Решение № 158 от 19.03.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. София , 19.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодора Кръстева

Ивайло Младенов

Ася Събева при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело № 20201001002307 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. С. М. чрез пълномощника си адв.

В.И. Г. от САК, и присъединения като жалбоподател по реда на чл. 265, ал. 2 от ГПК като неин необходим другар К. И. М. срещу решение № 562/13.04.2020 г. по т.д.№ 970/2018 г. на Софийския градски съд, VІ т.о., 9 състав, с което по иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, предявен от синдика на „Бисерна-94 Пропъртис“ЕООД (н.) Х.Ж. Х. срещу жалбоподателите и срещу несъстоятелното дружество, е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността договорът за покупко- продажба на недвижими имоти, сключен на 25.07.2014 г. с нотариален акт № 86, том III, peг. № 2928, съст. по нот. дело № 415 от 25.07.2014 г. от нотариус с peг. № 370 на НК, с район на действие PC-гр.

Царево, вписан в Службата по вписванията-гр. Царево под акт № 174, том IV, вх. peг. № 1373 от 25.07.2014, с който „Бисерна-94 Пропъртис“ЕООД (н.) е продало на С. С. М., по време на брака ѝ с К. И. М., собствени на дружеството 1 недвижими имоти, представляващи самостоятелни обекти, а именно: самостоятелен обект - апартамент № 1, с идентификатор -***, със застроена площ 42.80 кв. м., находящ се в гр. ***, община ***, на ул.

„***“№ 16, на партерния етаж на жилищна страда с апартаменти за сезонно ползване, състоящ се от антре, стая с кът за спане и дневен кът, кухня с кът за хранене, санитарен възел /баня-тоалетна/ и балкон, при граници на този магазин по архитектурен проект: външен зид, апартамент № 2, коридор, антре, стълбище, магазин за промишлени стоки, магазин за промишлени стоки, отдолу ателие, отгоре апартамент № 6 както и самостоятелен обект склад № 3, с идентификатор - ***, със застроена площ 45.90 кв.м., находящ се на мансардния етаж в същата жилищна страда и по иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността ответниците С. С. М. и К. И. М. са осъдени да предадат на „Бисерна-94 Пропъртис“ЕООД (н.) владението на имотите, предмет на отменителния иск, както и на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ, да заплатят на Софийския градски съд държавна такса в размер на 2 127, 59 лева.

В жалбата на С.М. се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално – неправилно. Изложено е, че исковете са недопустими, тъй като са предявени след изтичането на предвидения в нормата на чл. 649, ал. 1 от ТЗ едногодишен срок, който при откриване на производството по несъстоятелност по реда на чл. 630 от ТЗ тече от датата на постановяване на решението на съда, а не от обявяването му в търговския регистър, а при откриването му по реда на чл. 632 от ТЗ – от възобновяване на спряното производство. Наведен е довод, че втората хипотеза е приложима само когато спирането е постановено с решението за откриване на производството по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, но не и в случаите, когато това е сторено по реда на ал.

5 от същия чл. при констатиране в хода на производството, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по производството по несъстоятелност. Наведен е довод, че производството по несъстоятелност на „Бисерна-94 Пропъртис“ЕООД (н.) е открито с решение на Софийския градски съд от 7.04.2016 г., откогато е започнало течението на едногодишният срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ, който е изтекъл на 7.04.2017 г., а исковете по делото са предявени на 18.05.2018 г., т.е. след неговото изтичане.

Изложени са и съображения, че тъй като срокът по чл. 649, ал. 1 от ТЗ е 2 процесуално-преклузивен, течението му не е спряно със спирането на производството по реда на чл. 632, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ТЗ, нито е прекъснат, поради което е изтекъл преди предявяването на исковете, което обуславя тяхната недопустимост. При условията на евентуалност във въззивната жалба са изложени и оплаквания за неправилност на обжалваното решение по същество, вследствие допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила, свързани с необсъждането на всички относими към предмета на спора доказателства, представени от ответницата М.. Изложено е, че съдът не е съобразил представения предварителен договор от 6.12.2009 г., в който е посочена действителната продажна цена на двата обекта в размер на 71 500 лева, уговорен е и начинът на плащането и са представени разписки, изходящи от продавача за извършени частични плащания съобразно неоспорения договор. Формулирано е искане за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо, евентуално- за отмяната му като неправилно и за отхвърляне на предявените искове.

„Бисерна-94 Пропъртис“ЕООД (н.) и синдикът на дружеството Х.Ж. Х. не са изразили становище по въззивната жалба.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с чл.273 от ГПК, приема следното :

Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирани страни с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните доказателства, че с договор за покупко-продажба, сключен на 25.07.2014 г. с нотариален акт № 86, том III, peг. № 2928, съст. по нот. дело № 415 от 25.07.2014 г. от нотариус с peг. 370 на НК, с район на действие PC-гр.

Царево, вписан в Службата по вписванията-гр. Царево с акт № 174, том IV, вх. peг. № 1373 от 25.07.2014, „Бисерна-94 Пропъртис“ЕООД е продало на С.

С. М., по време на брака ѝ с К. И. М. собствените си недвижими имоти, представляващи самостоятелни обекти в сграда, находяща се в гр. ***, община ***, на ул. „***“ № 16, и представляващи съответно апартамент № 1, 3 с идентификатор ***, със застроена площ 42.80 кв. м., находящ на надпартерния етаж и склад № 3, с идентификатор ***, със застроена площ от 45.90 кв. м., находящ се на мансардния етаж на същата страда, с граници и при съседи подробно описани в акта, срещу общо уговорена продажна цена от 14 300 лв., съвпадаща с данъчната оценка на продаваемите имоти, която сума, представителят на дружеството-продавач е заявил, че е била изцяло заплатена от купувача, респ. получена от продавача по банков път преди подписване на договора.

От данните по делото е установено също, че с решение № 625 от 7.04.2016 г. по т.д.№ 2316/2015 г. на Софийския градски съд, постановено по реда на чл. 630, ал. 1 от ТЗ по молба на кредитора „Уникредит Булбанк”АД, е обявена неплатежоспособността на „Бисерна-94 Пропъртис“ЕООД, определена е началната дата 31.12.2011 г., открито е производство по несъстоятелност по отношение на дружеството, назначен е временен синдик Х.Ж. Х., определено е възнаграждението му и е свикано първо събрание на кредиторите. С решение № 1608 от 16.09.2016 г. съдът е съобразил, че по данни от доклада на синдика от 27.07.2016 г. дружеството не притежава парични средства и друго ликвидно имущество за покриване на разноските в производството по несъстоятелност, както и че в срока, указан в определението му от 19.08.2016 г., постановено по реда на чл. 629б от ТЗ, никой от кредиторите не е предплатил разноските в определения с него размер. Така мотивиран, на основание чл. 632, ал. 5 от ТЗ, с решението си съдът е спрял производството по несъстоятелност на „Бисерна-94 Пропъртис“ЕООД. Решението е обнародвано в търговския регистър на 20.09.2016 г. С решение № 2028 от 27.10.2017 г. по делото, като е констатирал, че в едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ кредиторът НАП е представил доказателства за предплатена сума на разноските, съдът е възобновил производството по несъстоятелност, а с решение № 24 от 3.01.2018 г. , на основание чл. 710 от ТЗ е обявил „Бисерна-94 Пропъртис“ЕООД в несъстоятелност, постановил е прекратяване на дейността му, наложил е обща възбрана и запор върху неговото имущество, прекратил е правомощията на неговите органи, лишил е длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността и е постановил да започне осребряване на включеното в 4 масата имущество и разпределение осребреното имущество.

При горните данни съдът намира следното :

С нормата на чл. 649, ал. 1 от ТЗ предявяването на исковете по чл. 645, 646 и 647 от ТЗ и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, свързан с производството по несъстоятелност, от синдика, а при негово бездействие – от всеки кредитор на несъстоятелността, е ограничено от едногодишен преклузивен срок от откриване на производството по несъстоятелност, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2. Трайна е съдебната практика, включително и такава, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, че едногодишният срок по 649, ал. 1 от ТЗ тече от обявяване на решението по чл. 632, ал. 2 от ТЗ за възобновяване на спряното производство само когато спирането е постановено при условията на ал. 1 от чл. 632 от ТЗ- със самото решение за откриване на производство по несъстоятелност.

Когато производството по несъстоятелност е открито с решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ, а спирането е постановено по реда на чл. 632, ал. 5 от ТЗ, след като в хода по производството е било установено, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските, по изрично разпореждане на закона- чл. 649, ал. 1 от ТЗ, преклузивният едногодишен с р о к тече от откриване на производството, което съгласно дефинитивната норма на чл. 634а от ТЗ се смята за открито от датата на решението по чл. 630, ал. 1 от ТЗ. Течението на този преклузивен по естеството си срок не спира с постановяване на решение по чл. 632, ал. 5 от ТЗ. В този смисъл е и т. 2 от ТРОСТК № 2/2018 г., според което спирането на основание чл. 632, ал. 5 от ТЗ, на производството по несъстоятелност не е пречка за предявяване на нови искове по чл. 649, ал. 1 от ТЗ и чл. 694, ал. 1 ал. 3 от ТЗ, не е основание за спиране на заварените искови производства по чл. 649, ал. 1 и чл. 694, ал. 1 - ал. 3 от ТЗ, нито прекъсва или спира течението на едногодишния преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ. В случая, производството по несъстоятелност на „Бисерна-94 Пропъртис“ЕООД (н.) е открито с решение № 625 от 7.04.2016 г., постановено по реда на чл.

630, ал. 1 от ТЗ и следователно от датата на постановяването му е започнало течението на едногодишния срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ за предявяване на отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ и свързания с него иск по чл.

108 от ЗС, който съобразно чл. 60, ал. 2 от ГПК, е изтекъл на 7.04.2017 г.

5

Предвид цитираната тълкувателна практика, за течението на този срок е ирелевантно последващото спиране на производството на основание чл. 632, ал. 5 от ТЗ с решение № 1608/16.09.2016 г. и възобновяването му с решение № 2028/27.10.2017 г., обявено в търговския регистър на 30.10.2017 г. В обобщение : исковете по делото са предявени на 18.05.2018 г., след изтичането на срока по чл. 649, ал. 1 от ТЗ, което обуславя тяхната недопустимост.

По горните съображения обжалваното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по исковете- прекратено.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ, „Бисерна-94 Пропъртис“ЕООД (н.) следва да бъде осъдено да заплати по сметката на Софийския градски съд държавна такса в размер на 2127.59 лв., а по сметката на Софийския апелативен съд- държавна такса по въззивната жалба от 1063.79 лв., платими от масата на несъстоятелността.

Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд, търговско отделение, 3 състав

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение № 562/13.04. 2020 г. по т.д.

№ 970/2018 г. на Софийския градски съд, VІ т.о., 9 състав и ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от синдика на „Бисерна-94 Пропъртис“ЕООД (н.) Х.Ж. Х. срещу „Бисерна-94 Пропъртис“ЕООД (н.), С. С. М. и К. И. М. искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ и чл. 108 от ЗС, във връзка с чл. 648 от ТЗ, като процесуално недопустими.