Решение № 181 от 26.07.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Сливен, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. М. Маринова

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря ИЛКА Й. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Стефка Т. М. Маринова Въззивно гражданско дело № 20232200500258 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №148/22.06.2023г. по гр.д.

№442/2023г. на Н. районен съд, с което са постановени мерки за защита по реда на ЗЗДН по отношение на С. Е. Е. – Х. за извършен от нея на 27.04.2023г. в гр. Н.З. акт на домашно насилие спрямо М. П. Г. и малолетното дете Б. П. Х., представлявана от нейния баща и законен представител П. С. Х., изразяващ се в психическо и физическо домашно насилие по отношение на молителката М. Г. и психическо и емоционално домашно насилие по отношение на малолетната Б. Х., изразяващи се в активни действия, които поставят в пряка и непосредствена опасност здравето им, както следва: задължаване на С. Е. Е. – Х. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. П. Г. и П. С. Х. като баща и законен представител на малолетното дете Б. П. Х.; забрана С. Е. Е. – Х. да приближава малолетното дете Б. П. Х., представлявана от нейния баща и законен представител П. С. Х., на по-малко от 30 метра, жилището й, детската градина и местата й за социални контакти и отдих, за срок от 18 месеца, считано от влизане в сила на решението. С Решенето е наложена глоба на С. Е. Е. – Х. в размер на 600лв. и същата е осъдена да заплати държавна такса по сметка на НЗРС в размер на 30 лева. Присъдени са разноски на молителите в размер на 1200лв.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство С. Е.

Е. – Х. изцяло.

1

Във въззивната жалба въззивницата С. Е. Е. – Х. чрез пълномощника си адв. А.

Н. посочва, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Счита, че извода на районния съд за доказан конкретен акт на домашно насилие, осъществен от нея, е неправилен, като мотивите на съда били противоречиви. На първо място посочва, че в диспозитива на решението е постановено въздържане от домашно насилие спрямо бащата на малолетното дете П. Х., който не е страна в производството, но не и спрямо самото дете Б., но е постановил ответницата да не доближава детето Б..

Налице било противоречие между диспозитива на решението и издадената заповед за защита. Диспозитива на решението бил недопустим и не ставало въпрос за ЯФГ. На следващо място посочва, че решението било немотивирано, състояло се от копирани и преписани искова молба, отговор и свидетелски показания. Не било ясно каква фактическа обстановка съдът е приел за установена, като била преписана тази от исковата молба. Не приема извода на съда за липса на противоречия в свидетелските показания. Счита, че показанията на двете свидетелки били заинтересовани и съдържали неверни факти и обстоятелства. Вторият съставен протокол за срещата на 27.04.2023г. бил оспорен от тях като недопустимо доказателство и като антидатиран.

Посочва, че свид. Б. ако е станала свидетел на осъществен акт на домашно насилие спрямо детето, е следвало веднага да уведоми началника си и да бъдат предприети необходимите действия за защита на детето, а тя не сторила това. Поради това въззивницата счита, че свид. Б. не е била свидетел на описаното от нея и не е предприела нищо, а едва по-късно е съставила втория протокол, за да се защити от нападки срещу самата нея. Счита, че от показанията на свид. Й., които анализира обстойно, се установило, че ставало въпрос за инсценировка и съзнателно предизвикан скандал от страна на нея и М. Г.. Нали била съзнателно предизвикана нейна реакция, целта била нейното избухване. За този риск бил уведомен съда по бракоразводното дело. Въззивницата твърди, че е налице обикновен битов скандал. Нейното поведение било насочено към отнемане на телефона на М. Г., за да спре да снима, като не бил насочен към физическото здраве на същата, не бил насочен да причини увреждане или болка. Хванала й ръката и дръпнала телефона. Без значение било дали Г. снимала, въззивницата била убедена в това. Дърпането било всъщност дърпане на самия телефон. Повече били репликите, които си разменили. На следващо място въззивницата заявява, че дори и да има осъществен акт на домашно насилие по отношение на М. Г., то такъв по отношение на детето Б. нямало. Детето не е възприело нанасяне на удари и дърпане между двете, тъй като те са били зад детето, което било успокоявано в този момент от свид. Б.. От друга страна наложените мерки следвало да бъдат съобразени с интереса на детето, като наложената мярка за забрана доближаването му за срок от 18 месеца била недопустима и незаконосъобразна. От свидетелските показания се установило, че тя веднага е започнала да успокоява детето, което не било отчетено от районния съд. Съдът не преценил факта, че майката няма 2 никакво агресивно поведение спрямо детето и не е имала такова никога. Режимът за свиждане в присъствието на социален работник и на бабата не бил в интерес на детето.

Бабата била двигател на всички дела и развода. На съда били известни мерките на контакти с децата, непълноценното общуване, наличието на родителско отчуждение и въпреки това наложил ограничителни мерки за срок от 18 месеца. Тази мярка само наказвала детето. Съдът не изложил мотиви в какво се състои опасността за детето от контакта с майката, с какво тя застрашава живота и здравето му. С решението си съдът само задълбочавал конфликта и отчуждението у детето и не е в негов интерес.

Раздялата повече от една година без нормални отношения и общуване било вредна и опасна за детето, като настоящото решение само задълбочавал проблема. С оглед изложеното, въззивницата моли съда да отмени обжалваното решение и издадената заповед за защита, като неправилни и незаконосъобразни и да постанови ново, с което за отхвърли молбата за защита. Алтернативно, в случай, че съдът приеме осъществен акт на насилие, моли да отмени наложените мерки за защита по отношение на Б. Х..

Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили два отговора на въззивната жалба, подадени от насрещната страна – молителите в първоинстанционното производство М.

П. Г. и Б. П. Х., представлявана от своя баща и законен представител П. С. Х., отговарящи на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Единият е от пълномощника адв. С., а втория отговор – от пълномощника адв. М..

С отговора на въззивната жалба, подаден от молителителите в първоинстанционното производство чрез пълномощника адв. С., се оспорва жалбата като неоснователна. Въззиваемите намират обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано и молят въззивния съд да го потвърди. Посочват, че грешката в диспозитива се коригира по реда на ЯФГ, като от мотивите е видна волята въздържането от домашно насилие да е спрямо детето Б., като е посочено, че именно спрямо него е осъществен такъв акт. Грешката е избегната в издадената заповед за защита. Свидетелските показания били подробни, безспорни, непротиворечиви и логически точни. Нямало събрани доказателства за твърдяната от ответницата провокация. Нелогични били твърденията, че детето не е възприело физическото насилие над баба му. За това ясно говорели виковете му. Мерките за контакти на майката били влезли в сила. Поведението на майката било система от действия, квалифицирани като домашно насилие. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

С отговора на въззивната жалба, подаден от молителите чрез адв. М. М. отново се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Адв. М. посочва, че в случая 3 важното било, че детето Б. отново било подложено на психически и емоционален тормоз, причинен от майка й, която в присъствието на детето е проявила физическа агресия и неконтролируема ярост спрямо хората, които са значими за детето.

Привременните мерки били постановени въз основа на постигната спогодба. Счита, че акта на домашно насилие спрямо М. Г. бил категорично доказан. Обясненията на въззивницата целели изопачаване на фактите и не кореспондирали със събрания доказателствен материал. Анализира показанията на свид. Б. и посочва, че в тях нямало противоречия и пристрастия. Присъствието на Б. на мястото, където е осъществен акт на домашно насилие я определяло също като жертва на такова. Реакцията на детето посочвала, че то е чуло и видяло всичко. Вторият протокол от срещата не бил антидатиран, не бил с цел защита на социалния работник или в нечий друг интерес.

Свид. Б. потвърдила пред съда удостовереното от нея и в двата протокола, подкрепено от останалия, събран по делото, доказателствен материал. Претендират се разноските пред въззивната инстанция.

С въззивната жалба и отговорите не са направени искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на производството.

В с.з., въззивницата С. Е. Е. – Х., редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. А. Н., която поддържа подадената жалба и моли за уважаването й. Посочва, че не е доказано осъществяване на акт на домашно насилие и моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да отхвърли молбата за защита. Евентуално моли въззивният съд да редуцира наложените мерки за защита, като отмени тези по отношение на детето Б.. Развива подробни съображения относно неправилността, в нарушение на интересите на детето, на наложената мярка за закрила по отношение на малолетната Б.. Посочва, че районният съд неправилно е присъдил разноски за двама адвокати, в нарушение на правилото на чл.78, ал.1 от ГПК.

Въззиваемата М. П. Г., редовно призована, в съдебно заседание не се явява.

Въззиваемата малолетната Б. П. Х., се представлява от своя баща и законен представител П. С. Х.. Двете въззиваеми се представляват от процесуални представители по пълномощие - адв. С. и адв. М., които оспорват въззивната жалба като неоснователна. Поддържат изложените в депозираните отговори съображения.

Развиват подробни аналогични такива. Молят съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. По отношение на разноските за първата инстанция посочват, че присъдените разноски са не на един, а на двама молители.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от 4 процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Във връзка с възраженията за недопустимост, изложени във въззивната жалба по отношение на постановената мярка за защита, изразяваща се в задължение от въздържане от домашно насилие, като постановена по отношение на лице, което не е страна в производството, следва да се посочи, че въззивният съд ги намира за неоснователни.

Анализирайки мотивите и диспозитива на съдебното решение съдът намира, че в тази част е допусната очевидна фактическа грешка, тъй като ясно и недвусмислено в мотивите районният съд е приел, че е осъществено домашно насилие не само спрямо първата молителка М. П. Г., но и спрямо малолетното дете Б. П. Х.. Този правен извод е залегнал в първия диспозитив на решението, с който се приема извършения акт на домашно насилие и се предприемат мерки за закрила спрямо двете молителки. Втората молителката – малолетното дете се представлява в процеса от своя баща и законен представител П. С. Х.. Действително във втория диспозитив, посочващ първата наложена мярка – въздържане от извършване на домашно насилие, съдът е пропуснал името на детето Б. П. Х. след посочване на това на първата молителка и преди посочване на неговия процесуален представител – баща му П. С. Х., но това видно от волята на съда в мотивите и останалата част от диспозитива на решението е ОФГ.

Разпечатката съдържа 37 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f6ebb752-3eda-4c29-8ee9-f73f41de972e