Решение № 1190 от 23.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1190 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 20251100507235 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 4721 / 19.03.2025 г. по гр.д. № 4608/2024 г. на СРС, ГО, 155-и състав е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от "Топлофикация София" ЕАД, срещу М. П. Г. и против В. Х. Г. по искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, и чл. 86 ЗЗД, че лицата дължат разделно, всеки по ½ от претендираните суми, на ищеца, както следва: сумата от 777,65 лв. /седемстотин седемдесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки/ - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 152,31 лв. /сто петдесет и два лева и тридесет и една стотинки/ - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 11.08.2023 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението – 30.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил исковите претенции за сумата от 45,11 лв. /четиридесет и пет лева и единадесет стотинки/ – главница за дялово разпределение за периода от 1 месец юли 2020 г. до месец април 2022 г., сумата от 9,86 лв. /девет лева и осемдесет и шест стотинки/ – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 11.08.2023 г., както и претенцията за главница за доставена топлинна енергия за сумата над 777,65 лв. до първоначално претендирания размер от 1 001,19 лв. /хиляда и един лева и деветнадесет стотинки/.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника В. Г., чрез адв. Ц.. С нея се атакува решението в частта, в която ответникът е осъден да заплати на Топлофикация София претендираните суми. В жалбата са изложени доводи за липса на проведено доказване за наличие на облигационна връзка между страните. Посочва, че не оспорва, че е наследник на починалия й съпруг Пламен Г., но не е сключвала договор с Топлофикация София относно този апартамент, като и към момента живее на друг адрес, а на процесния не живее от 2010 г., тъй като той се ползва от сина й М. Г..

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД депозира писмен отговор, с който поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява становище по жалбата.

Решението не е обжалвано в частта, в която предявените искове срещу ответника са отхвърлени, поради което в тази част е влязло в законна сила.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението в обжалваната част настоящият въззивен състав намира следното:

На основание чл. 272 ГПК съдът, солидаризирайки се с изводите на първата инстанция, препраща към мотивите на атакувания акт.

Пред въззивната инстанция бе отправено доказателствено искане за приемане на представени от въззивника писмени доказателства. С определение № 14178/23.07.2025 съдът е оставил без уважение, доколкото е 2 налице хипотезата на чл. 266 ГПК и същите са представени извън преклузивния срок.

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право се обуславя от осъществяването на следните елементи:

Наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия; Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По отношение на иска за лихва за забава следва да се докаже изпадането в забава на длъжника.

Пред СРС, а така и поддържано пред настоящата инстанция, е възражението относно качеството „потребител“ на топлинна енергия на ответника за процесния имот. В отговора на исковата молба, а и пред въззивният съд не се оспорва качеството на собственик на ответника на ½ от апартамента. Доводите единствено са в насока, че правото на собственост, което притежава върху апартамента, не го обвързва със задължения за заплащане на топлина енергия, като се сочи и, че лицето живее на друг адрес.

Предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна собственост. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия. Настоящият съдебен състав при тълкуване на горните норми намира, че втората хипотеза се явява субсидиарна на първата и е приложима единствено в случаите, когато клиентът /потребителят/ на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост и доставчикът не са сключили нарочен писмен договор за продажба на топлинна енергия.

Не е спорно, че за сградата се извършва услуга топлинно счетоводство, за което е сключен договор между "Техем Сървисиз" ЕООД и представител на етажната собственост за извършване на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия. По делото не са налице данни за прекратяване на договора, 3 поради което съдът приема, че същият е действал и през процесния период.

Като взе предвид горното, съдът намира, че доводът за липса на облигационна връзка между страните е неоснователен. Именно от субективното право на собственост на ответника спрямо процесния имот, което не се оспорва, произтича и неговото качество на потребител на топлинна енергия, от където и задължението му за заплащането й в случай, че е доставяна. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия". След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия".

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.

153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В действителност, в случай, че е налице учредено право на ползване, то ползвателят би бил задължено лице. В настоящото производство обаче липсват подобни твърдения или доказателства. Предвид всичко гореизложено съдът намира, че изводите на СРС относно качеството на потребител на ответника относно процесния имот са правилни. Възражението за липса на облигационна връзка е неоснователно. Твърденията, че лицето живее от години на друг адрес, са неотносими в конкретната хипотеза.

Доколкото не се представя наличие на валидна облигационна връзка между ползвател на имота и ищеца, то отговорност за задълженията при топлоснабдяване носят собствениците на апартамента, независимо от това дали живеят в същия,

С всичко гореизложено се изчерпва предметът на въззивна проверка по 4 въззивна жалба.

По разноските в настоящото производство:

При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна.

Въззиваемата страна е претендирала 100 евро юрисконсултско възнаграждение с молба в хода на делото, а с отговора на въззивната жалба е претендирала 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото, подаденият отговор на въззивна жалба, който е бланкетен и липсата на друга ангажираност с въззивното дело, доколкото представител не се е явил в открито заседание, настоящия съд намира, че не следва да бъде присъждано възнаграждение за юрисконсулт.

Предвид приемането на Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. еврото е официална валута на територията на страната, поради което присъдените суми следва да бъдат превалутирани по официалния курс на БНБ – 1 евро се равнява на 1.95583 лв.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4721 / 19.03.2025 г. по гр.д. № 4608/2024 г. на СРС, ГО, 155-и състав.

Като необжалвано първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила в частта, в която предявените искове срещу ответника са отхвърлени.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6