Решение № 741 от 13.10.2022, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 741/13.10.2022г. гр. Пазарджик,

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик – І – административен състав, в открито съдебно заседание на трети октомври, две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИАНА ШОТЕВА при секретар

Тодорка Стойнова и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдия

МАРИАНА ШОТЕВА по адм. дело № 481 по описа на съда за 2022 г.

Делото е образувано по жалба на И.А.П. с ЕГН ********** *** , чрез адв.С.М. САК против Решение № 1012.12.132 от 12.04.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен. При издаване на оспорените актове били допуснати следните нарушения: противоречие с материалноправните разпоредби, несъответствие с целта на закона - чл.146 т.4 и т.5 от АПК.

Твърди се, че към дата на подаване на заявлението за пенсия И.П. имал изискуемата се по чл.68, ал.3 от КСО навършена възраст – 66 години и 08 месеца и имал повече от 15 години действителен осигурителен стаж. За органите на НОИ не отпадало задължението да зачетат времето на наборна военна служба за действително отработен осигурителен стаж. Моли се за отмяна на обжалвания административен акт и връщане преписката на административния орган за произнасяне по жалбата. Претендира се за присъждане на разноски.

Ответникът -

Директор на ТП на НОИ - Пазарджик, чрез процесуален представител, заема становище за неоснователност на жалбата, поради което моли за отхвърлянето й.

Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С оспореното по съдебен ред решение е потвърдено Разпореждане №2113-12-1799#1 /24.01.2022 г., издадено от ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ -Пазарджик, с което на И.П. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.

3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).До издаване на процесното решение се е стигнало след като на 30.09.2021 г. жалбоподателят П. е подал заявление с вх.

№2113-12-1799 за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.

68, ал. 3 от КСО.

Към датата на заявлението за пенсия жалбоподателят П. е на възраст 66 год. 8 мес. и 06 дни.

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО през 2021 г. лицата придобиват право на пенсия при навършена възраст 66 г. 8 м. и 15 години действителен осигурителен стаж.

Съгласно §9, ал.

1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.

Пенсионният орган е изчислил осигурителен стаж по представени оригинални, редовно оформени документи за периода от 26.09.1973 г. до 03.06.2020 г. с обща продължителност, превърнат към трета категория труд 16 г. 09 м. 20 дни, както следва:

По удостоверение №436 от 30.09.1975 г. от Дирекция „Държавен военно исторически архив" гр. Велико Търново е зачетен стаж за редовна наборна служба за времето от 26.09.1973 г. до 30.09.1975 г. - 02 год. 00 мес. 04 дни от трета категория труд:

По удостоверение УП-3 №22 от 29.08.1997 г. от

МКП „Търговия и изкупуване“ АД гр. Пазарджик е зачетен стаж на длъжност „шофьор" за периода от 08.09.1976 г. до 01.08.1980 г. - 03 год. 10 мес. 23 дни от трета категория труд;

По удостоверение

УП-30 №201 от 20.03.2000 г. от осигурител „Пещера Транспорт" АД гр. Пещера е зачетен стаж на длъжност „шофьор на ЗИЛ - 7 т." за периода от 12.09.1980 г. до 28.04.1982 г.-01 год. 07 мес. 16 дни от трета категория труд;

По удостоверение

УП-30 №201 от 20.03.2000 г. от осигурител „Пещера Транспорт'' АД гр. Пещера е зачетен стаж на длъжност „шофьор на таксиметрова кола УАЗ" за периода от 26.05.1982 г. до 20.10.1987 г. - 05 год. 04 мес. 24 дни от трета категория труд;

По удостоверение

УП-3 №5319 от 23.09.2021 г. от осигурител „Биовет" АД гр. Пещера е зачетен стаж на длъжност „хлоратор" за периода от 24.11.1987 г. до 05.08.1990 г.

-02 год. 07 мес. 08 дни от втора категория труд;

По трудова книжка

№12 от 18.12.2002 г. от осигурител „Пътно поддържане" гр. Пазарджик е зачетен стаж на длъжност „шофьор" за периода от 03.01.2002 г. до 01.04.2002 г. - 00 год. 02 мес. 28 дни от трета категория труд;

По трудова книжка

№12 от 18.12.2002 г. от осигурител „Пътно поддържане" гр. Пазарджик е зачетен стаж на длъжност „шофьор" за периода от 18.12.2002 г. до 01.04.2003 г. - 00 год. 03 мес. 06 дни от трета категория труд;

По удостоверение

УП-3 №5319 от 23.09.2021 г. от осигурител „Биовет" АД гр. Пещера е зачетен стаж на длъжност „оператор ферментация/шлосер" за периода от 02.09.2019 г. до 01.10.2019 г. - 00 год. 00 мес. 29 дни от трета категория труд;

По данни по чл.

5, ал. 4, т. 1 от КСО от Регистъра на осигурените лица от осигурител „Еко Грийн Фарм" ЕООД гр. Пазарджик за периода от 27.05.2020 г. до 03.06.2020 г. -00 год.

00 мес. 07 дни от трета категория труд.

Предвид гореизложеното на жалбоподателя е зачетен стаж от трета категория труд -13 год. 06 мес. 17 дни (включващ приравнено на осигурителен стаж време от военна служба от 02 год. 00 мес.

04 дни,), осигурителен стаж от втора категория труд - 02 год. 07 мес. 08 дни.

Общият действителен осигурителен стаж от трета категория е 11 год. 06 мес. 13 дни (13 год. 06 мес.

17 дни - 02 год. 00 мес. 04 дни - 11 год. 06 мес. 13 дни), който се образува като от общия осигурителен стаж от трета категория 13 год. 06 мес. 17 дни се извади приравнен стаж от военна служба, 02 год. 00 мес. 04 дни.

Общият действителен осигурителен стаж, без превръщане по чл. 104 от КСО, който не включва, приравненото на осигурителен стаж време от военна служба е 14 год. 01 мес. 21 дни (общият действителен осигурителен стаж от трета категория е 11 год. 06 мес. 13 дни + осигурителен стаж от втора категория труд 02 год. 07 мес. 08 дни = 14 год. 01 мес. 21 дни).

Към датата на заявление (30.09.2021 г.) г-н П. е навършил изискуемата възраст от 66 г. 8 м., но няма 15 години действителен осигурителен стаж, поради което с разпореждане №2113-12-1799#1 от 24.01.2022 г. му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО.

Несъгласен с така постановеният отказ жалбоподателят го е обжалвал пред Директора на ТП на НОИ- Пазарджик, който се е произнесъл с процесното решение.

Като писмени доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от лице с правен интерес, в законоустановения срок и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Проверяваното в настоящото производство решение изхожда от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл. 117, ал.3, вр. ал.1, т.2, б.„а” от КСО.

Потвърденото с оспорения акт разпореждане, с което се отказва да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, също изхожда от лице, разполагащо с правомощия по чл.98, ал.1, т.1 от КСО, а именно длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ- Пазарджик.

Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма, както и съдържа всички предвидени, в чл.59, ал.2 от АПК, вр. чл.117, ал.5 от КСО реквизити, включително изрични и съответни правни и фактически основания за постановяването си, но в противоречие с материалния закон.

От приетите по делото писмени доказателства не се установява в хода на административното производство да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените такива, които да дават основание за отмяна на оспореният акт на процесуално основание.

Спорът между страните се свежда това, дали времето през което е полагал военна служба следва да се зачете за действително положен осигурителен стаж.