Решение № 228 от 01.12.2022, Административен съд - Перник

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 283

Гр. Перник, 01.12.2022 година.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Ивайло

Иванов при съдебния секретар Анна Манчева и с участието на прокурор Красимир Тренчев от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 293 по описа за 2022 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на З.К.С. с ЕГН: **********, с адрес ***, ап. 32 против Агенция за социално подпомагане със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „Триадица“ № 2.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вред за период от 01.04.2015 година до 01.11.2016 година, причинени от незаконосъобразна Заповед № 149 от 22.04.2015 година, издадена от Директора на Дирекция „ Социално подпомагане“ Младост, отменена по съдебен ред с Решение № 5998 от 13.10.2015 година, постановено по административно дело № 5359 по описа за 2015 година на Административен съд София – град, оставено в сила с Решение № 6722 от 07.06.2016 година, постановено по административно дело № 12840 по описа за 2015 година на Върховен административен съд и от незаконосъобразна Заповед № 149а от 17.10.2016 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Младост, отменена по административен ред с Решение № 22-РД06-0066/ 10.11.2016 година на Директора на Регионална дирекция „ Социално подпомагане“ София, ведно със закона лихва върху тази сума, считано от 01.11.2016 година до окончателното ѝ изплащане.

Първоначално по така депозираната искова молба е образувано административно дело № 6129/ 2018 година по описа на Административен съд София – град, но поради отвод на всички съдии с Определение № 7079 от 13.07.2022 година, постановено по административно дело № 5561/2022 година Върховния административен съд е изпратил исковата молба на З.К.С. против Агенция социално подпомагане за разглеждане на Административен съд – Перник, предвид което е образувано настоящото административно дело № 293 по описа за 2022 година на настоящия съд.

В проведеното на 14.11.2022 година съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от назначения особен представител адвокат И.В. ***, която моли съда да уважи искането за присъждане на обезщетение в посочения в исковата молба размер, съобразно причинените на ищеца неимуществени вреди.

В проведеното на 14.11.2022 година съдебно заседание ответникът по иска – Агенция за социално подпомагане, редовно призован се представлява от юрисконсулт Т.М.,която моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана. По делото е постъпил отговор на искова молба от 18.07.2018 година, в който ответникът заявява, че е налице постановен съдебен акт, а именно Решение № 5998 по административно дело № 5359/2015 година на Административен съд София – град, с който е отменена като незаконосъобразна издадената Заповед № 149/ 22.04.2015 година от страна на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Младост, но твърдените от страна на ищеца вреди не се намират в причинно – следствена връзка с отменения административен акт. Изразява становище, че по – голямата част от приложените от страна на ищеца писмени доказателства са неотносими към настоящия случай, защото са свързани с период, който е извън процесния, а именно 01.04.2015 – 01.11.2016 година. Въз основа на това, излага становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция и в съответствие с това моли съда да я отхвърли, а алтернатива да бъде намален размера на претендираните неимуществени вреди.

В проведеното на 14.11.2022 година съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник, прокурор Красимир Тренчев намира исковата претенция за доказана по основание и предлага същата да бъде уважена до доказания със съдопроизводствените действия размер.

Настоящият съдебен състав на Административен съд –

Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ приетите по делото писмени доказателства, включващи и материалите по адм. дело № 6129/2018 година по описа на

Административен съд София – град, адм. дело № 5359/2015 година по описа на Административен съд София – град, адм. дело

№ 12849/2015 година по описа на Върховен административен съд, адм. дело № 9084/2017 годна по описа на Административен съд София – град, адм. дело № 9594/2019 по описа на

Върховен административен съд, адм. дело № 13336/2017 година по описа на Върховен административен съд и адм. дело № 8928/2018 година по описа на Върховен административен съд намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът е депозирал Молба – декларация № 149 от 03.04.2015 година до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ Младост, с която е поискал отпускане на еднократна целева социално помощ по реда на чл. 16 от ППЗСП. Със Заповед № 149/22.04.2015 година Директорът на ДСП Младост е отказал отпускане на еднократна социална помощ по реда на чл. 16 от ППЗСП за период с начална дата 01.04.2015 година. Заповедта на директора е обжалвана по административен ред пред непосредствено по – горестоящия административен орган, а именно директорът на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ София, който с Решение № РД-01-238/19.05.2015 година е отхвърли жалбата и е потвърдил така издадената от Директора на ДСП Младост заповед. С жалба с вх. № 13171/25.05.2015 година, настоящият ищец е оспорил законосъобразността на Заповед № 149 от 22.04.2015 година по съдебен ред пред Административен съд София – град /АССГ/, който с Решение № 5998/13.10.2015 година, постановено по административно дело № 5359/2015 година, отменя заповедта поради това, че същата е немотивирана, т.е. липсват ясни и недвусмислени съображения относно отсъствието на предпоставки по чл. 16 от ППЗСП и връща делото като административна преписка на директора на ДСП Младост за ново произнасяне съобразно мотивите на съда. Решението на АССГ е потвърдено с Решение № 6722/07.06.2016 година на Върховен административен съд.

В изпълнение на съдебното решение е издадена Заповед №

149а от 17.10.2016 година на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Младост, с която отново е отказано отпускането на еднократна социална помощ на настоящия ищец на основание чл. 16 от ППЗСП, поради това, че в подкрепа на молбата от 03.04.2015 година не е представена медицинска документация или препоръка от лекар относно необходимостта от провеждане на медицински изследвания и освидетелстване от ТЕЛК, а също така и че от наличните доказателства не може да се установи здравословното състояние на лицето, на какви изследвания следва да бъде подложено то, каква сума е необходима за тях, за да се докаже по безспорен начин болестта довела до явяване пред ТЕЛК. Тази втора заповед също е обжалвана пред по – горестоящият административен орган, а именно Директор на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ София, който я отменя с Решение № 22- РД06-0066 от 10.12.2016 година и връща преписката на по – долустоящия административен орган за ново произнасяне. В резултат на това е издадена Заповед № 149а от 18.11.2016 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Младост, с която е отпусната заявената с Молба- декларация № 149/03.04.2015 година еднократна социална помощ на основание чл. 16 от ППЗСП в размер на 300 лева, считано от 01.11.2016 година.

С Разпореждане от 19.07.2018 година съдебен състав в Административен съд София – град /АССГ/ е назначил комплексна съдебно – медицинска експертиза, като е определил за вещи лица доктор М.И.К.-Д.специалист – психолог и доктор В.С.Т.– общопрактикуващ лекар. След многократна замяна на вещите лица от страна на съдебния състав се стига до определянето на други две, а именно доктор Д.Ц.Б., специалист вътрешни болести и А.П.А.– психолог.

Представено е заключение по назначената СМЕ от страна на вещото лице доктор Д.Ц.Б., което след извършен преглед на ищеца е отговорило на поставените два въпроса и е установило, че всички състояния на ищеца са в компенсирано състояние и не се отбелязват усложнения за периода от 1 година и 10 месеца, т.е. през времето когато не е била отпусната социалната помощ. Също така в заключението се приема, че не може да се твърди, че неотпускането на социалната помощ е довело до влошаване на здравословното състояние на лицето, защото липсват обективни данни за такова твърдение. С определение, обективирано в Протокол от 24.09.2019 година след проведено съдебно заседание, съдебният състав на АССГ е приел заключението на вещото лице. Така дадено настоящото заключение по назначената съдебно- медицинска експертиза настоящият съдебен състав го кредитира изцяло, като обективно, компетентно и кореспондиращо на събрания по делото писмен доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник достигна до следните правни изводи:

Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим, тъй като е подаден от активно легитимирана страна, която твърди, че е претърпяла неимуществени вреди в резултат на отменени като незаконосъобразни два административни акта, а именно Заповед № 149 от 22.04.2015 година, отменена по съдебен ред с Решение № 5998 от 13.10.2015 година, постановено по административно дело № 5359 по описа за 2015 година на Административен съд София – град, оставено в сила с Решение № 6722 от 07.06.2016 година, постановено по административно дело № 12840 по описа за 2015 година на Върховен административен съд и от незаконосъобразна Заповед № 149а от 17.10.2016 година отменена по административен ред с Решение № 22- РД06-0066/10.11.2016 година на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ София. Съобразно разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от АПК, исковата претенция е насочено срещу юридическо лице, каквото всъщност се явява самата Агенция за социално подпомагане, съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от Устройствения правилник на Агенция за социално подпомагане, приет с Постановление на Министерски съвет № 25 от 07.02.2003 година. С оглед на това се прави извод, че искът е предявен срещу надлежна страна.

Разгледан по същество предявения иск за неимуществени вреди е неоснователен по следните съображения:

Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България държавата отговаря за вреди, които са причинени от незаконосъобразни актове или действия на нейните органи и длъжностни лица. Тази разпоредба се съдържа в Глава първа на Конституцията, която е посветена на основните начала на държавно устройство, но тя не представлява пряка защита на правата на гражданите, а същата прогласява основен принцип, осъществяването, на който трябва да бъде уреден със закон. Такъв именно закон е Законът за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. В ЗОДОВ се разграничават два вида отговорност на държавата, като първият вид е отговорност за дейността на администрацията, а вторият вид е отговорност за дейността на правозащитните органи, като в чл. 1, ал.

1 от ЗОДОВ е посочено, че държавата и общините отговарят за вреди, които са причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни орани и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административната дейност. По силата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по правилото на чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, съобразно която разпоредба искът за обезщетение може да се предяви пред съд по мястото на увреждане или по настоящ адрес или седалище на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконосъобразни актове, действия или бездействия са причинени вредите. В настоящият казус мястото на увреждане и настоящият адрес на ищеца са в град София, поради което компетентен да разгледа настоящата искова претенция се явява именно Административен съд София – град, но поради посочените по – горе обективни факти, а именно отвод на всички съдии от този съд и въз основа на определение на Върховния административен съд, с което делото е изпратено за разглеждане на Административен съд – Перник, то безспорно последният се явява компетентен да разгледа правния спор.

Разпечатката съдържа 32 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f6e64e91-0dad-4281-91fb-40796731a8ed