Решение № 935 от 04.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 935 гр. Бургас, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Административно наказателно дело № 20252120202312 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба, подадена от К. Д. К. с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 23-0769-002203 от 06.10.2023г., издадено от Началник група в ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя, на основание чл. 177, ал. 6, пр. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

Жалбоподателят оспорва правилността и законосъобразността на НП, като излага доводи за липса на субективния елемент, доколкото е бил подведен от служител на КАТ Бургас, че е подал молба за регистрация на МПС и това е достатъчно за изпълнение на задължението му по ЗДвП.

В провелото се пред настоящата инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата си.

Излага, че процесното МПС е било е повреден мотор, поради което не го е представил за регистрация, а единствено е депозирал заявление за регистрирането му. Излага, че служител от КАТ Бургас му е казал, че това е достатъчно и няма нужда да предприема други действия.

За административнонаказващия орган, редовно уведомен, се явява юрисконсулт Желязкова, която оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество същата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебен контрол, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.12.2022г. на основание договор за покупко - продажба на ППС К.

Д. К., придобил собствеността над автомобил „Форд Торнео Конект“ с рег.№ *******. В законоустановения едномесечен срок по чл.145, ал.2 от ЗДвП и поконкретно на дата 18.01.2025г. лицето подало заявление в Сектор „ПП“ за промяна на собственост и зачисляване на МПС в региона, но не представило автомобила. Поради това на 22.02.2023г. регистрацията на автомобила била прекратена.

На 26.05.2023г. бил съставен АУАН, в който актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.145, ал.2 от ЗДвП. Въз основа на така издадения АУАН на 06.10.2023г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.

Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени по преписката и решил, че “ К. Д. К. е осъществил състава на нарушението по чл.

145, ал. 2 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 177, ал. 6 пр. 2 от ЗДвП, му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл.

189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка. На практика, жалбоподателят не спори по така установените факти, а по правната им оценка.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.

59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е 2 длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Съобразно предвиденото в правната норма на чл.145, ал.2 ЗДвП приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.

Като се запозна с обжалваното наказателно постановление съдът намира, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН описанието на нарушението както в АУАН, така и в НП, следва да съдържа всички обстоятелства, при които е извършено. В конкретния случай нито в АУАН, нито в НП, е посочена датата и мястото на извършване на нарушението по чл. 145, ал.2 от ЗДвП. Тъкмо напротив в НП е посочена единствено датата на установяване на нарушението – 26.05.2023г.

Действително, нарушението следва да се счита за осъществено след изтичане на определен от закона срок при бездействие от страна на носителя на задължението. Въпреки това обаче, в нито един от двата документа, не е посочено от кога започва да тече този срок, както и неговата продължителност, за да може да се изчисли кога се смята за довършен фактическият състав на нарушението. Това води до невъзможност жалбоподателят да организира адекватно своята защита, а и до невъзможност за упражняване на съдебен контрол по правилността на фактите. С оглед на това, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Дори да се приеме, че посочената в НП и АУАН дата – 26.05.2023г. е датата на извършване на нарушението, отново би било налице основание за отмяна на обжалвания акт с оглед неправилното определяне на датата на допускане на нарушението. Видно от преписката договорът за покупко продажба на процесното превозно средство е от 21.12.2022г., поради което и същото е следвало да бъде регистрирано в срок до 21.01.2023г. Като не е сторило това в посочения срок жалбоподателят е осъществил с бездействие състава на нарушението по чл. 145, ал. 2 ЗДвП на дата – 21.01.2023г.

С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че са допуснати нередовности, които са опорочили цялото производство и са довели до незаконосъобразно издаване на НП, поради което и същото следва да се отмени.

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., 3 в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят обаче не е отправил искане за репариране на сторените от него разноски в процеса, поради което и такива не следва да бъдат присъдени.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1 предложение второ от ЗАНН, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-002203 от 06.10.2023г., издадено от Началник група в ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя К. Д. К. с ЕГН **********, с адрес ***********, на основание чл. 177, ал. 6, пр. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4