Решение № 3289 от 22.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3289 гр. Пловдив, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20235330101917 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД против Д. В. В., да се признае за установено, че ответникът (кредитополучател) дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (цесионер) сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 8996/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, а именно: 5 817,53 лв. – остатък от непогасена главница, и 445,44 лв. – остатък от възнаградителна лихва за периода от 03.07.2015 г.

(датата на сключване на договора за кредит) до 22.08.2016 г. (дата на цесия), по Договор № ****** за отпускане на потребителски кредит, сключен между ответника (кредитополучател) и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД (цедент), вземанията по който били цедирани на ищеца на 22.08.2016 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда (21.06.2022 г.) до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба са изложени твърдения, че на *******г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Д. В. бил подписан Договор за кредит № *******за отпускане на потребителски кредит с чиста стойност на кредита в размер на 6000 лева, който следвало да се погаси на 72 анюитетни месечни вноски (по 128,61 лева всяка) в срок до 01.07.2021 г. Общата сума, 1 която кредитоплучателят следвало да върне, била в размер на 9 260,39 лева.

Кредиторът изпълнил задължението си и предал на кредитополучателя договорената сума, но последният не спазил договорения погасителен план и изпаднал в забава. На 22.08.2016 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищеца „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД бил сключен договор за цесия, по силата на който първото дружество (цедент) цедирало вземането си от Д. В. по процесния кредит на второто (цесионер).

Съгласно приложение № 1 към договора за цесия, където били индивидуализирани прехвърлените вземания, дългът на ответника В. бил в общ размер 6 262,97 лева, от които – 5 817,53 лева – остатък от непогасена главница, и 445,44 лева – остатък от неплатена възнаградителна лихва за периода от сключването на договора за кредит (03.07.2015 г.) до цесията (22.08.2016 г.). Длъжникът-ответник бил уведомен за цесията от надлежно упълномощения за това цесионер чрез препоръчана пощенска пратка с обратна разписка. Уведомлението се върнало като неполучено. Ако съдът не приеме, че изложеното съставлявало надлежно уведомяване за цесията, то се прави изрично изявление за уведомяване на длъжника с исковата молба.

Всички вноски на кредита били падежирали към инициирането на производството, поради което и длъжникът бил в забава за плащане на претендираните вземания за главница и лихви.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. В., чрез назначения му особен представител адв. Г., в който изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва доказателствената стойност на договора за цесия и приложението към него – те били нечетливи и „закрити по странен начин“ листове хартия, които следвало да бъдат четени с увеличителни средства, а съдържали и думи на чужд език. Представеният договор за кредит не бил с нотариална заверка на подписите, поради което не можело да се установи дали положеният под него подпис принадлежи на заемателя. Отделно от това, ответникът не бил надлежно уведомен за сключената цесия: писмото с уведомлението не стигнало до него, а изявлението в исковата молба не могло да произведе ефект, понеже г-н В. се представлявал от назначен поради отсъствието му особен представител.

Отделно от това, в исковата молба нямало данни кога кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Не били спазени изискванията на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД, следователно цесията не произвела действие спрямо длъжника. Прави се изрично възражение за погасяване на претенциите по давност.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С исковата молба са представени следните писмени документи: Общи условия за предоставяне на потребителски кредити на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, Договор за потребителски паричен кредит кредит № ***** между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Д. В., погасителен план към договора. От тези писмени доказателства се установява, че между 2

„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД (кредитор) и Албена Маринова Маринова (кредитополучател) е възникнало облигационно правоотношение, по което на ответника е предоставена сума в размер на 6000 лева при фиксиран ГЛП от 11,99 %, ГПР в размер на 16,45 %, която сума е следвало да бъде погасена на 72 анюитетни месечни вноски – по 128,61 лева всяка. По силата на сключения договор за кредит, на длъжника Ваислев е предаден погасителен план, както и копие от общите условия, приложими към договора за кредит.

Представена е декларация за приемане на застрахователни програми „Кредитна програма плюс“ или „66 Плюс“, както и общи условия за застрахователна програма

„Кредитна протекция

Плюс на кредитополучателите на банкови кредити. От тях се установява, че понеже към датата на сключване на договора за потребителски кредит кредитополучателят е нямал навършени 65 години, то той е следвало да сключи към предоставения кредит и застраховка „Кредитна протекция плюс“ с покрити рискове смърт, трайно намалена работоспособност, временна неработоспособност, нежелана безработица в резултат на уволнение, при настъпването на които събития застрахователната сума ще се изплати от застрахователя в полза на кредитора „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“.

Размерът на застрахователната премия е договорен на 6,02 % от първата месечна вноска месечно (доколкото процесният кредит е уговорено да се върне на 72 вноски).

С исковата молба е представен и договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.08.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД (цедент) и „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД (цесионер). В частта „Предмет на договора“ се сочи, че при условията на договора цедентът прехвърля на цесионера свои вземания, посочени в Приложение № 1 към същия. Посочено е, че приложението представлява неразделна част от договора. Видно от самото приложение (л. 30 по делото), вземането на цедента от Д. В. В. в общ размер 6262,97 лева, от които 5817,53 лева – просрочена главница, и 445,44 лева – просрочена лихва по договор с № *****, е включено в предмета на цесията. Не се намират за основателни възраженията на ответника, изложени в писмения отговор, че копието е „нечетливо“ или не е годно доказателство за твърдяното обстоятелство – покритите данни са ирелевантни за предмета на доказване по делото, доколкото то се води само за вземания от Д. В. по договор № ******, а не за останалите вземания от прехвърления портфейл. Приложението носи подписа на страните по цесията и съставлява частен диспозитивен документ – годно доказателствено средство по ГПК.

Цедентът „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е делегирал право на цесионера да уведоми длъжника за така осъщественото прехвърляне на вземането (пълномощно - л. 35 от делото), като в пълномощното се посочва изрично, че е цесионерът е овластен с правото да съобщи на Д. В. станалото прехвърляне. Що се касае до доказателствената стойност на така представения 3 препис от пълномощното, то аргументите на съда да го приеме за годно доказателство за наличие на редовно овластяване са аналогични на изложение по-горе.

Представено е потвърждение на прехвърлянето на процесното вземане по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД (л. 34 от делото). Възраженията на ответника в тази насока не са подкрепени от доказателствата по делото и се намират за неоснователни.

Видно от представената обратна разписка (л. 24 от делото) към пощенската пратка, съдържаща уведомлението за цесията, тази пратка не е достигнала до адресата – липсва положен подпис в графа „Получател“. По този факт твърденията на страните съвпадат.

Като взе предвид характеристиките на съглашението, което се сочи като основание за престацията, и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности; липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност.

Потребителят Д. В. се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

За да бъде уважен искът за съществуване на вземане, ищецът е длъжен да установи правния си интерес от воденето на иска, както и съответния правопораждащ вземането факт – в случая: съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за кредит с ответника, по което последният носи задължението да върне търсените му суми.

В настоящия интересът от водене на иска, доколкото той е предвиден изрично от законодателя, е налице (чл. 415, ал. 1 от ГПК). С оглед на горните констатации за фактите, съдът приема, че втората предпоставка на иска се осъществила частично.

От една страна – от представените писмени доказателства се установи възникването на облигационно отношение по договор за кредит между стария кредитор и ответника, вземанията по който са прехвърлени на ищеца „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД. Не налице пречка длъжникът да бъде уведомен за осъществената цесия чрез назначения особения представител с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея (така изрично напр. решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/ 2018 на I- во т.о. на ВКС). В процесния случай към исковата молба освен договорите за цесия и приложенията към тях, е представено и потвърждение за осъществената цесия, поради което съдът счита, че длъжникът следва да се счита редовно уведомен за прехвърлянето на вземането. Възражението на ответника в противния смисъл не се намира за основателно по изложените съображения.

Възражението на ответника, че не ставало ясно кога е обявена предсрочната изискуемост на кредита, респ. доводът, че обявяването й е задължителна предпоставка за уважаване на иска, на намират опора в 4 доказателствата по делото или в закона. Поначало ищцовата страна не е претендирала присъждане на предсрочно изискуемо вземане – напротив, тя е основала претенцията си още в заповедното производство на настъпилия краен падеж по кредита – 01.07.2021 г. Без значение за действието на цесията, респ. за съществуването на дълга, е и дали предсрочна изискуемост е била обявена на длъжника към датата й, или не (така изрично решение № 50103/12.01.2024 г. по т. д. № 1970/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о.).

От друга страна обаче – в случая се касае до претенция, основана на договор за потребителски кредит, поради което и съдът следи служебно за спазване на императивните норми на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин.

Първите две изисквания са спазени в процесния случай: посочени са общата сума и размерът на ГПР. Не е спазено обаче последното изискване: да се посочат и взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Това е така поради долуизложените съображения.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита включва общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Дефиниция на понятието „общ разход по кредита” е дадена в §. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, а именно: всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.