Решение № 663 от 02.10.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 663 гр. Б***, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б***, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Александра Анд. Стоева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Гражданско дело № 20261210101079 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Б. С. Б. с ЕГН ********** от гр.

Б***, с която е предявила срещу „Биезал“ ООД, ЕИК 101556556, със седалище и адрес на управление: гр. Б***, ж.к. Е***, обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване за незаконно на уволнението й, извършено със заповед № 2462 от 01.04.2026г. на работодателя - ответник и за неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 7200 лв. /с еврова равностойност от 3681,30 евро, служебно изчислена по официалния валутен курс от 1 евро = 1,95583 лв., доколкото посочената в ИМ равностойност от 3686 евро съдът приема за техническа грешка/ за оставането й без работа поради това уволнение за 6 месеца, считано от 01.04.2026г., ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба - 30.04.2026г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищцата е била в трудовоправни отношения с ответното дружество от ***г. до 01.04.2026г., като е заемала длъжността „Техник, технолог на захар и захарни изделия”, с НКПД 31193018, съгласно трудов договор № 376/ ***г. на пълно работно време. Основното й месечно трудово възнаграждение възлизало на 1 200,00 /хиляда и двеста/ лв. Сочи, че със Заповед № 2462/01.04.2026г. на ответника „БИЕЗАЛ” ООД, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, трудовото й правоотношение е било прекратено, считано от 01.04.2026г., без да бъде уведомена за това. След справка в НАП ищцата установила, че на основание чл. 326, ал. 2 във връзка с чл.328, ал.1, т.2 КТ, считано от 01.04.2026г. е с прекратено трудово правоотношение. Сочи, че е трудоустроена с Експертно решение №91531/107 от 05.06.2024г. на ТЕЛК към МБАЛ-Б***, с установена 71% инвалидност, поради което се ползва със закрила при уволнение и на осн. чл. 333, ал 1, т. 2 от КТ, работодателят е следвало да изиска предварително разрешение на инспекцията по труда за прекратяване на трудовия й договор. Изтъква, че през цялото време, докато била в трудово правоотношение с ответника, е изпълнявала задълженията си точно и добросъвестно и през този период от време срещу нея не са образувани дисциплинарни производства и не са й налагани дисциплинарни наказания. Ищцата оспорва наличието на основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Счита, че в случая работодателят е извършил нарушение, тъй като не е извършил подбор на персонала преди да издаде Заповед № 2462/01.04.2026г. На последно място счита, че процесната Заповед №2462/01.04.2026г. е немотивирана и незаконосъобразна, тъй като ответникът не бил посочил фактическите обстоятелства, при които се е наложило прекратяване на трудовия й договор, като вместо това е посочил единствено правното основание по чл. 328, а. 1, т. 2 от КТ, без да конкретизира дали се касае за закриване на част от предприятието или за съкращаване на 1 щата, и без заповедта да й бъде връчена. Ако се касаело за съкращаване на щата, не били посочени конкретните обстоятелства, обуславящи извода за необходимост от съкращаване в щата.

Ответната страна не е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на исковата молба. Представител на ответното дружество не се явява в откритото съдебно заседание. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответното дружество е уведомено за последиците на чл. 238 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, счита следното:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищеца в проведено открито съдебно заседание на 16.09.2026г. отправя изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Книжата по делото /съобщението по чл. 131 от ГПК с препис от исковата молба и приложенията, определението за насрочване и призовката за проведеното съдебно заседание/ са редовно връчени на ответното дружество в съответствие с правилото на чл. 50 ал. 2 от ГПК.

Ответното дружество е търсено на седалището и адреса му на управление, вписан в Търговски регистър при Агенция по вписванията /л. 11/, съобщенията са върнати като непотърсени, събрана е информация чрез органите на МВР, че юридическото лице е напуснало адреса (гр. Б***, ж.к. Е***). Съдът намира, че в случая адресат на книжата е дружество с ограничена отговорност – юридическо лице, вписано в търговския регистър, поради което приложими за него са именно специалните правила за връчване, посочени в чл.

50 от ГПК.

Макар и редовно призовано и уведомено за последиците по чл. 238 ГПК (видно от разпореждането по чл.131 ГПК на л. 10 от делото), ответното дружество не е проявило процесуална активност под каквото и да било форма.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, макар и редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се извежда заключение за вероятната основателност на предявените искове.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ да се уважат изцяло.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Ищцата претендира разноски, но не представя доказателства да е извършила такива, поради което в случая разноски не следва да й се присъждат.

Доколкото ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски в производството, следва на основание чл. 78 ал.6 ГПК, вр. чл. 3 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 207,25 евро, представляваща дължима държавна такса в настоящото производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

2

ПРИЗНАВА уволнението на Б. С. Б. с ЕГН ********** от гр. Б***, ул. "В***, извършено със Заповед № 2462 от 01.04.2026г., издадена от управителя на „Биезал“ ООД, ЕИК 101556556, със седалище и адрес на управление: гр. Б***, ж.к. Е***, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА Б. С. Б. с ЕГН ********** от гр. Б***, ул. "В***, на заеманата преди уволнението длъжност „Техник, технолог на захар и захарни изделия” в "Биезал“ ООД, ЕИК 101556556, със седалище и адрес на управление: гр. Б***, ж.к. Е***.

ОСЪЖДА „Биезал“ ООД, ЕИК 101556556, със седалище и адрес на управление: гр.

Б***, ж.к. Е***, ДА ЗАПЛАТИ на Б. С. Б. с ЕГН ********** от гр. Б***, ул. "В***, сума в размер на 3681,30 евро (три хиляди шестстотин осемдесет и едно евро и 30 евроцента) /с равностойност от 7200 лв./, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останала без работа заради незаконното уволнение /шест месеца/, считано от 01.04.2026г. до 01.10.2026г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /30.04.2026г./ до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК „Биезал“ ООД, ЕИК 101556556, със седалище и адрес на управление: гр. Б***, ж.к. Е***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - Б***, сума в размер от 207,25 евро /двеста и седем евро и 25 евроцента/, представляваща дължима държавна такса в производството.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд - Б*** в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните. Съобщението до ответника да се приложи по делото и да се смята за редовно връчено по реда на чл. 50, ал.2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Б***: _______________________

3