Решение № 716 от 29.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 716 гр. София , 25.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20211000501240 по описа за 2021 година при участието на секретаря Красимира Георгиева, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение 260931 от 12.02.2021 г. Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, втори състав е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на А. С.

Г. 40 000 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 282, ал. 2, връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 143, ал. 1, връзка с чл. 18, ал. 1 от НК плюс законната лихва от 19.05.2020 г. до окончателното изплащане и е отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата над 40 000,00 лева до пълния предявен размер от 150 000 лева, както и изцяло иска за имуществени вреди в размер на 15067,80 лева.

Ищецът А. С. Г. е подал въззивна жалба чрез адвокат Г.С. срещу решението в отхвърлителната му част.

Ответникът Прокуратура на Република България е подал въззивна жалба срещу решението в осъдителната му част.

Жалбите са подадени в срок и са допустими. Няма подадени отговори на жалбите.

В жалбата на ищеца се твърди неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, както и необоснованост, а също така и неправилен и непълен доклад по делото, довел до непроизнасяне по всички искове. Иска се допускане на разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на промяната в социалния живот на ищеца, в психологическото и здравословното му състояние, нарушенията във връзките с 1 близки хора, приятели и бивши колеги. Искането е обосновано с процесуално нарушение на съда, който въпреки представения болничен лист на адвоката, не е отложил разглеждането на делото и е дал ход на делото и ход на устните състезания в първото заседание. Като не е отложил делото, съдът е лишил страната от възможността да направи допълнителни доказателствени искания във връзка с твърденията на насрещната страна и във връзка с доклада по делото.

В жалбата на ответника се твърди, че не са доказани настъпили неимуществени вреди, поради което неправилно е присъдено обезщетение, а алтернативно се твърди, че е завишено.

Оплакването за неправилен и непълен доклад е преценено с определението за насрочване на делото от настоящата инстанция за неоснователно, тъй като претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е единна, а накърнените чест и добро име и влошеното здравословно състояние са различни нейни проявления. Ето защо, не са се наложили процесуални действия от въззивната инстанция във връзка с това оплакване.

Уважено е доказателственото искане поради процесуалното нарушение на първата инстанция, на което се позовава страната. Параметрите на спора се считат очертани едва след доклада по чл. 146 ГПК, поради което и в първото заседание страната има право на доказателствени искания във връзка с оспорванията на насрещната страна и доклада по делото. В случая Прокуратурата е оспорила факта, че ищецът е претърпял вреди от повдигнатото обвинение, поради което и искането за разпит на свидетели е допустимо пред настоящата инстанция. Предвид изслушаните пред първата инстанция заключения на СПЕ и СМЕ, съдът е допуснал разпит на един свидетел за търпените неимуществени вреди и е отказал разпита на втори свидетел за същите обстоятелства.

Доколкото повдигането на обвинение е регламентирана дейност на специално оторизирани за това държавни органи, която се извършва по установен ред, във връзка с която се образува наказателно производство, в случаите, когато то приключва с оправдателна присъда, която винаги се постановява от съда с нарочен акт, за доказването на необходимите предпоставки е достатъчно пострадалото лице да посочи номера на делото, по което присъдата е постановена. Предвид твърдението на Прокуратурата, че присъдата не е влязла в сила, настоящият съд е изискал от Софийски градски съд, наказателно отделение – 13 състав заверен препис от присъда по НОХД № 5809/2017 г. от 02.05.2018 г. с отбелязана дата на влизането й в сила. В с.з. от 03.06.2021 г. съдът е приел като доказателства по делото присъда по НОХД № 5809/2017 г., НО – 13 състав, СГС и решение на Апелативен съд – София по ВНОХД № 781/2018 г., НО – 1 състав.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа въззивната жалба и оспорва жалбата на насрещната страна. По отношение на претенцията за пропуснати ползи от неизплатени трудови възнаграждения счита за безспорно, че уволнението е вследствие на повдигнатото обвинение и Прокуратурата носи пряка отговорност за тях. По отношение на претенцията за неимуществени вреди подчертава, че А.Г. е най-добрият футболен съдия в новата история на България. Дългогодишен съдийски активист и към настоящия момент все още същият е най-добрият съдия, без значение, че вече повече от 15 години не съдийства, продължава да е *** на Съюза на българските футболни съдии, той е изключително известна и публична личност. Неговото публично име е накърнено по един непоправим начин поради многобройните изявления в медиите и поради липсата на медийни изявления от самата прокуратура за оповестяване на оправдателната присъда. Четири години по-късно е без работа, защото Агенцията продължава по един или друг начин при всяко негово възстановяване от Административния съд да променя трудовата характеристика на длъжността и да не го назначава.

Справедливият размер на обезщетението е в рамките на претендираната сума от 150 000 лева, от една страна защото три години продължава да е без работа и от друга тъй като 2 продължава да бъде подсъдимият А.Г. за цялата футболна и спортна общественост.

Прокуратурата поддържа жалбата си и оспорва жалбата на ищеца. Твърди, че обезщетението е завишено предвид кратката продължителност на наказателното дело - една година и 8 месеца за досъдебна и съдебна фаза. Ищецът е оправдан на първа инстанция и това в значителна степен е допринесло за намаляване интензивността на търпените вреди.

Спрямо него не е изпълнявана най-тежката мярка за неотклонение, процесуалните действия с негово участие не са многобройни или интензивни. Вредите, доказани по делото, са обичайните от наказателния процес. Няма влошаване на здравословното му състояние по причини на наказателното дело, уволнението също не е в причинно-следствена връзка с него.

Софийският апелативен съд, след като съобрази твърденията и възраженията на страните и направи самостоятелна преценка на представените по делото доказателства, приема следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционното производство е образувано по искове на А. С. Г. за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от повдигането на неоснователно обвинение в извършване на престъпление по чл. 282, ал. 2, връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 143, ал. 1, връзка с чл. 18, ал. 1 от НК.

Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост. От приетите от първата инстанция писмени доказателства, се установява следното.

С постановление от 14.07.2017 г. по ДП 271/2017 г. по описа на СЗА при Софийска градска Прокуратура ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 282, ал. 2, връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, както и за престъпление по чл. 143, ал. 1 връзка с чл. 18, ал. 1 от НК.

На ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лева.

С присъда № 111 от 02.05.2018 г., постановена по НОХД № 5809/2017г. по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение – 13 състав А. С. Г. е признат за невиновен, в това на 05.10.2016 г. и 05.11.2016 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление - с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ НК, на което е било възложено да изпълнява със заплата постоянно служба в държавно учреждение, а именно *** на Областна дирекция по безопасност на храните - София град, с цел да набави облаги за другиго и да причини другиму вреди, превишил властта си и нарушил служебните си задължения, като деянията са извършени от лице, заемащо отговорно служебно положение и са настъпили значителни вредни последици.

С решение № 53 от 07.02.2019 г. по ВНОХД 781 / 2018 г. САС е потвърдил присъдата и тя е влязла в сила на 29.03.2019 г.

От СГС са приети заключения на съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р Д. Б. и съдебно-психологическа експертиза, изготвена от клиничен психолог Д. З..

От настоящата инстанция е разпитана като свидетел С. Б. К., която познава ищеца от 3

2012-2013 г., тъй като той е международен футболен съдия, известен в България, а тя - бивш национален състезател по волейбол. Свидетелката описва ищеца като физически здрав преди началото на наказателния процес и трениращ редовно, а след началото му и до момента без възможност за физическа активност заради хипертоничната болест на сърцето.

Разказва, че след започване на наказателното дело се е затворил се в себе си, станал е депресивен и е споделил, че не се чувства добре. По неин съвет е отишъл на лекар, в резултат на което са му открили хипертонична болест на сърцето, впоследствие диабет и заболяване на щитовидната жлеза. Заедно със синовете му му записали час при психолог. За повдигнатото обвинение е разбрала от телевизия БиТиВи. В резултат на обвинението много от неговите колеги в спортните среди започнали да го отбягват, освен това спрели да го канят в телевизионни предавания за коментар на футболни срещи. И след оправдателната присъда физическото и емоционалното му състояние не се е подобрило, тъй като става дума за хронични заболявания. Съдът кредитира показанията относно лично възприетите от свидетелката факти, доколкото са подробни и вътрешно непротиворечиви.

Съгласно установената практика на ВКС е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване (Решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 214 от 08.01.2019 г. по гр. д. № 3921/2017 г. на ГО, IV отделение). Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка. (Решение № 253 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., ГК).

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя на първо място според вида и характера на упражнената процесуална принуда - колко и какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. В случая производството спрямо ищеца, включващо досъдебна фаза и съдебна фаза на две инстанции, е продължило една година и осем месеца. Тази продължителност категорично не надвишава критериите на чл.6 от ЕКЗПЧОС (в сила за България от 07.09.1992 г.), тълкуван в светлината на практиката на Европейския Съд по правата на човека (ЕСПЧ). По делото няма твърдения и доказателства в какви и колко процесуални действия е участвал, поради което независимо дали са били много или малко, няма как да бъдат съобразени при размера на обезщетението. Наложената мярка за неотклонение не е създала пречки за свободното придвижване на ищеца, а размерът на гаранцията не е бил висок и плащането й не е предизвикало неудобства у обвиняемия.