Решение № 1268 от 23.11.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1268 гр. П***, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди д*** и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Мария Кузева като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20225220101863 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 127а, ал. 2 от СК – даване на разрешение за пътуване на дете в чужбина.

Ищцата Д. С. Й. чрез пълномощника си адвокат П. е предявила против ответника Д. А. А. иск за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата за пътуване в чужбина на детето Д. Д. А., родено на *** г. в А*** от съвместното им съжителство. Мотивирала е искането от една страна с обстоятелството, че с бащата са разделени от края на 2018 г. и с детето трайно са се установили да живеят в А***, където то ежеседмично посещава терапия, тъй като страда от детски аутизъм, а от друга страна с невъзможността им да пътуват до А*** поради оттегляне от бащата на порано даденото съгласие за пътуване на детето в чужбина и непостигане на съгласие между родителите по този въпрос. Поради това моли да бъде постановено решение, заместващо съгласието на бащата Д. А. А. за пътуване на детето Д. Д. А. в чужбина, в т.ч. в Република А***, Република Т*** и страните от Европейския съюз, придружено от своята майка Д. С. Й.. Моли да бъде допуснато предварително изпълнение на решението. Ангажира писмени и гласни доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Д. А. А. намира исковата молба за допустима, но неоснователна. Признава, че с ищцата са родители на детето Д. Д. А. и живеят разделено, както и че е оттеглил даденото съгласие за пътуване на детето в чужбина, като твърди, че причина за това е отказът на ищцата да му дава да общува с детето. Посочва, че поради голямото 1 разстояние между с. Д*** и В*** вижда детето изключително рядко, но многократно му е купувал дрехи и храна, в т.ч. откакто е в Б***. Изразява готовност да поеме изцяло грижите за детето заедно със съжителката си П*** Я*** Г*** и да му осигури необходимата за лечението му терапия в Б***.

Счита, че на практика е предявен иск за местоживеенето на детето в чужбина, с което той не е съгласен. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото. Ангажира писмени и гласни доказателства.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Страните са родители на малолетното дете Д. Д. А., роден на *** г. във В***, А*** от съвместното им съжителство.

Ищцата и детето имат адресна регистрация във В***.

Детето е с диагноза „Разстройство от аутистичния спектър ( F84.0 Детски аутизъм) със силно изразена симптоматика.

От 31.08.2020 г. до 07.09.2020 г. детето е посещавало детска градина във В***, но не е успяло да се интегрира и майката е насочена към друго място, което да може да отговори на специалните образователни потребности на детето.

С писмо от 26.01.2021 г. ищцата е уведомена, че град В*** не може да предложи подходящо място за детето за учебната 2020/2021 г.

От месец ноември 2020 г. всеки понеделник детето посещава Център за неврология на развитието и социална педиатрия в гр. В***, където за него се полагат терапевтични грижи под формата на музикална терапия в индивидуални сесии.

От 01.03.2021 г. на детето е отпусната месечна добавка за чужда помощ в размер на 640.10 евро, която от 01.01.2022 г. е актуализирана на 652.70 евро месечно.

За периода от 01.04.2022 г. до 31.03.2023 г. на ищцата на отпуснати помощи за покриване на разходи за издръжка и базова сума за покриване на жилищните нужди в размер на 1 000.57 евро месечно, помощи за наем в размер на 121.01 евро и добавка за притежателите на карта за хора с увреждания в размер на 176.03 евро.

През месец февруари 2022 г. на детето е извършена оперативна интервенция в болница „Х***“, отделение „Уши-нос-гърло“, а през месец август 2022 г. е боледувало от ентеровирусна инфекция, неуточнена и остър бронхит, неуточнен.

През месец август 2022 г. ищцата е сключила договори за предоставяне на социални услуги с Център за обществена подкрепа, с. Л***, като тя ползва психологическа подкрепа, а детето – логопедична и психологическа подкрепа. Постигнати са положителни резултати в развитието на психичните процеси на детето.

Община Л*** сключва договори за личен асистент по механизма 2

„Лична помощ“ за полагане на грижи от майка на болно дете въз основа на направление от ДСП П***.

Социални услуги на деца с нарушения от аутистичния спектър се предлагат и от ДЦДУ „В*** Н***, Л***“ в гр. П***.

Съгласно представения по делото социален доклад от ДСП П*** основни грижи за Д. се полагат от неговата майка. Същата е подкрепена от своята пълнолетна дъщеря. Детето познава своя баща, но рядко се срещат.

Жилището на майката, намиращо се в с. Д***, се състои от една стая със салон и осигурява добри хигиенно-битови условия за отглеждане на дете.

Майката е съобщила, че във В*** живеят под наем в жилище, за което се заплаща сумата от 580 евро на месец. Майката е личен асистент на детето и получава 650 евро заплата. Получава и социални помощи в размер на 800 – 900 евро, както и детски в размер на 320 евро. Бащата работи на частно в областта на земеделието, с надник 40 лв. През месец юли е изплатил 180 лв. за издръжка на Д., а докато майката и детето са били в чужбина е изплащал по 120 евро издръжка на месец. Д. има по-голяма сестра от друго съжителство на майката и по-голям брат от друго съжителство на бащата. По данни от майката детето общува с други деца. Не посещава детско заведение предвид заболяването му. Д. има избран личен лекар в с. Д*** – д-р Богданов и във В*** – д-р Даниела Каспарек.

С нотариално заверена декларация от 26.06.2018 г. ответникът е дал съгласие детето да пътува безсрочно извън границите на Република Б*** в Република Т***, М*** С*** и страните от ЕС, придружавано от майка си, което е оттеглил през месец август 2020 г. съгласно признанията му.

Свидетелката М*** С. З***, сестра на ищцата, установява, че детето е родено във В*** и от раждането му ищцата го е водила в Б*** два пъти. От март-април тази година са в Б*** и живеят в Д***. Ищцата искала да се върне с детето в А***, защото там го водила на терапия и можела да го гледа подобре. Имала квартира, в която живеели с по-голямата й дъщеря. Двете гледали детето. Квартирата имала две спални, отделно кухня и баня, било боядисано и имало всичко необходимо. За детето имало спалня и отделно в другата стая имало място за игра. Отоплението било на парно. В Д*** ищцата си строила нова къща и ответникът й помагал да закупува строителни материали и да ги превозва до къщата. Когато ответникът разбрал, че ищцата иска да се прибира с детето във В***, оттеглил пълномощното за пътуване на детето в чужбина. Детето било болно, хиперактивно. Било непрекъснато в движение и много трудно се гледало. Когато се прибрало в Б*** изобщо не говорело, но като чувало другите хора как говорят, започнало да повтаря думите. Във В*** ищцата водила детето всеки ден на процедури. Откакто се прибрала в Б*** започнала да го води на процедури в Л***. Ответникът започнал да се интересува от детето след започване на делото. Преди това се криел и не искал да взема детето при него. Ако го вземел, го гледал по един час и ги викал да го приберат. Започнал да плаща издръжка след началото на 3 делото.

Свидетелката П*** Я*** Г***, живееща на семейни начала с ответника, установява, че познава детето. След като страните се разделили, имали добри отношения, ответникът помагал на ищцата да пренасят материали за къщата й, а също и с работа. Понякога ищцата им давала детето да го гледат и то идвало у тях. Познавало баща си, играело си с него и се обичали. Водили го на разходка до П***, купували му пица и дюнер. Когато детето се прибрало от В*** изобщо не говорело, а сега говорело повече и казвало на име.

Ответникът и ищцата се скарали, защото ответникът я видял да бие детето, ядосал се и й казал, че няма да разреши на детето да пътува в чужбина.

Докато ищцата и детето били във В***, ответникът два пъти ходил да ги види, купил на детето маратонки и му дал 100 евро. Всеки месец плащал издръжка. Ответникът искал детето да ходи на терапия в Б*** и дори завел ищцата в П***, но тя не искала да слезе от буса. След това започнала да води детето на процедури в Л*** и то имало подобрение.

По реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК ищцата признава, че след месец август 2019 г. за пръв път е водила детето в Б*** през месец май 2022 г. През месец март 2020 г. била закупила билети, за да се приберат в Б***, но заради пандемията отменили полетите. Откакто през 2020 г. се разделили с ответника, той три пъти ходил във В*** да види детето. Ответникът не искал тя да води детето на терапия в П***. През месец август завела детето на терапия.

Изслушан по реда на чл. 127а ал. 3 от СК ответникът заяви, че от месец януари 2020 г. не може да си вижда детето. Ищцата му казала, че ще живее във В*** и няма да води детето в Б***. Когато се прибрала в Б***, се разбирали добре, той й помагал със строежа на къщата. Нещата се влошили, когато видял, че бие и навиква детето. Лично завел ищцата до ДЦДУ „В***, Н*** и Л***“ в гр. П*** за терапия на детето, но тя отказала да влезе. Счита, че ищцата може тук да стане личен асистент на детето, а той ще й помага и ще плаща издръжка. Опасява се, че ако детето замине с нея в А***, той няма да може да вижда детето.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Предмет на делото е иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК за даване на разрешение за пътуване на дете в чужбина.

Производството представлява спорна съдебна администрация, в рамките на която съдът се произнася по целесъобразност, изхождайки от найдобрия интерес на детето и вземайки предвид фактите, обуславящи необходимостта от пътуване на детето извън границите на страната, мястото, условията и средата, при които то ще пребивава, отражението на промяната върху интересите на детето, върху неговата жизнена и социална среда, върху правото му на образование, адекватна медицинска грижа с оглед възрастта и здравословното му състояние и други права и интереси на детето.

4

Съгласно ТР № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС даването на разрешение за пътуване на дете в чужбина следва да се извършва въз основа на цялостен и задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един от факторите от физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско естество, включително при разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от страните и предвид правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно значение. Необходимо е да се съобразят различните потребности на детето в различна възраст, респективно да се подложат на изследване различни обстоятелства от значение за развитието му по най-благоприятния за него начин.

Изхождайки от тези принципни положения съдът намира, че в настоящия случай на преценка следва да бъде подложен на първо място интересът на детето и на следващо място интересите на двамата родители.

Интересът на детето е висша ценност, за която съдът следи служебно.

„Най-добър интерес на детето“ по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. означава да се извърши преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.

В случая се касае за дете на 5 години от мъжки пол, силно привързано към майка си, живяло преимуществено с нея през последните две години, родено и живяло до месец март-април 2022 г. във В***, А***. От около шест месеца детето се намира в Б***, където се отглежда от майка си и нейните роднини в с. Д***. След раздялата на родителите през 2020 г. до завръщането на детето в Б***, бащата се среща спорадично с него. През последните шест месеца живеят в едно населено място и контактуват по-често. Понякога детето остава при баща си и той се грижи за него. Двамата са привързани един към друг. Детето е диагностицирано с детски аутизъм. Според свидетелските показания поведението му е особено, почти не е говорило, когато се е прибрало в Б***, като с течение на времето е започнало да комуникира по-добре с хората около него, да повтаря думи и да назовава хората с имена. От месец ноември 2020 г. веднъж седмично е посещавало индивидуален терапевтичен курс във В***, а от месец август 2022 г. веднъж седмично по утвърден график посещава Центъра за обществена подкрепа в с.