Определение № 1515 от 20.05.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1515 гр. София, 20.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20248002901588 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба, подадена от ищците А. Т.

Н., М. Х. Н. и Т. Х. Н., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 67 от 06.03.2024 г. по в. т. д. № 611/202 3 г. по описа на Варненски апелативен съд , ТО, трети състав, в следните части:

- в частта, с която е потвърдено решение № 260063 от 05.08.2022 г., постановено по т. д. № 1348/2019 г. на Варненски окръжен съд (допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение № 260015 от 20.04.2023 г.), в обжалваната част за отхвърляне на предявените от касаторите срещу „Юробанк България“ АД искове по чл. 439, ал. 2 ГПК за признаване за установено, че не дължат сумите:

106 269.11 лв. – главница по договор за кредит № BL7263/20.06.2007 г., договорна лихва в размер на 15.40 лв. и законна лихва за забава върху главницата, считано от 16.08.2016 г. до окончателното плащане, както и главница от 102 393.52 лв. по договор № 1190/30.09.2005 г., ведно със законната лихва за забава върху нея за периода от 16.08.2016 г. до окончателното плащане;

- в частта, с която е потвърдено постановеното по реда на чл. 247 ГПК решение № 260015 от 20.04.2023 г. по т. д. № 1348/2019 г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която е оставено без уважение искането на ищците за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в уважителния диспозитив на първоинстанционното решение, като след изразите „като погасени поради плащане след образуване на изпълнителното производство“ и „като погасени по давност“ бъде вписано: „като за горницата до пълния размер на вземанията, втората и третата ищца не дължат сумите поради това, че отговарят до размера на наследствения си дял“; както и да бъде вписано, че 1 втората и третата ищца не дължат горницата над размера на наследствения си дял от следните вземания: главница от 106 269.11 лв. по договор за кредит № BL7263/20.06.2007 г., договорна лихва в размер на 15.40 лв. и законна лихва за забава върху главницата, считано от 16.08.2016 г. до окончателното плащане, както и главница от 102 393.52 лв. по договор № 1190/30.09.2005 г., ведно със законната лихва за забава върху нея за периода от 16.08.2016 г. до окончателното плащане; а в отхвърлителната част на диспозитива бъде вписано, че исковете се отхвърлят изцяло по отношение на ищцата А. Т. Н. в качеството на солидарен длъжник и правоприемник на ЕТ „Алба – X – Х. Н.“; а в качеството на наследник на Х. В.

Н., както и по отношение на ищците М. Х. Н. и Т. Х. Н. исковете са отхвърлени за сумата до размера на съответния им наследствен дял.

В касационната жалба се излагат оплаквания за частична недопустимост, евентуално – за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. т. 2 – 3 ГПК. Според касаторите недопустимостта на решението произтича от липсата на правен интерес исковете на М. Н. и Т. Н. да се считат предявени и съответно да се отхвърлят за целия размер на вземанията по изпълнителното дело, доколкото като правоприемници на починал солидарен длъжник те отговарят разделно и само до размера на придобитата по наследство част. Недопустимо е и изменението на диспозитива на първоинстанционното решение чрез заличаване на израза „като съдлъжник“, при наличие на съвсем друго искане от страната, като в случая недопустимо е променена вече изразената воля в постановеното решение по същество на спора.

Неправилността на решението е аргументирана с подробни доводи относно това, че: - макар и обективирани в една въззивна жалба, трите ищци са въвели различни основания за недължимост на вземанията, произтичащи от различното основание, на което са придобили качеството на длъжник, което не е съобразено от съда; - въззивният съд не се е произнесъл по всички надлежно въведени възражения, оспорвания и правни доводи срещу пороците на обжалваните първоинстанционни решения, не ги е обсъдил и не е изложил мотиви защо не ги приема, с което е допуснал процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, а от друга страна е излагал подробни мотиви във връзка с възражения, които страните не са въвеждали, с което е нарушил чл. 6, ал. 2 ГПК; - въззивният съд неправилно не е допуснал събирането на своевременно поискани, относими и необходими доказателства, а същевременно се е произнесъл в противоречие с установеното от вещото лице, кои вземания следва да се считат погасени със заплатените по споразумение от 23.04.2013 г. суми в общ размер на 64 468.75 лв., с оглед поредността за погасяване на отделните компоненти на дълга по чл. 76 ЗЗД и ТР № 3/2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, както и при погасяване на суми, които не са съдебни разноски.

2

По отношение на касаторите М. Н. и Т. Н. се излагат допълнителни доводи за неправилност, свързани с неприложимостта на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, тъй като те не са били конституирани като страни по изп. дело № 166/2013 г. на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, респ. за неотносимост на разрешенията на ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, поради което спрямо тези ищци вземанията на банката са погасени поради изтекла давност в периода след смъртта на наследодателя им (31.01.2014 г.). Прави се оплакване и за неправилно приложение от въззивния съд на разпоредбите на чл. 123 ЗЗД, чл. 125 ЗЗД и чл. 60 ЗН. По отношение на А. Н. се сочи, че неправилно в диспозитива на решението не са посочени различните основания, въз основа на които е придобила качеството на длъжник.

Искането към съда е за обезсилване на решението в недопустимите му части, евентуално за неговата отмяна и за уважаване на исковете. Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение за всички инстанции на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Тече ли погасителна давност за вземането по отношение на наследниците на длъжник, починал по време на изпълнително дело, прекратено поради перемпция, и от кой момент, ако същите не са били конституирани като длъжници преди прекратяване на делото, както и по време на последващото изпълнително дело, образувано срещу починалия наследодател?; 2. Изпълнителни действия по изпълнително дело, образувано срещу вече починал длъжник, обвързват ли наследниците му, ако са извършени преди конституирането им като страни по него?; 3.

Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи, твърдения и възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства, относими към тях, в тяхната съвкупност и да изложи ясни и изрични мотиви по спора, вкл. при отхвърляне на доводите и възраженията, като неоснователни?; 4.

Наследниците на починал длъжник имат ли правен интерес да предявят иск по чл. 439 ГПК за недължимост на вземането за горницата над наследствения си дял, в случай че принудителното изпълнение е насочено срещу тях от взискателя и от съдебния изпълнител за цялото вземане? и 5. В случай, че изпълнителният титул съдържа осъждане на различни лица в различни качества, които в последствие са се слели в едно лице, силата на пресъдено нещо на решението по уважен иск за недължимост на вземанията обхваща ли всички качества на това лице, ако те не са изрично посочени в диспозитива му?

В подкрепа на заявеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поддържано по третия въпрос, касаторите се позовават на следната съдебна практика, в противоречие с разрешенията по която смятат, че се е произнесъл въззивният съд: решение № 17 от 08.02.2016 г. по гр. д. № 4121/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение № 222 от 30.01.2015 г. по т. д. № 3

3466/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 98 от 20.05.2013 г. по гр. д. № 520/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 157 от 11.02.2016 г. по т. д. № 3638/2014 г. на ВКС, I т. о. и решение № 18 от 09.03.2018 г. по т. д. № 1512/2017 г. на ВКС, I т. о . По отношение на останалите въпроси се твърди , че е изпълнена допълнителната селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като са изложени съображения за значението им за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Навежда се и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.

280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, поради вътрешно противоречивите му мотиви, неприлагането на императивни правни норми (чл. 60 ЗН и чл. 123 ЗЗД), приемането, че част от касаторите не дължат само 1/6 част от погасените поради плащане извън изпълнителното производство вземания (които не се дължат изцяло) и пр.

Ответникът по касационната жалба – „Юробанк България“ АД, чрез процесуалния му пълномощник, в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за липса на поддържаните от касаторите предпоставки за допускане до касационен контрол на въззивното решение, а по същество – за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, Варненският апелативен съд е приел за установено, че: въз основа на заповеди за незабавно изпълнение от 28.01.2013 г. и 31.01.2013 г. са издадени изпълнителни листове съответно от 27.02.2013 г. и 26.02.2013 г., послужили за образуване на 12.03.2013 г. на изп. дело № 166/2013 г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, рег. № 711; в изпълнителното производство като взискател е било конституирано „Юробанк и Еф Джи България“ АД, чийто правоприемник е ответникът „Юробанк България“ АД; взискателят се е легитимирал като кредитор въз основа на договори за кредит, посочени в изпълнителните основания; солидарни длъжници по тези вземания са ЕТ „Алба – Х – Х. Н.“, „Екстра Уиндоу“ ООД, Х. В. Н., А. Т. Н. и Найден Радославов

Нейков; на 23.04.2013 г. между банката – кредитор и длъжниците е подписано споразумение, че общите задължения към момента на сключване на споразумението по договори за кредит № 1190/30.09.2005 г., № 1305/26.10.2005 г. и № BL7263/20.06.2007 г. са формирани от главница в размер на 249 935.85 лв., договорна лихва от 35 228.88 лв. и законна лихва от 25.01.2013 г., като длъжниците са поели задължение за ежемесечно внасяне на суми в периода от м. май 2013 г. до м. април 2014 г. по разплащателна сметка на ЧСИ Петрова-Янкова при изрична уговорка, че внесените суми се 4 разпределят при спазване на поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; на 31.01.2014 г. длъжникът Х. В. Н. починал, като оставил за свои наследници съпругата си – А. Т. Н., и дъщерите си – М. Х. Н. и Т. Х. Н.; ищцата А. Н. е задължена към кредитора като съдлъжник, видно от договор за кредит № BL7263/20.06.2007 г. и договор за кредит № 1190/30.09.2005 г.; ищците М. Н. и Т. Н. са придобили качеството длъжници по силата на наследствено правоприемство.

По въведеното възражение относно качеството на последните, позовавайки се на разрешенията на цитираната в решението практика на ВС и ВКС по приемане и отказ от наследство, въззивната инстанция е приела, че в настоящия случай не са представени доказателства да е извършен отказ от наследство от страна на дъщерите на наследодателя, а отказът не може да се предполага, доколкото поражда действие от датата на вписването му в особената книга при районния съд по местооткриване на наследството. При липса на вписан отказ от наследство и представено по делото споразумение от 19.05.2014 г., сключено между А. Н., М. Н. и Т. Н., по силата на което е постигнато съгласие дейността на ЕТ „Алба – Х – Х. Н.“ да се поеме еднолично от А. Н., като изрично е посочено, че трите лица действат в качеството си на наследници, въззивният съд е извел извод за мълчаливо приемане на наследството предвид извършеното разпореждане и поведението на М. Н. и Т. Н..