Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 91 от 30.12.2025, Районен съд - Попово

Съд
Районен съд - Попово
Дело
Административно наказателно дело 228/2025
Вид
Решение № 91
Подписан
30.12.2025
В сила
02.06.2026
Състав
Маринела Георгиева Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.7, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63г · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.2 ,т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.2, т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т.63 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Попово, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря Мая Й. Ангелова като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Административно наказателно дело № 20253520200228 по описа за 2025 година

Административно наказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба на Ц. Б. Ц. от гр.Видин, действащ чрез адв.Н.Г. от АК-Видин, против Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 11171536, издаден от ОДМВР гр.Търговище, с който на осн. чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2 ,т.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лв., за това, че : „на 26.07.2025г., в 09.05ч., в Област Търговище, в Община Попово, на път втори клас, номер51, на 42.94 км (до антична крепост „Ковачевско кале“), извън населено място,с ограничение на скоростта от 60 км/ч въведено с пътен знак „В26“ е управлявала МПС – л.а.”Мерцедес Ц200 ЦДИ“ с рег.№ ВН6572АВ, със скорост 75 км/ч., при приспаднат толеранс -3 км/ч. Превишена стойност на скоростта 15 км/ч.

Нарушението установено и заснето с АТСС ARM CAMS1 насочено към гр.Бяла.

Нарушението е установено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/10877650 от 19.06.2025г.“- нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва издадения електронен фиш (ЕФ) като незаконосъобразно, и моли съда да го отмени Редовно призован за с.з. не се явява, не изпраща представител.

Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на жалбоподателя, в което развива подробни съображения за отмяна на оспорения ЕФ.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. С административно наказателната преписка е приложено писмено становище от гл.ю.к Л.Василева, в което сочи, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Излагат се подробни аргументи по твърденията на жалбоподателя, като моли жалбата да бъде оставена без уважение, а издадения ЕФ да бъде потвърден.

Районна прокуратура гр.Търговище, ТО - Попово, редовно призована не се явява, не изпраща представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално допустима.

1

От доказателствата се установява, че с електронен фиш серия К № 11171536, издаден от ОДМВР гр. Търговище, жалбоподателят бил санкциониран за нарушение по чл.21,ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, за това, че „на 26.07.2025г., в 09.05ч., в Област Търговище, в Община Попово, на път втори клас, номер51, на 42.94 км (до антична крепост „Ковачевско кале“), извън населено място,с ограничение на скоростта от 60 км/ч въведено с пътен знак „В26“ е управлявала МПС – л.а.”Мерцедес Ц200 ЦДИ“ с рег.№ ВН6572АВ, със скорост 75 км/ч., при приспаднат толеранс -3 км/ч. Превишена стойност на скоростта 15 км/ч. Нарушението установено и заснето с АТСС ARM CAMS1 насочено към гр.Бяла. Нарушението е установено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/10877650 от 19.06.2025г.“

Приложени са и доказателства за одобряване на типа средство за измерване преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, ведно с приложение за неговата годност; методически указания относно реда за обработка, съставяне и отчет на ЕФ за нарушения установени с АТСС/, от които е видно, че същата съответства на одобрения тип; Протоколи за проверка № 114-СГ-ИСИС/01.12.2021г. и № 166-СГ-ИСИС/15.05.2025г. на БИМ удостоверяващ съответствие на ARH CAM S1; заверени копия от Google Maps и снимки удостоверяващи мястото на позиционирането на ARH CAM S1, както и протокол за използваното АТСС в деня на контрол, ведно със снимка на последното и сертификат на полицейския служител работил с него в същия ден.

Приложена е и снимка № 120СD41/0059809, от която се установява, че в 09.05.54 ч., на 26.07.2025г., в локация Община Попово, на път II-51, км42+940, с GPS координати:

43.360100 26.146500 е заснет автомобил с рег.№ ВН6572АВ, при максимално допустимата скорост на движение е 60 км/ч, измерената /засечена/ скорост е 78 км/ч., разстояние:29м.

От приложеното по делото писмо от АПИ, ОПУ-Търговище, се установява, че на посочения в фиша пътен участък има монтиран пътен знак В26-ограничение на скоростта до 60 км/ч

По делото е приложен и друг ЕФ за налагане на глоба серия К № 10877650 издаден от ОДМВР Видин, от който е видно, че за управление на МПС-л.а., марка „БМВ 318 И“, рег.

№ВН8428ВК, в общ.Кула, обл.Видин, на 19.05.2025г., на жалбоподателя Ц. е било наложено наказание по чл.182, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП - глоба в размер на 100.00лв., като ЕФ е влязъл в сила на 19.06.2025г., и не е бил платен, видно от приложената справка от АИС АНД.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намери, че жалбата е основателна отчасти, но по съображения различни сочени от жалбоподателя.

Действайки като въззивна инстанция и подлагайки на служебна проверка издадения ЕФ съдът констатира, че в производството по ангажиране административно наказателната отговорност на нарушителя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване.

Съдът приема, че в електронния фиш ясно и разбираемо за нарушителя е посочено, че нарушението е установено и заснето с автоматизираното техническо средство, като е посочен и неговият идентификационен номер. В ЕФ е описано точното място на извършване на нарушението, както и посоката на движение на лекия автомобил. В приложената по преписката снимка ясно се вижда регистрационния номер на автомобила, отразени са максимално разрешената скорост на движение на МПС – 60 км/ч и измерената скорост на движение на автомобила – 78 км/ч, от която коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от -3 км/ч, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство без човешка намеса, и това е така дори когато се използва мобилна апаратура, както е било 2 в случая. Законът не разграничава правните последици от установени със стационарни или мобилни технически средства нарушения.

Разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство, т. е. регламентира правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в чл. 189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС.

По делото е доказано, че скоростта на движение на процесния л.а.”Мерцедес Ц200 ЦДИ“ с рег.№ ВН6572АВ е измерена с техническо средство ARH CAM S1, което е одобрен тип средство за измерване. Същото е било технически годно и изправно към момента на констатиране на нарушението, видно от протокол за преминала проверка. Използването на мобилната АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол, съставен от обслужващия полицейски служител. Доколкото нарушението е установено с годно техническо средство, то може да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира нарушителя. Както вече се посочи по-горе приобщената по делото като веществено доказателство снимка, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване е видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, жалбоподателят е осъществил посоченото от административно-наказващият орган нарушение.

От обективна страна същият, като водач на моторно превозно средство не е изпълнил задължението си да избере скорост на движение на пътното превозно средство, ненадвишаваща допустимата такава – 60 км/ч. извън населено място, въведена с пътен знак "В26", което е нарушение на нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

По делото не са налични доказателства, че собственика на автомобила писмено да е декларирал, че установеното на 26.07.2025г., движение на моторното превозно средство с превишена скорост в нарушение на правилата по ЗДвП е осъществено при управление на автомобила от друго лице. Следователно, въведената от закона презумпция, че при неподаване на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика, собственикът на МПС-во се смята за извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш, се явява необорена.

В този смисъл при издаването на обжалвания електронен фиш, съдът не констатира допуснати нарушения, и всички наведени възражения на жалбоподателя за това, съдът ги намира за неоснователни.

Съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП, по смисъла на този закон "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

Нормата на чл. 189, ал.4 ЗДвП постановява, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител.

От формална страна процесния електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити – посочени са данни за: териториалната структура 3 на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Видно от нормата законодателят не е предвидил като изискване електронния фиш да бъда подписан от компетентно длъжностно лице. В този смисъл, при издаване на ЕФ са неприложими изискванията за реквизитите на наказателното постановление, посочени в чл.57, ал.1 от ЗАНН, предвид наличието на специалните правила в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Съгласно нормата на чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, с което „приравнява“ електронния фиш на наказателно постановление единствено с оглед начина на изпълнение наложеното наказание, но последното по никакъв начин не осъществява препращане към реда за издаване, реквизити и т.н., доколкото, както си посочи в случая са налице вече визираните специални разпоредби за електронния фиш.

Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл.182 от ЗДвП, като за конкретното превишение след приспадане на допустимата грешка, законодателят в разпоредбата на ал.2, т.2 от същия текст е предвидил наказание глоба в размер на 50.00лв. От друга страна в случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана на осн. чл.182, ал.4 от ЗДвП, като му е наложено наказание в двоен размер.

В случая административно наказващия орган е определил наказание за повторно нарушение на разпоредбата на чл.182, ал.4, вр.ал.2, т.2 от ЗДвП, като привръзката изрично е посочена в ЕФ.

Съгласно параграф 6, т.33 (изм.в ДВ, бр.101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г.) "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.