Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 15738 от 11.04.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 44053/2022
Вид
Определение № 15738
Подписан
11.04.2024
В сила
11.04.2024
Състав
МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15738 гр. София, 11.04.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20221110144053 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба, вх. № 91551/19.03.2024 г. от „*********** ЕАД за изменение на решение № 3872 от 04.03.2024 г., постановено по гр.д. № 44053/2022 г. по описа на СРС, 61 състав, в частта за разноските. В молбата се твърди, че в полза на ответника не се дължат разноски, а евентуално, че са налице предпоставките за намаляването им под определения законоустановен минимум.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е депозирано становище от ответниците Ф. В. и Д. В., с което оспорват молбата като неоснователна, доколкото определеното възнаграждение е съобразено с размера по Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Софийски районен съд, като взе предвид изложеното в искането по чл. 248 ГПК и в отговора и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските е направена в рамките на законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

По отношение на разноските, присъдени в исковото производство:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съобразявайки задължителните разяснения, дадени в т. 3 от ТР № 6/2012 г. по т.д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Видно от 1

Договор за правна защита и съдействие от 23.11.2022 г. ответникът Л. Г. В. е заплатил адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 650 лв. в брой, при подписването му. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения (в редакцията изм. 68 от 2022 г.), при интерес от 1000 до 10 000 лв. минималното адвокатското възнаграждение е 400 лв. + 10 % от горницата над 1000 лв.

Определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от посочената наредба, минималното адвокатско възнаграждение в настоящия случай възлиза на сумата 636,55 лв. (400 лв. №10% от 2365,47 лв.). Следователно размерът на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство не надвишава значително минималния такъв по наредбата . Ето защо молбата на ищеца по чл. 248 ГПК в тази част следва да бъде оставена без уважение.

По отношение на разноските, присъдени в заповедното производство:

В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК, е пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл. 7, ал. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение то е поставено наред с други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за иницииране на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника (в този смисъл Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.), споделяно от настоящия съдебен състав.

На следващо място следва да се отбележи и че формализираното заповедно производство не предпоставя нужда от процесуално представителство за длъжника.

Възражението съгласно изричния текст на закона не се нуждае от мотивиране, а длъжникът получава формуляра, с който би могъл да упражни правото си на защита. Извън тази граница остава предприетото в случая процесуално представителство, поради което няма причина заявителят да бъде държан отговорен за проявената от адвоката инициатива по излагане на мотиви във възражението.

С оглед изложеното, съдът намира, че възнаграждението за подаване на възражение от длъжника следва да бъде определено съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, а именно за непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия, като приложима е разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение (в приложимата й редакция изм. с ДВ бр. № 88 от 2022 г.), съгласно която дължимото адвокатско възнаграждение следва да възлиза на сумата от 200 лева. С оглед изхода на спора решението следва да бъде изменено в частта за разноските, като присъдените в полза на ответниците разноски в заповедното производство бъдат намалени на 76,02 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решение № 3872 от 04.03.2024 г., постановено по гр.д. № 44053/2022 г. по описа на СРС, 61 състав , в частта за разноските, присъдени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците Д. Д. В. и Ф. Л. В.

(конституирани на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия ответник Л. Г. В.), 2

КАТО намалява разноските по заповедното производство от 185,93 лв. на 76,02 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 91551/19.03.2024 г. от „*********** ЕАД за изменение на решение № 3872 от 04.03.2024 г., постановено по гр.д. № 44053/2022 г. по описа на СРС, 61 състав, в останалата част.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3