Определение № 535 от 14.08.2023, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 535 гр. Ямбол, 14.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Гражданско дело № 20232300100347 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано пред Ямболски окръжен съд след изпращане за разглеждане на основание чл.7, ал.2 от ЗОДОВ на гр. д. № 245/2023 г. по описа на Бургаски окръжен съд, образувано по искова молба на И. М. С., с ЕГН **********, срещу Прокуратурата на Република БългарияРП- Бургас с ТО- гр. Царево и Окръжен съд- Бургас, съгласно молба вх. № 12198 от 10.07.2023 г., подадена от адв. Зл. Б. от АК- Бургас, назначена по реда на ЗПП за служебен процесуален представител на ищеца, с която против двамата ответници е предявен иск по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане при условията на солидарна отговорност на обезщетение в размер на 500 000 лева за причинени на ищеца неимуществени вреди- състояние на непрекъсната стрес, страх, влошаване на здравословното му състояние, настъпили в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение от РП- Бургас, с ТОЦарево и осъждането му с влязла в сила присъда по НОХД № 831/2022 г. на РС- Царево, потвърдена с решение от ОС- Бургас.

В първоначалната искова молба, адресирана до Административен съд- Бургас и образувана в адм. д. № 134/2023 г., производството по което е прекратено с Определение № 227/01.02.2023 г. и делото е изпратено по подсъдност на ОС- Бургас, в множеството постъпили по образуваното пред ОС- Бургас гр. д. № 245/2023 г. молби на ищеца, както и в молба до ОСБургас вх. № 12198 от 10.07.2023 г., подадена от адв. Зл. Б. от АК- Бургас, са изложени твърдения, че ищецът И. М. С. е бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 831/2022 г. по описа на РС- Царево, която присъда е била 1 потвърдена с решение по ВНОХД № 955/2022 г. на Окръжен съд- Бургас.

Макар и по делото да не са налице категорични данни относно това в извършването на какво престъпление ищецът С. е бил признат за виновен, от приложеният на л.35 от гр.д. № 245/2023 г. по описа на ОС- Бургас обвинителен акт, както и от изложените от ищеца в множеството молби фактически твърдения, се установява, че воденото против него наказателно производство е за извършено престъпление „кражба“ с правна квалификация чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр. 2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.1, б.

„а“ и б. „б“ от НК, за което С., съгласно заявеното от него в молба вх. № 842 от 26.01.2023 г., образувана в адм. дело № 134/2023 г. по описа на Административен съд- Бургас, е осъден на три години и осем месеца лишаване от свобода.

В исковата молба и в следващите я множество допълнителни и уточнителни молби, ищецът твърди, че не е автор на престъплението, за което е бил осъден, че в хода на наказателното производство не са събрани доказателства, че той е извършител на престъплението, че е осъден въз основа на неверни свидетелски показания. В подадени до съда молби ищецът е направил искания за допускане до разпит на свидетели в настоящото производство, част от които разпитани в хода и на наказателното производство, показанията на които ищецът оспорва, както и такива, посочени от ищеца, чрез показанията на които, съгласно заявеното и в молба вх. № 12198 от 10.07.2023 г., подадена от адв. Зл. Б., ще се установяват обстоятелствата за неправомерните действия на ответниците, а по изложеното в молбите на ищеца– неправилността на присъдата, както и преживения от него стрес.

В изпълнение на правомощията си по чл. 130 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че предявеният от И. М. С. срещу Прокуратурата на Република България и Окръжен съд- Бургас, иск е недопустим по следните съображения:

Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в извършването на престъпление, незаконното му осъждане по това обвинение и незаконно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода", в резултат на незаконно му осъждане.

В същото време поддържа, че наказанието „лишаване от свобода“ му 2 е било наложено с влязла в сила присъда по НОХД № 831/2022 г. на РСЦарево, потвърдена с решение по ВНОХД № 955/2022 г. на Окръжен съдБургас, за която не се твърди и не се сочат данни до момента на предявяване на иска да е била отменена по реда на извънинстанционния контрол за законосъобразност на влезлите в сила присъди, предвиден в Наказателнопроцесуалния кодекс.

При това положение за ищецът не е налице правен интерес от предявения иск, поради което и същият се явява недопустим.

Липсата на правен интерес се извежда от твърденията на ищеца в исковата му молба и съотнасянето им към търсената от него посредством предявения иск защита. Правен интерес ще е налице, когато заявените от ищеца обстоятелства, на които той основава иска си, са в състояние обективно да обусловят съществуването и евентуалното признаване от съда на заявеното в петитума на исковата молба право. Обратно, правен интерес ще липсва, когато заявените от ищеца в обстоятелствената част на исковата му молба обстоятелства, на които той основава иска си, в никой случай не биха могли да обусловят възникването и съществуването на претендираното от него право. В тази хипотеза не се касае до съществото на правния спор, т.е. до материално- правната легитимация на ищеца, а до надлежното упражняване на правото му на иск, тъй като целта на гражданския процес е да даде защита- санкция на нарушени граждански права и ако от самото съдържание на исковата молба е очевидно, че сочените като правопораждащи претендираното от ищеца право обстоятелства обективно не са се проявили в действителността и/или са негодни да породят това право, то развитието на съдебния процес в неговата пълнота се явява безпредметно.

Именно такъв е и настоящият случай, тъй като ищецът И. С. твърди, че е претърпял неимуществени вреди от незаконни според него обвинение, осъждане и налагане на наказание, за които обаче е налице влязла в сила присъда на наказателния съд.

Нормите на чл.2, ал.1, т.1-6 уреждат лимитативно хипотезите на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при: 1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или 3 принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон- ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък "Конвенцията"; 2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията; 3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; 4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено; 5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно; 6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер; 7. незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства; 8. (нова - ДВ, бр. 48 от 2023 г.) установено нарушение, извършено от орган на досъдебното производство чрез разгласяване на материали по разследването в нарушение на презумпцията за невиновност или при публично изявление, в което обвиняем се представя като виновен.

Заявените от ищеца с исковата молба и допълнителните молби фактически твърдения, не попадат в обхвата на никоя от хипотезите на чл.2, ал.1, т.1- 8 от ЗОДОВ.

С оглед фактическите твърдения на ищеца в исковата молба и уточняващите я молби, не са налице основания и предявеният иск да бъде квалифициран като такъв с правно основание чл.2б от ЗОДОВ, предвиждащ отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията

Предвид изложените от ищеца обстоятелства, при липсата на твърдение за постановена оправдателна присъда, с която И. С. да е бил 4 признат за невиновен в извършването на престъпление, в което е обвинен и да е оправдан по повдигнатото му обвинение, за което е бил предаден на съд по НОХД № 831/2022 г. на РС- Царево, обективно не е възможно обвинението, осъждането му и налагането на наказанието, което търпи, да са незаконни и от тях той да търпи неимуществени вреди, т.к. съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Редът за извънинстанционен контрол на влезлите в сила присъди е уреден в гл. ХХХІІІ от Наказателно-процесуалния кодекс и извън правомощията на гражданския съд е да отменя влезли в сила присъди на наказателни съдилища.

Именно такъв неформален резултат цели да постигне ищеца С. с предявения иск, т.к. за да бъде преценена основателността на предявения от него иск следва да бъде извършена повторна преценка дали е извършил престъплението, за което вече е бил осъден.

Ето защо предявеният иск се преценява от съда за недопустим, поради липса на правно признат процесуален интерес за ищеца от иск по ЗОДОВ, основан на заявените от него твърдения, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 130 от ГПК, Ямболският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

В Р Ъ Щ А подадената от И. М. С., с ЕГН **********, срещу Прокуратурата на Република България- РП- Бургас с ТО- гр. Царево и Окръжен съд- Бургас, искова молба, образувана в гр.д. № 347/2023 г. по описа на ЯОС.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 347/2023 г. по описа на Ямболски окръжен съд поради недопустимост на предявения иск.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд- гр. Бургас чрез 5

Окръжен съд- гр. Ямбол.

Препис от определението да се връчи на ищеца и на служебния му процесуален представител адв. З. Б. от АК- Бургас.

Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________ 6