Решение № 16164 от 09.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16164 гр. София, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б М при участието на секретаря И Т Т като разгледа докладваното от Б М Гражданско дело № 20221110146446 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени установителни искове чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т” ЕАД излага в исковата молба, че ответни ците М. Ю. Г - М. с ЕГН: **********, В. Ю. Г. с ЕГН: **********, и И. Ю. Г. с ЕГН:

**********, са собственици на идеални части от топлоснабден имот с адрес р. София, п.к. 1330 обл. София град, район К, ж.к.. „Р“ бл. 62, вх. А, ет.2, ап.

4; ИД: *****; Абонатен номер: *****, са клиенти на ТЕ по смисъла на чл.

153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.

Излага доводи за наличие на облигационно правоотношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за горепосочения топлоснабден имот, чиято цена не е заплатена в предвидения в общите условия срок.

Предвид изложеното са предявени искове за постановяване на решение, с което да бъдат осъдени ответниците да заплатят на „Т“ ЕАД , при условията на разделна отговорност следните суми

374,11 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 1

05.2018г. до 04.2019г., мораторна лихва за забава в размер на 32,00 лв. за периода 15.09.2019г. до 19.04.2022г., както и незаплатена главница за дялово разпределение в размер на 4,96 лв. за периода от 05.2019 г. до 06.2019 г., заедно с мораторна лихва върху главницата в размер на 0,50 лв. за периода от 30.06.2019 г. до 19.04.2022г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, при следните квоти:

1.

М. Ю. Г - М. - 1/6 - следните суми 62,35 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2018г. до 04.2019г., мораторна лихва за забава в размер на 5,33 лв. за периода 15.09.2019г. до 19.04.2022г., както и незаплатена главница за дялово разпределение в размер на 0,83 лв. за периода от 05.2019 г. до 06.2019 г., заедно с мораторна лихва върху главницата в размер на 0,08 лв. за периода от 30.06.2019г. до 19.04.2022г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите;

2.

В. Ю. Г. - 4/6 - следните суми 249,41 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2О18г. до 04.2019г., мораторна лихва за забава в размер на 21,34 лв. за периода 15.09.2019г. до 19.04.2022г., както и незаплатена главница за дялово разпределение в размер на 3,30лв. за периода от 05.2019 г. до 06.2019 г., заедно с мораторна лихва върху главницата в размер на 0,34 лв. за периода от 30.06.2019г. до 19.04.2022г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите;

3.

И. Ю. Г. - 1/6 - следните суми 62,35 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2018г. до 04.2019г., мораторна лихва за забава в размер на 5,33 лв. за периода 15.09.2019г. до 19.04.2022г., както и незаплатена главница за дялово разпределение в размер на 0,83 лв. за периода от 05.2019 г. до 06.2019 г., заедно с мораторна лихва върху главницата в размер на 0,08 лв. за периода от 30.06.2019 г. до 19.04.2022г,, ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите. Претендира направените по делото разноски.

2

Ответниците М. Ю. Г - М., В. Ю. Г. и И. Ю. Г. в писмения отговор излага съображения за неоснователност на исковете. Оспорват наличието на облигационно правоотношение за процесния период относно М. Ю. Г – М. и В. Ю. Г., тъй като от 28.06.2019г. топлоснабдения имот е собственост на ответника И. Юриев Г..

Третото лице помагач на страната на ищеца „БРУНАТА„ ООД не изразява становище по исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца. По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл.144, ал.1, т.6 от ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т. е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика / чл.

153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобИ.ето на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

От договор за дарение, оформен в нот. Акт№45/28.06.2019г. се установява, че ответниците М. Ю. Г – М. и В. Ю. Г. са дарили собствените си идеални части от топлоснабдения имот на И. Г.. Поради изложеното се установява пасивната материално-правна легитимация на ответниците за 3 процесния период, в които имат качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало през исковия период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т" ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № 0У1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е необходимо изричното им приемане по отношение на описания в исковата молба топлоснабден имот.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия при спазване на изискванията на общите условия и съществуващата нормативна уредба до абонатната станция в етажната собственост, където се намира топлоснабдения имот, като е налице непрекъснато топлоснабдяване през процесния период, извършвани са ежемесечни отчети на общите топломери, дяловото разпределение е в съответствие с методиката и нормативната уредба.

Приета е основна съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено заключение за размера на дължимите суми, след като се вземат предвид изравнителните сметки, които са в общ размер от 374,11лева за доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2018г. до м.04.2019г. и лихва в размер на 32,00лева за периода от 15.09.2019г. до 19.04.2022г. От допълнителна ССЕ се установява, че след плащане на сума в размер на 1483,95лева на 02.10.2018г. са погасени стари задължения, след което са извършвани и други плащания, послужили за погасяване на стари задължения, след което са останали отразени в счетоводството на ищеца като дължими суми в претендирания размер.

Предвид изложеното се установява, че ответниците имат задължение за плащане на доставената топлинна енергия за процесния период.

Ответниците дължат заплащане на главница за дялово разпределение, тъй като съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи условия дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите. В случая не се спори между страните, че такъв търговец е избран, 4 както и че са извършвани редовни отчети, а разпределението на отчетената топлинна енергия е извършвано съгласно нормативната уредба. Поради изложеното е възникнало задължението за заплащане на стойността на тази услуга, като таксата се дължи именно на ищцовото дружество по силата на чл.

22, ал. 2 от приложимите Общи условия. Поради това съдът приема искът за цената на услугата дялово разпределение за основателен, както и претенцията за лихва за забава върху претендираната сума поради акцесорният й характер.

Ответниците са направили възражение за погасяване на вземането по давност, което следва да бъде разгледано от съда.

С решение № 168/22.12.2009г., постановено по т.дело № 408/2009г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение по реда на чл.290 ГПК е прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД.

Посоченото решение представлява задължителна практика на ВКС по аргумент от чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т.1, ТР № 1/2009г. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.

Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно при липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността, съдът приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на последиците на подаване на исковата молба, т.е. преди 03.05.2022г.

Относно размерът и наличието на погасените по давност вземания 5 съдът кредитира заключението на вещото лице по ССЕ, по което е направено заключение за погасяване по давност на вземанията възникнали преди 03.05.3019г., които са в общ от 911,77лева, от които 879,77лева главница и 32,00лева лихва за забава. Следователно процесните вземания за сумата от 374,11 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2018г. до 04.2019г. са погасени по давност, както и вземанията за лихва за забава поради акцесорния им характер и съобразно чл.119 от ЗЗД, поради което исковете за посочените суми следва да бъдат отхвърлени. Следва да се уважат исковете за заплащане на главница за дялово разпределение в размер на 4,96 лв. за периода от 05.2019 г. до 06.2019 г. и мораторна лихва върху главницата в размер на 0,50 лв. за периода от 30.06.2019 г. до 19.04.2022г., като съобразно дяловете на страните същите са в размер за М. Ю. Г - М. незаплатена главница за дялово разпределение в размер на 0,83 лв. за периода от 05.2019 г. до 06.2019 г. и мораторна лихва върху главницата в размер на 0,08 лв. за периода от 30.06.2019г. до 19.04.2022г., за В. Ю. Г. незаплатена главница за дялово разпределение в размер на 3,30лв. за периода от 05.2019 г. до 06.2019 г., заедно с мораторна лихва върху главницата в размер на 0,34 лв. за периода от 30.06.2019 г. до 19.04.2022г., и за И. Ю. Г. незаплатена главница за дялово разпределение в размер на 0,83 лв. за периода от 05.2019 г. до 06.2019 г. и мораторна лихва върху главницата в размер на 0,08 лв. за периода от 30.06.2019 г. до 19.04.2022г., за които исковете следва да се уважат.