Решение № 145 от 18.12.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. С., 18.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20221800900082 по описа за 2022 година

Предявени са искове по чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по чл.497 КЗ.

С. И. А., ЕГН **********, действаща в качеството си на майка и законен представител на сина си Л. С. И., ЕГН ., двамата с адрес: с. О., община Г., област С., представляван от адв. М. Д. от САК, е предявила искове срещу „З.“ АД, ИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Черни връх“ № 51Д за осъждането му да заплати сума в размер на 30 000,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, в резултат на ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.01.2022г. до окончателното му изплащане, както и направените разноски за производството, включително адвокатско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че на 02.10.2021г. около 12,20 ч. в района на Стопанския двор на с. Л., при управление на лек автомобил „Гранд Чероки“, с рег. № СО 6497 СХ, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост и интензитета на движение, водачът по невнимание блъснал Л. И., който в този момент карал колело. В резултат на ПТП детето пострадало и по случая е образувано и се води ДП № 256/2021 г. по описа на РУ - гр.

Елин Пелин. Детето било настанено в УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД, където му била указана първа помощ и е бил хоспитализиран за периода 02. 10. 2021 г. -05. 10. 2021 г.

Установило се, че получил следните увреждания: контузия на корема, дифузно палпаторно болезнен, с повръщане и силни болки; контузия на дясно бедро с кръвонасядания; ескурация в областта на главата, хематом и оток в областта на лява орбита; оток и охлузване в лява околоочна област на лицето, контузия на ляво око; крусти в областта на лявата вежда, инфекция на конюктивита.

След болничното лечение било предписано домашно, тъй като движенията му били 1 твърде затруднени от болки в главата и световъртеж и в десния крак. Първите седмици не е могъл да вижда с лявото си око. През първия месец на домашното лечение за него се грижела майка му, която му помагала при извършването на битово-хигиенните дейности, тъй като травмите му причинявали силни болки и значително затруднявали движенията му.

Твърди се, че в резултат на процесното ПТП на пострадалия били причинени значителни телесни увреждания, които му причинили значителни болки и страдания, които продължават и към настоящия момент и оставили трайни и загрозяващи белези по видимите части на лицето му. Налице била пряка причинно-следствена връзка между деянието на водача на лекия автомобил, който бил застрахован при ответното застрахователно дружество и настъпилите последици - телесни повреди на пострадалото дете.

Твърди, че вина за настъпилото ПТП имал водачът на л. а. „Гранд Чероки“, с рег. № СО 6497 СХ, който имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника - застрахователна полица № ВG/22/121001753762 с период на действие от 24.06.2021г. до 23.06.2022г. съгласно констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 15/02.10.2021г. и направена справка на електронната страница на Гаранционен фонд.

Твърди се, че на 19.01.2022г. ищецът подал молба с вх. №509 до ответното дружество, на основание чл. 380, ал. 1 КЗ, с която предявил претенция за изплащане на обезщетение по доброволен ред за претърпените от него неимуществени вреди. С писмо изх.

№ 633/31.01.2022г. дружеството изискало допълнителни документи, каквито ищецът предоставил с молба вх. № 2215/01.03.2022г., но до този момент обезщетение не било определено.

Ищецът предявява искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД срещу ответното „З.“ АД, като моли съда последното да бъде осъдено да му заплати сумата от 30 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19. 01.

2022 г. до окончателното □ изплащане, както и направените разноски за производството, в това число и адвокатско възнаграждение.

Преписи от исковата молба и доказателствата към тях са връчени на ответника - „З.“ АД, който в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, чрез адв. Д. Х., е депозирал писмен отговор, в който заявява становището си по основателността на предявените искове, които счита за допустими, но изцяло неоснователни.

Ответникът оспорва изцяло предявените искове, с твърдение за тяхната неоснователност и недоказаност и молба за отхвърлянето им, с присъждане на разноски за производството, в това число и адвокатско възнаграждение.

Оспорва всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, отговорността на застрахования по задължителната застраховка „ГО“ за настъпването на процесното ПТП, наличието на вина на водача, механизмът на настъпване на ПТП и причинно-следствената връзка между твърдените вреди и процесното събитие, като 2 елементи от фактическия състав.

Ответникът твърди, че вина за възникването на процесното ПТП имал пострадалият велосипедист, който без да се съобрази с обстановката на пътя, със скоростта, несъобразена с условията в района е управлявал технически неизправен велосипед и е навлязъл в коридора на движение на автомобила в момента, в който това не е било безопасно, като с тези си действия е станал единствена причина за настъпването му, съответно за телесните наранявания. Липсвали каквито и да било доказателства в подкрепа на тезата, че причина за настъпване на събитието са действия на водача на лекия автомобил.

В този смисъл и при положение, че отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от отговорността на деликвента и застрахователят дължи обезщетение за вредите, ако и дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увредените лица, твърди, че в разглеждания случай застрахованото при него лице не е отговорен за възникналото произшествие, поради което не може да бъде ангажирана и неговата отговорност.

Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, като твърди, че вследствие собственото му неправомерно поведение, изразяващо се в нарушение на разпоредбите на чл. 15, ал. 4 и ал. 5, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл.

79, т. 1, 2, 3 и 5, чл. 80, т. 2 ЗДвП, от което следвало да се приеме, че изключителна вина за настъпилото ПТП има пострадалият велосипедист. На самостоятелно основание, ответникът твърди, че съществен принос за настъпване на вредоносния резултат имало и лицето, под чийто контрол се намирал пострадалият към момента на настъпване на ПТП, което в нарушение на законоустановените си задължения, предвидени в СК и ЗЗДет. Оставило за значителен период от време малолетното дете без надзор и контрол. Твърди и наличие на съпричиняване от страна на ищеца поради неизпълнение на медицинските предписания за хигиенно-диетичен режим, домашно лечение и провеждане на контролни прегледи, с което значително увеличил периода на търпените болки и страдания, както и техния интензитет.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че търпи неимуществени вреди в посочения размер и интензитет, за които липсвали каквито и да било доказателства, а претендираното обезщетение за неимуществени вреди освен, че е недоказано, е и необосновано завишен и неадекватен и несъразмерен на претърпените от него болки и страдания.

Оспорва изцяло и претенцията по акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, тъй като неоснователността на главния иск води до неоснователност и на този за лихви. Оспорва началния момент, от който се претендира присъждането на лихва - 19.01.2022г., като заявява, че същата е дължима от датата, на която е получил препис от исковата молба - 13.06.2022г.

Ответникът заявява, че не оспорва и признава съществуването на валидно сключено застрахователно правоотношение между него и собственика на автомобил марка „Джип“, модел „Гранд Чероки“, с рег. № СО 6497 СХ, с полица № № ВG/22/121001753762, породено 3 от договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към монета на събитието - 02. 10. 2021 г.

В заключение, ответникът моли съда да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани исковите претенции на ищцата, като му бъдат присъдени направените по делото разноски, в т. ч. и адвокатски хонорар.

Ищецът е подал допълнителна искова молба във връзка с подадения от ответника отговор. В същата е изразил становище по направените от ответното дружество твърдения, които счита за неоснователни и необосновани. Оспорва твърдението за липса на вина у водача на лекия автомобил за ПТП-то, настъпило на територията на стопанския двор в с. Л., където обичайно се предвижват пешеходци и велосипедисти и в който имало и жилищни сгради, в една от които живеел ищецът със своята майка. Водачът на автомобила управлявал същия с несъобразена с пътните условия, релефа и вида на мястото скорост и сам се поставил в невъзможност да спре и да предотврати настъпването на удара във велосипедиста.

Оспорва като изцяло неоснователни и твърденията на ответника за съпричиняване от страна на пострадалото дете, както и от страна на неговата майка. Момчето е карало велосипеда си в рамките на стопанския двор, където обичайно не се придвижват автомобили, в светлата част на деня - около 12,20 ч. и е било видимо за водача на автомобила, поради което и неоснователно се твърди за нарушаване от негова страна на разпоредби от ЗДвП. Оспорва и твърдението на ответника, че детето било оставено без надзор и/или контрол от родителя си. Семейството му живеело в сграда, която се намира в стопанския двор. Оспорва и твърденията за неизпълнение на медицинските предписания за хигиенно-диетичен режим, домашно лечение, непосещаване на контролни прегледи, от което неизпълнение да се е увеличил възстановителният период.

В допълнителната си искова молба ищецът поддържа предявения иск и по отношение неговия размер, съответно оспорва твърденията на ответника за завишения му размер, като посочва, че и към настоящия момент пострадалият продължава да изпитва страх и безпокойство, когато излиза сам навън, отказва да кара велосипед и да пресича сам улици.

Поддържа и искът си за присъждане на законната лихва така, както е предявен с исковата молба, като посочва, че е налице предявена доброволна претенция пред застрахователя от 19.01.2022г., по която не е определено и заплатено застрахователно обезщетение, при положение, че от негова страна са приложени всички необходими документи за разглеждането й.

Ответникът от своя страна е депозирал допълнителен отговор на исковата молба, в който заявява, че поддържа направените от него възражения в първоначалния, както и становището си по исковете и доказателствените искания.

Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

4

Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №15/02.10.2021г. л. а.

„Гранд Чероки“, с рег. № СО 6497 СХ, управляван от О. Т. Л. по неизяснени причини блъска Л. С. И., който карал велосипед в с.Л..

По делото се разпита свидетеля О. Т. Л..

„Спомням си за ПТП с дете, това беше, струва ми се, на 3.10.2021г. в стопанския двор на село Л.. Управлявах джип „Гранд Чероки“. Улиците са асфалтирани, по-точно само тази, по която се движех аз, другите са макадам, движат се автомобили, там има доста фирми, селскостопанска техника се движи, тежкотоварни камиони, тирове, други камиони, има сериозно движение. Движат се и тирове, има четири-пет фирми там в района, земеделска техника. Има огради и сгради покрай пътя. Точно от дясната страна на пътя, в посока на движение, където се движех, има ограда, която е два метра или повече, не съм я мерил и между тази ограда и следващия имот, пак фирмен, пак има такава ограда, между тях има една малка улица, откъдето детето излетя с велосипед и аз го ударих. То дойде от дясната ми страна, ударих го с предната част на автомобила, то изхвръкна вляво заедно с велосипеда и падна в мека част извън асфалтовия път. Ударих го с предницата на автомобила, в средата на автомобила. Детето изхвръкна не през капака, просто изхвръкна наляво заедно с велосипеда и падна в мека част има там, пръст, извън асфалта. Вероятно съм нарушил баланса на велосипеда, то изхвръкна. Аз мисля, че се движех с 40-50 км/ч., там не е възможно да се развие по-голяма скорост, тъй като отсечката е много къса, има десен завой, след това права отсечка, която е около 30 м и след това е тази малка пряка, от която ненадейно излетя детето с велосипеда. Когато настъпи ПТП-то от лявата страна има един обор, от който не е това дете, оттам излезе един човек, работник, и аз му казах: „Ударих детето“. Той не видя, според мене и излезе, просто сигурно чу някакъв шум, предложих да го качим в автомобила и да го закараме веднага в Бърза помощ. Той обаче някъде изчезна, впоследствие разбрах, че е отишъл в другия обор, който е на 100-150 м да извика хора от там. Изправих детето, опипах го, не усетих да има нещо счупено, питах го „Как си?“, той каза, че го болят крачетата, каза, че може да ходи, малко така куцукаше. В това време имах намерение да се обадя на 112, дойде една тълпа около десет човека и аз им казах „Дайте да закараме детето веднага“, те ме нападнаха, почнаха да удрят по автомобила, да го чупят, двама се опитаха да ме малтретират. В това време аз се качих в джипа и минах 50 м да се махна от тях и се обадих веднага на 112, след което дойдоха линейка и патрул на КАТ.