бъдещи /лихви, други преки и косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния ДПЗ липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР от 26,90 %, което води до НЕЯСНОТА относно включените в него компоненти и както посочихме и по-горе, това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК. В процесния ДПК липсва и конкретно записан лихвен процент на ден, което е още едно неизпълнение на задължителните изисквания на материалния закон, водещо до пълната 3 недействителност на Договора.

Към ДПК не са приложени Общи условия, подписани на всяка страница от ищцата, каквито са изискванията на ЗПК, а ако се приеме, че тези ОУ са инкорпорирани в приложения тук ДПК, то същият не е подписан на всяка страница от ищцата, което влече също до пълна недействителност на договора.

В чл. 3, ал. 2 от процесния ДПК е указано, че ГПР включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва, която е в размер на 24,00%. При липса на данни в ДПК за наличие на други разходи по кредита може да се направи извод, че единственият разход за потребителя е предвидена в договора възнаградителна лихва в размер на 24,00%, като при това положение не става ясно как е формиран ГПР от 26,90 %, тоест какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент.

Неясното определяне на ГПР при това в размер, който е по-нисък от реалния, е самостоятелно основание за недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК.

В чл. 22 от ЗПК е предвидено, че ако не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 712, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Клаузата, регламентираща „неустойка" за непредоставено обезпечение в размер на 1209,60 % /тоест - приблизително малко над 100 % от отпуснатия заем от 1200 лв./, е нищожна поради противоречието й със ЗЗП, ЗПК и ЗЗД, като излага подробни съображения в тази насока по-надолу в исковата молба.

Кредиторът не би предложил и не би сключил процесния Договор за паричен заем без включване в него на нищожната клауза - за неустойка при непредоставено обезпечение, с което кредитът е оскъпен с още 1209,60 лв., невключени при изчисляване на ГПР.

Тази нищожна клауза е съществена за целия Договор за потребителски заем и ако кредиторът не я бе включил в Договора, то не би имал интерес от сключването му. Счита, че дружеството - кредитор при тези параметри на договора е действало изцяло недобросъвестно, а Договорът за потребителски заем противоречи и на общите разпоредби на материалния закон, а именно - на чл. 26 ЗЗД /нищожност поради противоречие с добрите нрави/.

НИЩОЖНОСТ НА ОТДЕЛНИ КЛАУЗИ В ПРОЦЕСНИЯ ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ

Счита, че нищожна поради неравноправния й характер по смисъла на ЗЗП е клаузата, регламентираща неустойка в размер на 1209,60 лв. при непредоставяне от страна на заемателя на визираните в Договора за паричен заем обезпечения. Счита, че клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1209,60 лв. при непредоставено обезпечение, НЕ е индивидуално уговорена между страните, макар и да е поместена в индивидуален Договор за потребителски кредит. За договорите за потребителски кредити на общо основание и съгласно чл. 24 ЗПК се прилагат правилата на чл 143 - чл. 148 ЗЗП.

Независимо че са част от индивидуалния договор с ищцата, а не в ОУ към него, клаузите за неустойки не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да 4 влияе, като счита, че това е служебно известно на съда от множеството дела с предмет идентични с настоящия договори за кредит, сключени между потребители и „Финансцентър" ЕООД. В глава IV от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна такава да откаже сключването на договора. В съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин''. В този смисъл клауза като уговорената в чл. 11, ал. 4 от ДПК, според която се дължи неустойка в размер на 1209, 60 лв. при неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1 от ДПК, за осигуряване на лице, което да поръчителства/встъпи в дълг, отговарящо на практически неизпълними условия, се намира в пряко противоречие с преследваната от Директивата цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на потребителя се вменява задължение да осигури обезпечение СЛЕД като кредитът е отпуснат, като ако не стори това, дългът му нараства, тоест опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 ЗПК, е тя да бъде извършена ПРЕДИ сключване на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите за проверката и едва след представянето на това обезпечение да се сключи договорът за кредит.