Решение № 65 от 28.04.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Сливница, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно наказателно дело № 20251890200010 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на О. О. А. срещу Наказателно постановление № 24-0344000281 от 03.12.2024 г., издадено от Началник група на РУ – Сливница, с което му се налага глоба в размер на 50 лева и му се отнемат 8 контролни точки, съгласно Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, за нарушение на разпоредбата на чл.104а ЗДвП – като водач, управляващ МПС, използвайки мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете.

В жалбата са изложени твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно издадено.

Административно-наказващия орган не е депозирал отговор на жалбата. Не излага и съображения по същество.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

На гърба на Наказателното постановление /л.35/ е отразено, че същото е връчено на жалбоподателя на дата 20.12.2024 г., поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.

По същество:

От представеното по делото Наказателно постановление № 24-0344-000281 от 03.12.2024 г., издадено от Началник група на РУ – Сливница /л./ се установява, че О. О. А. е санкциониран за това, че на 23.11.2024 г. в 12.01 часа в гр. Сливница по бул. „Княз Александър Първи Батенберг“ с посока на движение от ул. „Св. Климент Охридски“ към ул.

„Цар Симеон Велики“ управлява товарен автомобил „******************“, с рег. № ******************, собственост на „*****************“ ЕООД, като водачът управлява 1

МПС-то като използва мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете. С това си поведение е нарушил разпоредбата на чл.104А ЗДвП – и на основание чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева и са му отнети 8 контролни точки, съгласно Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Същата фактическа обстановка е описана и в Акта за установяване на административно нарушение от 23.11.2024 г. /л.5/, въз основа на който е издадено Наказателното постановление.

В АУАН е отразено, че нарушителят е отказал да получи препис от АУАН, което е удостоверено с подпис на свидетел – С. Д. Н., което обстоятелство се признава изрично от жалбоподателя в депозираната от него жалба. С оглед това признание съдът не приема за съществено процесуално нарушение липсата на посочване на адрес на свидетеля, удостоверил отказа.

Процесното Наказателно постановление е издадено от оправомощено лице по чл.189е, ал. 12 ЗДвП, видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР /л.9/ и Заповед № 8121К-14/04.01.2018 г. на МВР /л.12/ и Акт за встъпване в длъжност /л.14/.

АУАН също е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 167а, ал. 2 ЗДвП, видно от Акт за встъпване в длъжност на актосъставителя /л.17/ и Заповед за преназначаване на актосъставителя на длъжност старши полицай в Охранителна полиция /л.16/.

Съдът счита, че както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми реквизити. Не са налице противоречия в двата акта, което да обуслови нарушена административно – наказателна процедура по издаването им.

За установяване на обстоятелствата, отразени в АУАН са допуснати като свидетели актосъставителят Б. Е. Д. и свидетелят на съставянето на акта - Б. Д. Т., от които безпротиворечиво се установява, във връзка с нарушението за което е издадено процесното Наказателно постановление, че са работили дневна смяна в гр. Сливница като автопатрул, изпълнявайки задълженията си по охрана на обществения ред и контрол на пътното движение. На бул. „Княз Александър Първи Батенберг“ покрай тях минал товарен автомобил, като забелязали, че водачът в лявата си ръка близо до главата държи мобилен телефон. Предприели спиране на автомобила и на ул. „цар Симеон Велики“ го спрели чрез подаване на звуков и светлинен сигнал. Обяснили му причината, поради която са го спрели, а именно, че използва мобилен телефон, докато управлява МПС без да има устройство, позволяващо свободни ръце. Съставили му акт, като нарушителят, в присъствието на свидетелите, позвънил на адвокат, който го посъветвал да не подписва акта и той не го подписал, което наложило отказът да бъде удостоверен с подпис на свидетел, като за тази цел бил спрян случаен минувач, който подписал акта в това качество.

Съдът кредитира показанията на така разпитаните свидетели като обективни и непротиворечиви както помежду си така и с останалите събрани по делото доказателства.

Свидетелите дават информация за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели.

По отношение на възражението на жалбоподателя, че е използвал телефона си след като бил спрян за проверка от полицейските служители, същото не е подкрепено с убедителни писмени доказателства.

От представените разпечатки от регистрирани повиквания от мобилен телефон към Ж. Ч. /л.28/ и Сергей Топалов /л.29/ на първо място не се установява, че повикванията са от жалбоподателя. Не се установява и от коя дата се тези повиквания. Представени са разпечатки от повиквания само до двама души, а не и разпечатка от всички повиквания.

На следващо място дори хипотетично да се приеме, че са от жалбоподателя и касаят процесната дата 23.11.2024 г., то с тези доказателства не се опровергават фактите, изложени в АУАН. Това е така, доколкото е възможно и въобще жалбоподателят да не е осъществявал повикване по телефона от тях. Достатъчно за извършване на нарушение по чл.104 А ЗДвП е използването на мобилен телефон, което може да се изрази и в държането му, в случая в близост до главата. Дори и да се приеме, че в 12.01 часа, жалбоподателят е потърсил по мобилен телефон адвоката си Ж. Ч., което съответства на часа, отразен в АУАН, то видно от представените разпечатки има повиквания и в 11.58 часа, като време от плюс/минус 3-4 2 минути не е съществена разлика в случая и може да се дължи на различното отчитане на времето от различните часовници /един да е малко по- напред, друг по-назад/, поради което не води до опорочаване на НП.

С оглед изложеното съдът приема, че е извършеното посоченото нарушение по чл.104 А ЗДвП, което се санкционира с разпоредбата на чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП, предвиждаща глоба във фиксиран размер от 50 лева, което не позволява на съда да прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

Поради това настоящият съдебен състав счита, че на жалбоподателя следва да му бъде наложено наказанието в размера, който е наложен с обжалваното Наказателно постановление.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т.17 от Наредба на МВР № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, в редакцията действаща към момента на извършване на нарушението, за процесното нарушение се отнемат 8 контролни точки.

Определеният отнапред от законодателя размер на контролните точки, които подлежат на отнемане при извършено нарушение по 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП не дава право на съда да преценява отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и доколкото именно 8 контролни точки се отнемат на жалбоподателя с процесното Наказателно постановление, последното следва да се потвърди и в тази му част.

Съгласно разпоредбата на чл.189з ЗДвП /в сила от 23.12.2021 г./ за нарушение по ЗДвП е неприложима разпоредбата на чл.28 ЗАНН, тоест при тези нарушение не може да се касае за маловажен случай.

Предвид всичко изложено Наказателното законосъобразно ще се потвърди изцяло. постановление като правилно и

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се поражда ОДМВР – София, които не са направили искане в тази насока.

При тези мотиви и на основание 63, ал. 2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН, Районен съд – Сливница, Районен съд - Сливница

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0344-000281 от 03.12.2024 г., издадено от Началник група на РУ – Сливница, с което на О. О. А., ЕГН ********** се налага наказание „глоба“ в размер на 50 лева, на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП и му се отнемат 8 контролни точки, съгласно Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, за нарушение на разпоредбата на чл.104а ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК – пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________

3