Протокол № 92 от 12.03.2026, Районен съд - Пещера

ПРОТОКОЛ

№ 92 гр. Пещера, 12.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20255240101307 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ П. Р., редовно призован, се явява лично. Като процесуален представител за него се явява адв. В. П., редовно упълномощен от днес.

ЗА ОТВЕТНИКА ЗК „Лев Инс“ АД, редовно призован, не се явява законен представител. Като процесуален представител за него се явява адв. А.

Д., редовно упълномощена.

В.Л. Д. Д., редовно призован, не се явява.

В.Л. В. Д., редовно призован, не се явява.

АДВ. П. – Няма пречка. Да се даде ход на делото.

АДВ. Д. – Да се даде ход на делото.

При условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 143 от ГПК, съдът пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора.

1

СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Постъпила е молба от Д-р В. Д., в която моли да бъде заменен с друго вещо лице за изготвяне на допуснатата експертиза.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Постъпило е уведомление с вх. №

1061/11.02.2026 г. от д-р Г. П. Н., ведно с 6 бр. амбулаторни листове на лицето Й. Р..

СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Постъпила е молба от адв. А. Д. във връзка с процедурата по медиация.

АДВ. П. - Поддържаме исковата молба. Моля да се приемат представените доказателства. Уточнявам, че претендираме законната лихва от датата на произшествието - 09.01.2024 г. Представям банкова сметка в оригинал на ищеца. Оспорвам писмения отговор и изложеното в него. От АНД № 30/2025 г. държим да се ползва фотоалбум, протокол за оглед от 09.01.2024 г., той е в оригинал подписан и след това разпечатан, застрахователна полица на П. Б., съдебно-автотехническа експертиза и допълнителна съдебно-автотехническа експертиза, доколкото са официални доказателства и имат доказателствена стойност – с оглед механизма на ПТП, протокол за разпит на свидетеля С. Г. К. от ДП – това е полицейският служител, който пръв е пристигнал. Считам, че тези писмени документи могат да бъдат ползвани по делото и не съществува забрана. Тъй като в писмения отговор на ответника се цитират неотносими норми, свързани с чл. 185 и чл.

187, които не мога да разбера защо се цитират тези норми, като се обосновава, цитирайки ги тях, че не могат да се ползват събраните гласни доказателства от наказателното производство. Съгласен съм, но не са там нормите. Едната е за документ на чужд език, другата е за печатни материали. В случай, че оспорват механизма за станалото ПТП, моля да допуснете назначаването на съдебноавтотехническа експертиза, която да отговори на същите въпроси, които са в основната експертиза. Смятам, че е приключило едно производство, в което техен водач, който е застрахован при ответника, е признат за виновен, но ако продължават да оспорват, мисля, че не е преклудирана възможността, във 2 връзка с тяхното възражение, да се допусне такава експертиза. Оспорват т. 4 – Констативен Протокол /КП/, като твърдят, че този КП бил изготвен от лице, което не е възприело лично. Затова исках протокола за разпит на свидетеля К..

Може да се преразпита в съдебна зала. Протоколът е изготвен от него и той е пряк свидетел в качеството му на полицейски служител. В повечето случаи се ползва само този протокол и делата минават само с него. Твърдя, че в амбулаторния лист няма невярно обстоятелство, ако може да уточнят кое не е вярно. Противопоставям се на възражението в т. 5 за съпричиняване като неоснователно и неотговарящо на обективната истина, както и факта, че доверителят ми е карал с превишена скорост – данни за такива неща дори в КП, а включително и в други събрани доказателства до този етап няма. Моля съдът, в случай, че допусне съдебно-автотехническа експертиза, да бъде преразпитан и свидетеля С. Г. К. – полицейски служител при РУ-Пещера, който е посетил местопроизшествието. Да се приемат изпратените медицински документи от личния лекар на ищеца.

АДВ. Д. – Поддържаме отговора си. Застрахователната претенция е входирана в дружеството-ответник на 12.05.2025 г. Оспорвам депозираната искова претенция, включително и твърденията, изложени в днешното с.з. От гледна точка на направените искания да бъдат използвани като доказателства по настоящото дело експертизите, изготвени в наказателното производство, съм категорично против, тъй като това са експертизи, изготвени за целите на друго производство и не могат да се ползват като доказателства в настоящия процес. На същото основание оспорвам искането да се приложи като доказателство и протокола за разпит на свидетеля. Пояснявам, че оспорването на представения като доказателство КП, сме го направили от гледна точка на това, че КП според нас не следва да бъде ценен като доказателство от гледна точка на механизма. Това констатира само случили се факти, които не са се случили пред очите на лицето, изготвило протокола - отишъл е служителят на място при заварено положение и това, което е констатирал, не е извършено пред самия него. Тези възражения ги правя от гледна точка на това, че доказването на механизма е в тежест на ищцовата страна. Автоекспертът не е присъствал там, но на база протокола за оглед може да пресметне с точни изчисления каква е била скоростта, откъде на къде са се движили, къде са отвали и неговите изчисления биха могли да бъдат годни доказателства в процеса. Дали има свидетели и очевидци, които да бъдат разпитани, ищецът 3 трябва да прецени сам. Бях оспорила една епикриза от болницата с аргумент, че тя се позовава на неверни твърдения - това касае това, че болният повече от 30 дни не е лекуван в лечебно заведение, което противоречи на останалите доказателства, представени с исковата молба. Да се приемат медицинските документи.

АДВ. П. – В този амбулаторен лист има анамнеза, в която болният твърди какво му е съС.ието да се издаде болничен лист, който е, за да мине режим на рехабилитация при рехабилитатор - лекар. Не мога да разбера кое е невярното. Този амбулаторен лист е за лекар -рехабилитатор не за нещо друго.

Те не спорят по въпроса за това, че техният застрахован е виновен, както е прието според ГПК, във връзка с НК, а те спорят, че не е станало по този механизъм, което е странно. Товарим делото излишно с експертизи.

АДВ. Д. – Аз не настоявам за експертиза, аз не искам да се назначава. В тежест на ищеца е да установи механизма.

Съдът на основание чл. 145, ал. 3 от ГПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКАНВА страните към спогодба.

АДВ. П. – Не желаем да се провежда нова среща по медиация. Имаме някаква нагласа да се спогодим по принцип. Поддържаме иска, но предлагаме на ответника да се спогодим в следния смисъл: същият да ни заплати сумата от 7600 € - обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди.

Няма да претендираме лихва, но претендираме разноски в размер на 1533 €, или общо 9000 €.

АДВ. Д. – Тъй като това предложение ни беше отправено току-що, нямам правомощия да дам едноличен отговор и решение. Това предложение мога да го докладвам и да бъде разгледано от експертна комисия, която заседава веднъж седмично в седалището на дружеството. След като се произнесе по това предложение комисията, мога да дам отговор дали би могла да бъде сключена спогодба при тези параметри. Ако не може при тези параметри, бихме могли да кажем до какъв размер. Подозирам, че ще има 4 проблем от гледна точка на адвокатското възнаграждение, което се претендира като разноски. На този етап смятаме, че не може да постигнем уреждане на спора с медиация. Видяхме предложените параметри, ще ги обсъдим, затова да върви делото в съответната процедура.

Съдът счита, че следва да впише в протокола следния доклад по делото:

Предявен е иск по чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 499 и чл 380 КЗ, вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 429, ал. 3 КЗ.

Постъпила е искова молба от ищеца П. Й. Р. от с. Радилово, ****, чрез адв. В. П., против ответника ЗК „Лев Инс“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от В. В.ов И., В. В. М. и В. АВ, в която се твърди, че на 09.01.2024 г., около 19,20 часа, на територията на Община Пещера, на път II37; км. 142+900 метра в посока за гр. Пазарджик, водачът Ч. А Б. от гр.

Пещера, ул. „***, управлявайки лек автомобил с ДР № ***, марка „Фолксваген Поло“, губи контрол над МПС-то, като се отклонява в посока вляво, навлизайки частично в лявото насрещно движение и се блъска в насрещно движещия се автомобил „Фолксваген Голф" с ДР № ***, който управлявал ищецът Р.. В автомобила пътували двамата със съпругата му, която пострадала по-тежко. Двамата били с поставени предпазни колани.

Твърди още, че автомобилът на виновния водач имал валидна застраховка „Гражданска Отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество. За случая било образувано досъдебно производство и Лицето Ч. А Б. бил признат за виновен и осъден със споразумение № 16/14.03.2025 г. по АНД № 30/2025 г. по описа на РС –Пещера за престъпление по чл. 343, ал.1, б. б от НК.

В резултат на станалото ПТП, освен съпругата на ищеца К. Т. Р.а, която пострадала по-тежко, ищецът получил контузия на гръдния кош и шийните прешлени; контузия в коремната област и на други интраабдоминални органи без открита рана в корема. Имал повърхностни рани по главата - охлузни с кървене. Веднага бил настанен за лечение в хирургичното отделение на „МБАЛ- Пазарджик" АД на дата 10.012024г. в 00:26 часа. Били му направени образни и лабораторни изследвания на главата и тялото, направена била и консултация с кардиолог. Ищецът е изписан на 11.01.2024г. в 10:45 часа, като 5 му бе издадена Епикриза с окончателна диагноза „Contusio thoracoabdominalis" , МКБ S 36.80 „Травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема". Издаден му бил и болничен лист от 11.01.2024г. за временна неработоспособност от 10.01.2024г. до 26.01.2024г., тъй като тогава работил като диагностик във фирма „Дукас-транс" ЕООД.

Било ми назначено медикаментозно лечение, дадени препоръки за хигиеннодиетичен режим и за извършване на контролни прегледи в указани периоди.

Ищецът не се чувствал добре, изпитвал болки, световъртеж, болка в шийните прешлени, замаяност и несигурност в походката, трудност при заспиване, тъй като имал болка във врата, при което посетил лекар – невролог, който го изпратил да му направят рентгенография на гръбначните прешлени.

Назначено му било медикаментозно лечение и рехабилитация, но въпреки това ищецът продължавал да има световъртеж, замаяност, болки в шийните прешлени и несигурност в походката, неспокоен сън и болки във врата, включително и през деня. Твърди, че травматичните увреждания от претърпяното ПТП имат силно негативно емоционално отражение върху него, дори в момента. Бил нетрудоспособен и ползвах болнични за период от близо 2 месеца.

Твърди, че за настъпилото подал до ответника молба-претенция от 09.05.2025г. с посочена банкова сметка, с приложени към нея писмени доказателства, за да определи и плати обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 30000 лева и 33 лева за имуществени вреди, но до настоящия момент застрахователят не е извършил плащане. Получил обаждане от застрахователното дружество, че са готови да му заплатят общо 1000 лева обезщетение, като ищецът не съгласил с това тяхно предложение.

Ищецът твърди, че в резултат на настъпилото ПТП на 09.01.2024г. му бяха причинени неимуществени вреди, които по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, оценява на 30000 (тридесет хиляди) лева, като на този етап предявява частична искова претенция за тях до размера от 25000 (двадесет и пет хиляди) лева, ведно със законната лихва. Направил и разходи във връзка с лечението в общ размер на 32,70 лв. – имуществени вреди. Това са разноски, с оглед провежданото медицинско лечение.

Моли да се постанови решение, с което се осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 12 782 € – частичен иск от 30 000 лв., 6 представляваща обезщетение за претърпените от ищеца Р. неимуществени вреди в резултат на уврежданията му, причинени на 09.01.2024г., около 19:20 часа в резултат на ПТП, предизвикано от Ч. А Б., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 09.01.2024 год. до окончателното изплащане. Моли да бъде осъден ответника да му заплати и сумата от 16,56 €, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 09.01.2024 год. до окончателното изплащане.