Определение № 260220 от 29.03.2021, Районен съд - Бяла Слатина

Личните данни в текста са заличени.

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

Гр.Бяла Слатина, 29.03.2021 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в закрито заседание на 29 март, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ ГЕРДОВА

При секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от съдия ГЕРДОВА гр.д.№ 621/2020г. по описа на РС - Бяла Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

64 и сл. от ГПК.

Постъпила писмена молба вх. № 262210/18.12.2020г. от адв. М.С.- пълномощник на М.А.С.-ответник по гр.д.

№ 621/2020 год. по описа на РС-Бяла Слатина, с която поискала на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК да бъде възстановен срока за връчване на исковата молба и приложените към нея документи, на ответника. Посочила е, че е нарушена разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ГПК и е налице нередовно връчване на съобщението по чл. 131 на ответника М.С., поради което е бил лишен от възможността да депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.

С молбата е представила писмен отговор по чл.131 от ГПК.

В срока по чл.66,ал.1 от ГПК ищцовата страна е подала писмено становище вх.№ 260800/05.02.2021г. с което изразява, че молбата на М.А.С. е неоснователна по изложените в него съображения.

В производството по чл.66 от ГПК са допуснати гласни доказателства и изслушана СГЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда за компетентно и обосновано.

Съдът, след преценка на становищата на страните и събрания по делото доказателствен материал, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по настоящето дело е образувано по повод предявена искова молба от “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев - изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Б.Р., с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника М.А.С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: *** с посочен адрес гр.София, ж.к.Дървеница, ул.“Климент Охридски“ бл.6, вх.Д, ет.1, ап.1), за сумата от 6666,63лв. – главница, договорна лихва в размер на 584,06лв. за периода от

05.07.2018г. до 24.01.2019г., лихва за забава в размер на 834,11лв. за периода от 05.07.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда - 12.02.2020г. (вж. разписката на куриерската служба), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 23.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски по заповедното производство и в исковото производство.

С протоколно определение постановено в с.з. на 22.12.2020г. съдът оставил без дата производството по гр.дело № 621/2020г., по описа на РС-Бяла Слатина, поради постъпилата молба от адв. С., пълномощник на ответника М.С., за възстановяване срока за връчване на исковата молба и приложените към нея документи на ответника и за писмен отговор по чл. 131 от ГПК, по реда на чл. 64 и следващите от ГПК.

Препис от молбата с писмения отговор по чл.131 от ГПК на ответника М.С. е изпратен на ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД з. писмен отговор по реда на чл.66 от ГПК.

В срока по чл.66,ал.1 от ГПК ищцовото дружество депозирало писмено становище, с което изразява, че молбата на ответника М.А.С. е неоснователна по изложените в него съображения.

В подкрепа защитната теза на ответника са разпитани свидетелите И.

Н. Л. и А. К. П./без родство със страните по делото/, които заявили, че познават лично Марично А., тъй като им бил шеф в шивашка фирма „Кардинал“ находяща се в гр.Б.Слатина на ул.“Търнавска“ № 42.

Сградата в момента е отдадена под наем на друга плевенска фирма „ВИКТОРС 111“. А. помагал на управителката на новата фирма, тъй като му е снаха.

На втория етаж в сградата на фирмата М.А. си обособил помещение, което приспособил за жилище, малък апартамент, в което живее.

През цялото лято на 2020г. сутрин от 8:00 до 17:00 часа, М.А. *** и помагал във фирмата. През м. септември 2020г. шили маски за еднократна употреба и процеса бил непрекъснат.

Свидетелката И. Н. Л. заяви, че водила своето дете в сградата на *** в гр. Бяла Слатина, да си играе с децата/близнаците/ на А., които са на една и съща възраст.

Свидетелката А. К. П. заяви, че до края на месец септември 2020 година, М.А.С. бил при тях във фирмата на ул.“Търнавска“, а след това заминал за гр.София, тъй като децата му започнали училище.

И двете свидетелки не знаят на ул. „Хан Крум“ в гр.

Бяла Слатина дали М.А. има жилище.

От допуснатата и приета по делото СГЕ, чието заключение на вещото лице не е оспорено от страните по делото и възприето от съда като обосновано и компетентно се установява, че ръкописният текст, с който е изписано името М.А.С. срещу „получател“ в разписката на съобщението от 09.09.2020г. не е изпълнено от въпросно лице.

И подписа положен срещу „получател“ в същата разписка не е положено от лицето за което се отнася, а именно М.А.С..

Експерта поясни в с.з., че в заключението използвал сравнителен материал от експериментални образци от почерка и подписа снети лично от него от лицето М.А.С., за което приложил протокол към заключението. Ползвал свободни образци от почерка на подписа намиращи се в четири броя Нотариални актове за сключени Договори за покупко-продажба, през различни периоди от време и при различни Нотариуси, които са подписани лично от М.А.С., пред съответния Нотариус.

Същият сравнителен материал е достатъчен в количествено и качествено отношение за категоричният извод, който е направил в заключението си, че подписа положен срещу „получател“ в разписката на съобщението по чл.131 от ГПК от датата 09.09.2020г. не е положено от лицето М.А.С., както и ръкописният текст, с който е изписано името М.А.С. срещу „получател“ също не е изпълнен от това лице.

От гореизложената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Молбата с правно основание чл.

64, ал. 2 от ГПК е депозирана в срока по чл. 64, ал. 3 от ГПК, същата е процесуално допустима, като подадена от лице имащо качеството на страна в процеса, но разгледана по същество, е основателна.

За да може да се претендира възстановяване на пропуснат срок, необходимо е да се установи наличието на особени, непредвидени обстоятелства, осъществили се по време на този срок, поради които страната е пропуснала да извърши своевременно дадено процесуално действие. Такива особени непредвидени обстоятелства могат да бъдат природно бедствие или внезапно тежко заболяване на страната или на нейния пълномощник, както и др. събития, които нито могат да се предвидят, нито да се преодолеят от волята на страната.

В тежест на молителя/ответник по настоящето дело/е да докаже наличието на такива непредвидени обстоятелства, обуславящи пропускането на срока за възстановяване на срока по чл.131 от ГПК.

Посочените в молбата от С. обстоятелства-неполучаване лично на съобщението по чл.131 от ГПК, ведно с приложените към него препис от исковата молба и доказателствата към нея, поради неполагане на негов подпис в съобщението по чл.131 от ГПК, както и изписването на имената му, поради извършването им от друго лице, изводимо от св.показания на И. Л. и А. П. и от заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СГЕ, са от категорията на особени, непредвидени обстоятелства, които страната не е могла своевременно да отстрани.

В определение на ВКС по ч.гр.д. № 430/2012 г. на І г.о. е посочено: „Нормативно не е дефинирано какво представлява "особено непредвидено обстоятелство". Според съдебната практика, това е обстоятелството, което обективно е попречило на страната да реализира свое процесуално право, или да изпълни свое задължение в определения от закона или от съда срок. По въпроса кои обстоятелства са „особени и непредвидени“ по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, за да послужат като основание за възстановяване на срока за извършване на определено процесуално действие, съществува трайна съдебна практика, както и задължителна практика на ВКС - определение № 26/21.01.2012 г. по ч. гр. д. № 611/2011 г. на I г. о., определение № 11/05.01.2012 г. по ч. гр. д. № 719/2011 г. на IV г. о., определение № 2 от 01.02.2012 г. по ч. т. д. № 928/2011 г. на II т. о., определение № 340/16.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2507/2013 г. на I г. о., определение № 720/11.12.2015г. по ч.гр.д.№ 3040/2015г. на ІІ т.о., определение № 84/13.02.2017 г. по ч.т.д.№ 126/2917 г. на І т.о. и др.

Съобщението се връчва лично или чрез друго лице, регламентирано в чл.43,ал.1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.44 ал.1 ГПК „връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчване, както и всички действия във връзка с връчването”. По естеството си, с оглед на вменените от закона служебните задължения, връчителят вписвайки определени обстоятелства в съобщението-формуляр съгласно посочения Правилник за съдебната администрация , съставя официален удостоверителен документ, в който обективира своите действия чрез подпис, посочване на трите си имена или поставяне на личен печат. Само при точното удостоверяване на извършените действия и отразените в документа обстоятелства, надлежно оформения официален документ има обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с него факти./ в същия смисъл и определение № 539/01.12.2010 год. гр.д. №

472/2010 год. на ВКС-I г.о. /.

В случая се установи по безспорен начин от

СГЕ, че ръкописният текст, с който е изписано името М.А.С. срещу „получател“ в разписката на съобщението от 09.09.2020г. не е изпълнено от въпросно лице, както и подписа положен срещу „получател“ в същата разписка не е положено от лицето за което се отнася, а именно М.А.С..

Няма основание този ответник, щом е узнал след пропускане на срока, но преди приключване на делото пред първата инстанция за висящия в съда процес да бъде лишен от възможността лично, или чрез упълномощен от него адвокат да участва в делото. Това се налага от принципа за равнопоставеност на страните и за установяване на истината - чл. 9 и 10 от ГПК/Опр.№ 741/27.11.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. №7087/13 г. ІІІ г.о./

Следователно са налице всички условия за възстановяване на пропуснатия срок за връчване на исковата молба и приложените към нея документи на ответника и подаване на писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.

РАЗНОСКИ:

Пълномощника на ответника в с.з. е поискал присъждане на направените за настоящето производство по чл.66 ГПК деловодни разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2, връзка ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минимално адвокатско възнаграждение.

Посочените разноски обаче са извършени не във връзка с производството по възстановяване на срока по чл. 66 от ГПК, а са относими към производството по чл. 422 и сл. от ГПК. По тези съображения съдът ще се произнесе по така направеното искане за разноски в производството по същество на спора.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 66 от ГПК, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.64 ГПК срока за връчване на исковата молба и приложените към нея документи и депозиране на писмен отговор по чл.131 от ГПК, на ответника М.А.С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: *** с посочен адрес гр.София, ж.к.Дървеница, ул.“Климент Охридски“ бл.6, вх.Д, ет.1, ап.1), по гр.д.№ 621/2020г. по описа на Районен съд Бяла Слатина.

Предвид изхода на делото и с оглед разпоредбата на чл.66, ал.2 от ГПК, определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от настоящето определение да се връчи на страните за сведение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: