Присъда № 39 от 09.05.2025, Районен съд - Благоевград

МОТИВИ , неразделна част от Присъда № 39/09.05.2025 г. постановена по НЧХД № 265/2022г. по описа на Благоевградски районен съд

Производството пред Благоевградски районен съд е образувано по частна тъжба на В. Б. И. с адрес гр.***************, с ЕГН ********** са предявени обвинения както следва:

За това, че на 23.08.2021г. около 18.30ч. в гр.Б*********, ж.к. .“З*“, по особено мъчителен начин е причинил на тъжителя лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК- по чл.131, ал.1, т.5, вр. чл.130, ал.1 от НК, както и

Затова, че на 23.08.2021 год. около 18.30 часа в гр.Б******, ж.к. „З*****” в присъствие на тъжителя казал на същия унизителни за честта и достойнството му изрази „**” и на три пъти ми каза „****”, с отправените думи към сина му „ела и на теб да ти еба майката”престъпление по чл.146, ал.1 от НК.

В хода на делото тъжителят е конституиран като граждански ищец и са допуснати за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове срещу подсъдимия Т., представляващи обезщетение за причинени на тъжителя неимуществени вреди в резултат на деянията, предмет на частната тъжба, като се поддържа искане за 10000лв. , твърдени неимуществени вреди от престъплението по чл.131, ал.1, т.5, вр. чл.130, ал.1 от НК и 5000 лв., твърдени неимуществени вреди от престъплението по чл.146, ал.1 от НК. Претендира се и законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането – 23.08.2021 година до окончателното им изплащане.

В хода на съдебното производство, тъжителят чрез процесуалния си представител поддържа обвинението. Ангажира гласни и писмени доказателства. Изразява становище по същество на делото, като намира обвинението за доказано по безспорен и категоричен начин, и пледира подсъдимия да бъдат признат за виновен и осъден за извършените престъпления. В становището си в хода на съдебните прения сочи, че му е бил указван натиск от подсъдимия да оттегли тъжбата си, като го заплашвал чрез св.Д., че ще образуват множество дела, но той искал справедливост. Излага доводи, относно негативните последици върху живота му от процесния случай. Повереникът му адв.Д. в хода на съдебните прения застъпва позиция за осъждане на подсъдимия по повдигнатите му обвинения, като излага подробни доводи, относно установеното в хода на процеса, като счита, че анализа на събраните доказателства сочи на съставомерно поведение на Т.. Акцентира върху достоверността на събраните гласни доказателства, както и тяхното кредитиране, като счита, че посоченото от свидетелите на защитата е в противоречие с реалната фактическа обстановка. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен и по двете обвинения и да му се наложат съответните наказания. По отношение на гражданските искове, счита същите за доказани по основание и размер, поради което моли да бъдат уважени.

Подсъдимия се явява лично и с надлежно упълномощени адвокати. Дава обяснения. В правото си на лична защита изразява становище, че не е виновен, че той е жертвата.

Подробно изяснява какво точно се е случило според неговата гледна точка. Сочи липсата на доказателства, които да подкрепят обвинението и наличието на такива, които изясняват противоправно поведение на частния тъжител и неговия син, насочва към недостоверност на изложеното от св.Д. И., прави критичен анализ на показанията на свидетелите на обвинението, като счита че същите не изясняват какво точно се е случило. Твърди, че семейство И.и са искали пари, за да оттеглят тъжбата и след случая е подлаган на тормоз, заплахи и обиди от страна на тъжителя и неговия син. Навежда доводи за предходни 1 агресивни прояви на син и баща И.и, за което са получили съответните наказания.

Акцентира особено върху профила на Димитър И., като го описва като агресивна личност, склонна към насилие. В правото си на последна дума моли да бъде оправдан .

В хода на съдебните прения адв.Л. пледира съдът да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по повдигнатите обвинения, тъй като счита, че по делото няма събрани достатъчно доказателства за противоправно поведение на подзащитния и, акцентира върху изготвените по делото експертни заключения и гласни доказателства, като счита, че същите установяват фактическа обстановка, различна от описаната в тъжбата. Навежда доводи за недостоверност на показанията на свидетелите на обвинението, акцентира върху противоречията на заявеното от тях.

Адв.А. поддържа позиция за оправдаване на подсъдимия, като в пледоарията си акцентира върху предявения на страните видеозапис от видеорегистратора на автомобила на подсъдимия и от камерата на аптеката, като счита, че тяхното съдържание обективира реално случилото се на процесната дата и в тази връзка застъпва становище за липсата на съставомерни действия от страна на Т. по повдигнатите му обвинения. Подлага на подробен анализ и показанията на свидетелите, като счита, че същите съдържат съществени противоречия, относно действителната фактическа обстановка, като изразява становище кои според него следва да бъдат кредитирани и кои изключени от доказателствения материал и защо.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, установи следното:

Частният тъжител В. Б. И. е роден на *****г. Същият е ************Съгласно представено по делото свидетелство за съдимост същия не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.

Подсъдимият В. Б. Т. е роден на ... г. в гр. ..., с постоянен адрес************, с ЕГН **********. Видно от свидетелство за съдимост същия не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.

Преди 23.08.2021г. частният тъжител и подсъдимият не се познавали, нито имали каквито и да били взаимоотношения.

На 23.08.2021г. след 18.00ч. тъжителят, заедно със семейството му, св.С. И.а, негова съпруга и сина му св.Д. И. тръгнали с автомобила си „М.“, рег. № . към стопанисван от тях обект, намиращ се в близост до магазин „Метро“ в Благоевград, за да нахранят кучетата си.

Автомобилът се управлявал от св.Д.И., частния тъжител се возил на предна седалка, а св.И.а била на задната седалка.

И.и тръгнали от дома си , находящ се в ж.к „З., като се движили по безименна улица, успоредна на ул.“М.“, зад БГ .т с посока ..

По същото време подсъдимият трябвало да отиде на рожден ден в заведение “Д.“, в ж.к.

„З.“ , поради което тръгнал с автомобила си *******“, като маршрутът му минавал по пътя през ул. „А. М.“ покрай пиацата с такситата пред „БГ .“ и по безименна улица, успоредна на ул.“М., като се движил с посока към магазин „Л.“. Поради наличието на паркирани коли улицата била стеснена, като в образуваното стеснение автомобила на Т. и управлявания от сина на частния тъжител навлезли по едно и също време, като спрели един срещу друг. Т. прeсветнал с фаровете, а св.Д.И. слязъл от автомобила и започнал да ръкомаха и сочи автомобила на подсъдимия. Това агресирало подсъдимия, който започнал да нагрубява св.И. и твърдял, че той е с предимство. В спора се включил и частния тъжител, който отваряйки вратата чул как Т. ги нарекъл „**“, като същия също започнал да проявява вербална агресия, като се обърнал към подсъдимия с думите „Изчезвай!Ебах ти майката“. След като си отправили обидни думи и псувни, св.И. отново се качил в автомобила, като дал заден ход и паркирал автомобила на тротоара, който стеснявал улицата. Подсъдимият продължил пътя 2 си, като когато се изравнил с автомобила, управляван от св.И. спрял без видима причина.

При това положение частния тъжител, синът му и подсъдимия продължили да се обиждат, като частния тъжител наричал Т. „*********, а подсъдимия от своя страна продължил да им казва „***** и други, след което продължил движението си по посока „Лидъл“, като след известно разстояние паркирал автомобила си. Св. И. без видима причина направил обратен завой и навлязъл отново в същата улица вече с посока „Л**, като спрял зад автомобила на подсъдимия. Частния тъжител и св.И. слезли от автомобила и се насочили към подсъдимия, който също бил извън автомобила си, когато го приближили В. И. нанесъл на подсъдимия удар с юмрук в областта на главата. При така създалата се ситуация подсъдимият ударил тъжителя с юмрук в областта на главата с поставен на нея метален бокс, след което се опитал да нанесе още един удар, като частния тъжител вдигнал лявата си ръка да се предпази и удара попаднал в ръката му . Напрежението ескалирало и виждайки баща си св.Д.И. се върнал до автомобила им, отворил багажника и извадил метален ключ за гуми, като държейки го в ръка тръгнал към Т. като му казвал „******“. Насочил се към автомобил на Т. и замахнал към него с ключа, но Т. се развикал и Д. И. не ударил автомобила, а отново тръгнал към Т..

Свидетелят подгонил Т. като първоначално двамата обикаляли около спрените автомобили, след което Т. минал пред магазин „БГ .“ и се насочил към тротоара на улица „М.“, като тичал по тротоара на улица „М.“, намиращ се до магазин „БГ .“ в посока магазин „Л.“, а св. И. тичал след него като размахвал металния ключ и му казвал „*****“.

Т. се насочил към платното на ул.“М.“ и в близост до намираща се на тротоара будка се спънал и паднал на пътното платно, при което от него паднал металния бокс, с който ударил подсъдимия В. И..

При падането на Т., И. го настигнал и с крак го настъпил по лявата ръка. Т. успял да измъкне ръката си под крака на Д.И., претърколил се, станал и отново побягнал по пътното платно в посока магазин „Л.“. След като подсъдимия му избягал св.Д.И. забелязал падналия от Т. метален бокс и го взел от пътното платно, а Т. спрял да тича и направил няколко крачки обратно към И. и пак тръгнал в посока към магазин „Л.“ , а свидетелят вървял след него.

Двамата продължавали да си разменят реплики, като Т. казвал на св.И.а да махне ключа и да се пробват.

Докато подсъдимия и св.И. се гонили, частният тъжител отишъл до автомобила на Т. и взел от там мобилния му телефон , което било забелязано от подсъдимия. По същото време св.И. се върнал, а подсъдимия вървял след него. После отново се обърнал и тръгнал към подсъдимия, а последния се отправил посока „Л.“. Това се повторило, няколко пъти, като било забелязано от св. Д., Н. и П., които се намирали на същия тротоар. Св. П. и Н. продължили пътя си, а св.Д. тръгнал след св.И., с който се познавали с цел да ги успокои, като Д. И. му казвал, че Т. ударил баща му. Д. хванал Д. И. за кратко за гърба и двамата тръгнали, по улица до намиращата се там аптека, успоредна на улица „М.“ и се насочили към автомобила на Т., паркиран зад магазин „БГ .“, а частният тъжител вървял след тях.

Димитър И. видял, че Т. върви след тях, при което отново тръгнал към него, а Т. отстъпвал в обратна посока. Д. се намесвал като увещавал Д. И., да не се занимава и последният тръгвал към автомобила им, но отново се връщал към Т., който вървял след тях. Д. казвал и на Т. да се дръпне, „за да не стане беля“ като даже го спрял с ръцете си да не върви след тях.

Така развилата се ситуация и ударите били възприето от св.С. И.а, която подала сигнал на 112. Във връзка с постъпилия сигнал на място били изпратени св. Р. И. и К. Н., в чието присъствие подсъдимия, частния тъжител и неговия син продължили да си отправят реплики едни към други. Полицейските служители възприели местоположението на автомобилите на И.и и подсъдимия, като свидетелите Р. И. и К. Н. видели, че прозорците на автомобила на Т. били свалени. Свидетелите възприели и наранявания по частния тъжител и подсъдимия. Те провели разговор с тъжителя и подсъдимия, както и св.И., като всеки от тях 3 споделил своята версия за случая, като си отправяли взаимни обвинения за нанесени удари, обиди и псувни. Подсъдимият посочил пред полицейските служители, че частния тъжител му взел телефона,за което И. обяснил, че го направил с цел установяване самоличността на ударилото го лице и го върнал, а Д. И. обяснил, че от подсъдимия е изпаднал металния бокс, с който ударил баща му и той го взел от земята, като го дал на св.Н., като за това бил изготвен нарочен протокол, в който Д.И. описал как е взел бокса, от къде и какво се е случило.