Решение № 2193 от 02.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2193 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20221100503729 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20212244 от 16.11.2021 г. по гр.д. № 30439/2020 г.

Софийски районен съд, 159 състав признал за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК по отношение на Т. Й. Т., ЕГН **********, че дължи на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, дружество, регистрирано в Париж с рег. № 542097902, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ЕИК 204915054, сумата от 4 856.69 лева – главница по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № PLUS – 15734611 от 08.02.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 25.09.2019 г., до изплащане на вземането, и сумата от 419.89 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 05.11.2018 г. – 11.09.2019 г. На основание чл.

78, ал. 1 ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 594.27 лева, представляваща направени от ищеца разноски, от които 438.74 лв. – разноски по исковото производство, и сумата 155.53 лева – разноски по ч.гр.д.

№ 54122/2019 г. по описа на СРС.

1

С определение № 20012970 от 14.02.2022 г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 ГПК, решението е изменено в частта за присъдените на ищеца разноски, като ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 574.27 лева, представляваща направени от ищеца разноски, от които 438.74 лв.

– разноски по исковото производство, и сумата 135.53 лева – разноски по ч.гр.д. № 54122/2019 г. по описа на СРС.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата Т. Й. Т., чрез пълномощника й и неин съпруг Г. Л., която го обжалва изцяло с оплаквания за недопустимост, евентуално – за неправилност. В жалбата се поддържа, че ищецът не бил легитимиран да претендира вземанията по процесния договор за потребителски кредит, тъй като към датата на сключване на договора – 08.02.2018 г., в правния мир не съществувала „финансовата институция“ „БНП Париба Пърсънал Файненс С.А. – клон България“, вместо нея имало едноименна, но различна финансовата институция - „БНП Париба Пърсънал Файненс А.С. – клон България“, която обаче не била отпуснала кредита на въззивницата. Евентуално се поддържа, че решението е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Изводите на съда се основавали на неотносимо за делото доказателство – извлечение от банкова сметка по кредит № PLUS–01572943, който бил различен от процесния. Заключението по допуснатата ССЕ било основано на този документ и неправилно било кредитирано от районния съд.

Съдът неправилно приел и че не е налице нарушение на разпоредбите на ЗПК, като не се произнесъл по релевираните с отговора на исковата молба възражения за нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно шрифта на договора и допълненията му, на чл. 10а, ал. 2 ЗПК относно такса „Ангажимент“ в размер на 175 лв., на чл. 11, ал. 1, т. 9а и т. 11 ЗПК. Поканата за доброволно изпълнение била нищожен документ и не удостоверявала обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Съдът незаконосъобразно приел за дължима удържаната такса „Ангажимент“, при което реално предоставената сума била в размер на 4 825 лв., а не 5 000 лв., нито отчел недължимите 6 застрахователни вноски. По тези и други подробни съображения моли съда да обезсили атакуваното решение и да прекрати производството по делото, евентуално – да го отмени и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Не претендира разноски.

2

Въззиваемата страна „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, Париж, е депозирала писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК чрез клона й „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ЕИК 204915054 (клонът закрит в хода на въззивното производство, на 04.12.2023 г.), с който оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно.

От Т. Й. Т. чрез пълномощника й е подадена и частна жалба срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 20012970 от 14.02.2022 г. Излагат се доводи, че в хода на първоинстанционното производство, на 31.05.2021 г. ответницата поискала освобождаването й от заплащане на държавни такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, по което съдът не се произнесъл, а с обжалваните решение и определение я осъдил да заплати на ищеца направените разноски. По тези доводи се иска отмяна на определението.

Насрещната страна по частната жалба е депозирала отговор по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК, с който я оспорва и моли съда да потвърди атакуваното определение.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

С исковата молба съдът е сезиран по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове - с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата 4 856.69 лева – предсрочно изискуема главница по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15734611 от 08.02.2018 г., сключен между ответницата и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, дружество, регистрирано в Париж с рег. № 542097902, чрез клона му „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ЕИК 204915054, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 419.89 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 05.11.2018 г. – 11.09.2019 г. Претендирана е и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 25.09.2019 г. до окончателното плащане. За сумите е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54122/2019 г. на СРС, 159 състав.

3

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответницата е оспорила предявените искове с възражения, поддържани и във въззивната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Атакуваното решение е валидно. Същото е и допустимо, а доводите в жалбата за липса на процесуалноправна легитимация на ищеца са неоснователни.

Видно от приетия заверен препис от договор за потребителски паричен кредит № PLUS–15734611 от 08.02.2018 г., същият е сключен между ответницата, като кредитополучател, и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ЕИК 204915054, като кредитор, като доколкото клонът не е правосубектен, кредитор се явява дружеството – собственик на клона - „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, регистрирано в Париж с рег. № 542097902. Противно на поддържаното в жалбата, при справка в българския ТРРЮЛНЦ се установява, че клонът е вписан още на 21.12.2017 г., като негов собственик още от този момент е търговското дружество „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, регистрирано в Париж с рег. № 542097902. Обстоятелството, че при първоначалното вписване на клона в наименованието му правноорганизационната форма на дружеството – майка е погрешно изписана като А.С. вместо С.А. (акционерно дружество) не може да обуслови извод, че до коригирането на наименованието на клона в частта „А.С.“ на „С.А.“ на 03.05.2018 г. клонът не е съществувал. Собственик на клона от вписването му на 21.12.2017 г. до закриването му на 04.12.2023 г. е едно и също търговско дружество – въззиваем в настоящото производство и ищец в първоинстанционното. Поради това ищецът „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, търговскоо дружество, регистрирано в Париж с рег. № 542097902, е надлежно процесуалноправно, а и материалноправно 4 легитимиран по предявените искове.

От ТРРЮЛНЦ се установява още, че на 06.06.2023 г. е вписано прехвърляне на търговското предприятие на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ЕИК 204915054, на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749. Прехвърлянето на търговското предприятие по смисъла на чл. 15 ТЗ съставлява частно правоприемство (дори когато се прехвърля предприятието на самостоятелен правен субект, а не на неправосубектен клон, както е в случая), поради което и въззивният съд е оставил без уважение молбата на частния правоприемник „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за конституирането му по реда на чл. 227 ГПК. Съгласно чл.

226 ГПК, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено, делото следва своя ход между първоначалните страни. Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице; той може да замести своя праводател само при условията на чл. 222 ГПК (със съгласието на двете страни), каквото искане в случая не е заявявано. Постановеното по настоящото дело решение обаче ще има и в този случай сила на пресъдено нещо спрямо частния правоприемник

– чл.

226, ал.

3

ГПК.

Настоящият въззивен състав намира атакуваното решение за частично неправилно по следните съображения:

От фактическа страна: Видно от приетия договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15734611 от 08.02.2018 г., кредиторът (уточнен погоре) е предоставил на ответницата кредит в размер на 5 000 лв., при застрахователна премия за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 1 680 лв., такса ангажимент от 175 лв., който ответницата се задължила да върне на 60 месечни погасителни вноски, всяка от които по 180.37 лв. Общият размер на плащанията възлиза на 10 822.20 лв.;

Посоченият ГПР е 33.00 %, а лихвения процент –27.01 %. В съдържанието на договора е инкорпориран погасителният план, като месечните погасителни вноски се дължат, считано от 05.03.2018 г. до 05.02.2023 г. В чл. 2 от Условия по договора е предвидено, че размерът на предоставения заем е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“. Посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка 5 месечна погасителна вноска.

Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент. Предвидено е, че таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита. В чл. 5 от договора страните се съгласили, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.

Приети по делото са застрахователен сертификат № PLUS–15734611 от 08.02.2018 г. и Общи условия за застраховка „Защита на плащанията“ (за застрахователни пакети

Стандарт и

Комбинирана защита) на кредитополучателите по договор за потребителски паричен кредит.

Ищецът признава в исковата молба, че ответницата е заплатила по процесния договор за потребителски кредит 7 вноски от по 180.37 лв., или общо 1 262.59 лв. Последното се установява и от приетото в първата инстанция заключение на ССЕ. Въззивницата не твърди да е заплатила други суми по договора, нито е ангажирала доказателства в тази насока.

От заключението на ССЕ се установява още, че на 09.02.2018 г. с платежно нареждане за кредитен превод на ответницата е преведена сумата 4 825 лв., след удържане на такса ангажимент в размер на 175 лв. За застрахователни премии са начислени общо 168 лв.

Противно на поддържаното в жалбата, заключението на ССЕ не е основано на представеното по делото извлечение по кредит, а след извършена проверка в счетоводството на клона на ищеца. Вещото лице е дало отговор на поставените му задачи, заключението е обосновано и компетентно и следва да се кредитира. Възраженията на въззивницата всъщност касаят правни въпроси, които не са от компетентността на вещо лице – счетоводител, а отговор на правните въпроси се дава от съда.