Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3982 от 02.10.2026, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
Касационно административно наказателно дело 726/2026
Вид
Решение № 3982
Подписан
02.10.2026
В сила
02.10.2026
Състав
Мария Василева-Данаилова, Йорданка Матева, Росен Буюклиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 212 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 213 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 150 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 348, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 348, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 3982

Велико Търново, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - I тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАНКА МАТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

При секретар М.Н. като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА канд № 20267060600726 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началник РУ Бяла към ОД на МВР Русе, чрез гл. юрисконсулт Г. Л. Д. срещу Решение № 80/06.03.2026 г. по АНД № 1614/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е отменено НП № 25-0247-000409 от 12.10.2025г. на Началник РУ Бяла към ОД на МВР Русе, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, на П. П. Д. е наложена „глоба“ в размер на 300лв.

Съдебното решение се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Касаторът счита, че от справката за нарушител, която е изпратена с писмо рег. № 247000-1363/12.11.2025г. по описа на РУ – Бяла при ОД на МВР Русе до местно компетентния РС – Бяла заедно с цялата административнонаказателна преписка, Д. никога не е имал и продължава да няма издадено СУМПС. Повече от несериозен бил мотивът на съда, че за де се обоснове извод е следвало да се изложат обстоятелствата, на които се основата това заключение – установено при тази справка с „ОДЧ“, в каква система е извършена справката и какво всъщност означава абревиатурата „ОДЧ“. Правилно е била ангажирана АНО на нарушителя. Претендира отмяна на оспореното решение и постановяване на друго – по същество от касационната инстанция, с което да бъде потвърдено НП. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ претендира разноски за юрисконсултко възнаграждение, за което представя списък.

Ответникът по касация П. П. Д., чрез адв. Г., заема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, за отмяна на обжалваното решение. Въззивният съд при постановяване на своето решение не е нарушил материалния закон и не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, затова счита, че така обжалваното решение от касатора следва да бъде оставено в сила. Моли присъждане на разноските за адвокатски хонорар за двете инстанции на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата.

ВТОП не заема становище по жалбата.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от РС Велико Търново и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е основателна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въззивният съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:

На 14.09.2025 г., в [населено място], [улица], управлявал лек автомобил "Тойота-Рав4", с рег. №[рег. номер], собственост на П. П. Д. управлявал МПС по пътищата отворени за обществено ползване без да е правоспособен водач /извършена справка с ОДЧ при РУ-Бяла/. Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от 14.09.2025 г., съставен от командир на отделение в РУ-Бяла.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил наказателното постановление, като е намерил, че необоснованост и незаконосъобразност на НП. Констатацията обосноваваща извода на наказващия орган за наличието на нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДП, а именно управление на моторно превозно средство без правоспособност е необоснована. Както в АУАН, така и в наказателното постановление, липсват фактически констатации за съставомерните признаци на деянието, в нарушение на изискванията по чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а са направени по съществото си само правни изводи – "по пътищата отворени за обществено ползване управлявал МПС без да е правоспособен водач, по справка с ОДЧ".

Липсват изложени обстоятелствата, на които се основава това заключение – какво е установено при тази справка с "ОДЧ", в каква система е извършена справката и какво всъщност означава абревиатурата "ОДЧ". Приложените по преписката писмени доказателства също не давала достатъчна информация за да се констатира по съществото си отрицателният факт – липсата на правоспособност, което обстоятелство в административнонаказателния процес подлежи на доказване от контролните органи. Прието е наличие на съществено процесуално нарушение, което е препятствало право на защита на санкционираното лице, поради което НП подлежи на отмяна.

Настоящият състав намира решението за неправилно. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е основателна.

Съгласно чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.

Районният съд неправилно е приел, че от фактическа страна нарушението е недоказано. От събраните по делото пред първата инстанция гласни доказателства и приложените писмени доказателства, по несъмнен начин се установява, че П. П. Д. е осъществил състава на административното нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Волята на АНО за налагане на административното наказание е надлежно формирана и обективирана в предвидената от закона форма. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в законоустановените срокове и притежават необходимите реквизити. В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нормата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда наказание глоба 300 лв. (фиксиран размер), за който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Следва да се уточни, че правото на защита предполага възможност лицето да узнае съдържането на акта, да го оспори и да релевира всички възражения относно неговата валидност и законосъобразност пред съд. Включително в настоящото производство нарушителят е разполага с възможност да представи СУМПС. След като липсва такова представено по делото, не може да се приеме, че е засегнато правото на защита или че е налице съществено процесуално нарушение, тъй като този положителен факт е в доказателствена тежест на нарушителя. Касае се за доказване на отрицателен факт от страна на АНО, който се потвърждава от справката за нарушител, изпратена на РС с писмо рег. № 247000-1363/12.11.2025г. по описа на РУ – Бяла при ОД на МВР Русе, съгласно която Д. никога не е имал и продължава да няма издадено СУМПС.

По изложените съображения настоящия състав на касационната инстанция намира обжалваното съдебно решение за неправилно, поради което същото следва да бъде отменено. Доколкото фактическата обстановка по делото е безспорно установена и не се намират съществени съдопроизводствени нарушения, касационният съд следва да реши делото по същество. Извършеното нарушение не представлява маловажен случай по чл. 28 ЗАНН с оглед значимостта на интересите, охранявани с нарушената материалноправна разпоредба. Правоспособността е призната по съответния ред съвкупност от теоретични знания и практически умения и подготовка, които позволяват на едно лице да управлява МПС, която се удостоверява със СУМПС. Налице е висока степен на обществена опасност при управление на МПС от неправоспособен водач. По изложените мотиви, оспореното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

При този изход на делото, на касатора се следват разноски за юрисконсултко възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 97.15 евро.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 80/06.03.2026 г. по АНД № 1614/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП № 25-0247-000409 от 12.10.2025г. на Началник РУ Бяла към ОД на МВР Русе, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, на П. П. Д., [ЕГН] е наложена „глоба“ в размер на 300лв., равностойни на 153.39 евро.

ОСЪЖДА П. П. Д., [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на ОД на МВР Русе разноски по делото в размер на 97.15 евро (деветдесет и седем евро и петнадесет цента).

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�