Определение № 2622 от 20.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2622 гр. София, 20.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20221000500956 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по молба на адв. Н.-пълномощник на въззивницата М. Ж.

Ж., с която заявява искане съдът да измени постановеното по делото решение № 829 от 15.06.2023г. в частта, в която ЗК „Лев Инс“ АД е осъден да заплати на адвокат Н., на основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение за осъществена пред въззивната инстанция безплатна адвокатска помощ и съдействие, както и в частта, в която не е преизчислено определеното от СГС адвокатско възнаграждение за осъществена пред първата инстанция безплатна адвокатска помощ и съдействие.

Поддържа се, че е неправилен начинът на определяне на адвокатското възнаграждение. Излага се твърдение, че същото следва да бъде изчислено спрямо уважената част от иска, при съобразяване на размерите, установени от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., като се позовава на практика на ВКС.

Настоящият съдебен състав, като съобрази становището на процесуалния представител на страната, намира следното:

Молбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, а по същество е частично основателна.

В хипотезата на чл.78, ал.1 ГПК ответникът, а в хипотезата на чл.78, ал.3 ГПК ищецът, следва да заплатят на другата страна направените по делото разноски, но само ако е установено, че такива са били направени.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, определено от 1 съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Разпределянето на отговорността за разноски, обаче, се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция. В т.см. Определение № 118 от 17.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 390/2022 г., II т. о., ТК, Определение № 110 от 16.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 856/2021 г., II т. о., ТК и др., която практика се споделя от настоящия съдебен състав.

На настоящия състав е известна практиката, на която се позовава молителят, но същата не е задължителна за въззивната инстанция, поради което съдът приема, че в настоящия случай разпределението на отговорността за разноски се извършва според правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, които се прилагат във всяка съдебна инстанция и това е основно правило, което не би могло да бъде игнорирано. Вярно е, че при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл. 78 ГПК. Но, същевременно загубилата делото страна бива осъдена да заплати това адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 78, ал.1, респ. ал.3 от ГПК. По този начин дали адвокатското възнаграждение ще е уговорено между адвоката и клиента, или ще бъде определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, то винаги рефлектира върху трето лице - загубилата делото страна. По основното правило за разпределение на разноските тази страна дължи разноски, които са съответни на уважената/отхвърлената част от иска. Осъществяването на предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗА задължава съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не понисък от предвидения в Наредба №1/2004г., като осъди другата страна да ги заплати. В хипотезите на чл. 38, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 2 ЗА законодателят е предвидил възможност определен кръг лица да не заплащат адвокатски хонорар, както и на кого следва да бъде присъдено това възнаграждение. В посочената разпоредба не се съдържат правила относно начина на заплащане на адвокатското възнаграждение. Ето защо, макар че адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА се присъжда директно на процесуалния представител на страната, по отношение на неговото заплащане се прилагат процедурните правила по чл. 78 и сл. ГПК. С оглед разпоредбите на ГПК адвокатското възнаграждение е част от разноските по делото, а не представлява самостоятелна претенция на адвоката към ответната страна. Ако се възприеме тезата на молителя, то ще се стигне до поставянето на адвоката, който предоставя безплатна правна помощ и съдействие в привилегировано положение, в сравнение с адвоката, упълномощен от страната.

При това положение дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде заплатено от ответната страна по правилото на чл. 78, ал.1 ГПК, а именно съразмерно с уважената част от жалбата, респ. съразмерно с уважената част от иска.

В настоящия случай, въззивният съд е процедирал по този начин, но е 2 допуснал техническа грешка в изчисленията. При обжалваем интерес от 5800лв. /за въззивната инстанция/ дължимото адвокатското възнаграждение е в размер на 880лв., определено, съгласно чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба №1/2004г. /в сила от 07.11.2022г./ При уважен размер във въззивното производство от 2800лв. адвокатското възнаграждение, съобразно уважената част от жалбата, възлиза на сумата от 425.83лв. Присъденото с решението адвокатско възнаграждение е в размер на 299лв. Ето защо, на адв. Н. за осъществената безплатна адвокатска защита пред САС следва да се присъдят още 126.83лв., като тази сума ответникът по жалбата следва да бъде осъден да й я заплати.

По отношение на адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие пред СГС не са налице основания за изменение на решението на САС. Същото е изчислено, съобразно правилото на чл. 78, ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част от иска.

Мотивиран от горното, САС, ГО, 8 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение №829 от 15.06.2022г., постановено по в.гр.д. № 956/2022г. от САС, ГО, 8 състав в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за осъществена пред въззивната инстанция безплатна адвокатска помощ и съдействие, като постановява:

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адвокат В. Н. сумата от още 126.83лв., на основание чл. 78, ал.1, вр. с чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗА за осъществена безплатна правна помощ и съдействие пред САС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молба с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на решение №829 от 15.06.2022г. в частта за разноските, присъдени за адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и съдействие пред СГС.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 от ГПК пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3