Решение № 177 от 06.11.2023, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Бяла, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ъшъл Лютф. Ириева при участието на секретаря Валентина Т. В.а като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно наказателно дело № 20234510200219 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Е. К.“ ЕООД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“П. Е. № ., представлявано от прокурист М. В. П. против Наказателно постановление № 18-001693 от 05.04.2022г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ – Русе, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „Имуществена санкция” по чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3, вр. чл.415в, ал.2 от Кодекса на труда в размер на 2 000 лева, за извършено нарушение по чл.62, ал.1 от КТ.

В жалбата се твърди, че наказателно постановление е незаконосъобразно, като издадено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Искането е НП да бъде отменено, евентуално да бъде прието, че се касае за маловажен случай на административно нарушение или да бъде намален размера на наложената санкция. Претендират разноските в производството.

Наказващият орган – Дирекция “Инспекция по труда-Русе, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде оставена без уважение, а НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура-гр.Бяла, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.

1

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.12.2021г., около 11,20часа, св.Р. Р.-главен инспектор в ДИТ-Русе, съвместно със свои колеги от инспекцията-св.Г. Г. и св.П. П. и в присъствието на служители от РУ-Бяла извършили проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места на „Е. К.“ ЕООД и обект на контролсечище в гр.Бяла, местност „Отвъдие“. Констатирано било, че се секат дърва, като на територията на сечището полагат труд осем лица. Едно от лицата бил М. Г., който към този момент бил установен да управлява трактор. На обекта като отговорник бил св.В. В., който работел на длъжност секач в дружеството.

Органите на ДИТ раздали на всички лица за попълване декларации по чл.402 от КТ. В собственоръчно попълнената декларация Г. декларирал, че работи в „Е. К.“ на длъжност тракторист и няма сключен трудов и граждански договор.

Отделно, в саморъчни написани обяснения на 15.12.2021г. отразил, че събира дърва за огрев и кара трактора, като не знае на кого е. Впоследствие, контролните органи събрали декларациите, като св.Р. оставил призовка по чл.45, ал.1 от АПК чрез св.В. В., с която изискал от дружеството трудовите досиета на установените лица в сечището, както и други документи. Такива били предоставени на 17.12.2021г. лично от управителя на дружеството. В писмени обяснения от 17.12.2021г. управителя на дружеството-Ренета Блажева посочила, че не познава лицето М. Г., както и още 4 поименно посочени лица и е узнала от св.В., че същите събирали дърва за бита. На 13.01.2022г. св.Р. поискал допълнително писмени обяснения и представяне на документи във връзка с проверката, включително и отговор на въпроса за причината поради която на сечището са допуснати външни лица да събират дърва за бита съгласно отразеното в декларацията от 17.12.2021г.

Междувременно, на същата дата-13.01.2022г., дружеството жалбоподател сключило писмен трудов договор с работника М. Г. с правно основание чл.67, ал.1, т.1 вр. чл.70 от КТ. На 14.02.2022г. в ДИТ били входирани обяснения от дружеството, в които отрекло да са допускани външни лица в пределите на обекта. Впоследствие бил изготвен протокол № ПР2141350 от 10.03.2022г. от извършената проверка в обекта на 15.12.2021г. и по документи за периода 17.12.2021г. – 08.03.2022г., в който били обективирани направените констатации и дадени съответни предписания. Била изготвена и изпратена покана за съставяне на АУАН във връзка с констатираното нарушение, а именно, че лицето М. Г. на 15.12.2021г. около 11,20часа в обект на контрол сечище в гр.Бяла, местност „Отвъдие“ полага труд без да има сключен писмен трудов договор. В протокол от 14.03.2022г. било отразено, че управителя на дружеството не се явява на посочения в поканата ден и час, като АУАН № 18-001693 за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ бил съставен в отсъствие на нарушителя. Актът бил връчен по пощата на 22.03.2022г. Срещу така съставения АУАН били депозирани писмени възражения с вх.№ 22025673 от 29.03.2022г. Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното НП, в което АНО обсъдил наведените писмени 2 възражения. НП било връчено също по пощата на 11.04.2022г.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св.Р., св.Г., св.П., св.В., АУАН, НП, декларация, обяснения, заповед, както и от останалите писмени доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи. АУАН е съставен от длъжностно лице по чл.416, ал.1 от Кодекса на труда, а обжалваното НП е издадено от оправомощено лице по чл.416, ал.5 от Кодекса на труда, каквото се явява директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе.

Съдът, при извършената служебна проверка констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на обжалваното НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП само на това основание. АУАН и НП съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Правилно е посочена нарушената правна норма, а така също и санкционната норма, налице е описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Жалбоподателя е разбрал за какво нарушение е санкциониран още към момента на връчване на АУАН и е организирал защитата си в пълна степен, поради което правата му на защита не е нарушено. Поради това съдът намира възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон за неоснователни.

По силата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) , отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. Съществуването на трудово правоотношение е правен извод, вследствие преценка на фактите, като не се поставя изискване за постигнато договаряне между възложителя и изпълнителя на труда по всички елементи на трудовото правоотношение.

Наличието на елементи на трудово правоотношение се доказват от събраните доказателства. На първо място от попълнената от работника декларация по чл.402 от КТ и саморъчното му обяснение, от които се установяват извършваната трудова дейност за дружеството в обект сечище в гр.Бяла, местност „Отвъдие“ и липсата на сключен трудов договор с фирмата. Лицето е осъществявало определени трудови функции, което по своето естество представлява престиране на работна сила. Констатациите при извършената проверка са удостоверени в съставения протокол за проверка, който представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална 3 доказателствена сила, която не е опровергана по убедителен начин в съдебното производство. На следващо място полагането на труд в обекта на контрол, включително и от лицето Г. се установява и от събраните гласни доказателства-показанията на свидетелите Р., Г. и П., в които съдът няма основание да се съмнява, тъй като са обективни и безпристрастни, и не са налице противоречия между тях. Макар и да не си спомнят точно някои обстоятелства от проверката, св.Р. потвърждава, че в обекта се извършвала трудова дейност, имало работещи хора, чувал се шум от резачки, като имало човек, който карал трактор и бил помолен да го загаси, поради вдигания шум, от който не се чувало. Св.Г. също потвърждава в показанията си, че в обекта се сечали дърва, а работника написал собственоръчно, че е събирал дърва и е карал трактора. Св.П. сочи в показанията си, че проверката е извършена в гориста местност, а лицето е декларирало, че е управлявало трактор. Съдът не дава вяра на показанията на св.В., че контролните органи са диктували на Г. какво да пише, тъй като свидетелят първоначално твърди, че е видял и чул това, но по-надолу в показанията си заявява, че не знае какво точно му е диктувано. Отделно от това, от показанията на свидетелите Р., Г. и П. не се установява същите да са диктували на някого при попълване на декларациите, напротив съгласно показанията им декларациите са попълвани самостоятелно и собственоръчно, като на отделен бял лист са писали и обяснения в свободен текст. Съдът не дава вяра на показанията на св. В. относно причината за присъствието на Г. на сечището, тъй като същите са взаимно и вътрешно противоречиви, и не отговарят на установената фактическа обстановка и доказателствата по делото. Установено е, включително и от показанията на св.В., че в момента на проверката, Г. е управлявал единия трактор.

Последният е посочил в обяснението си, че не знае на кого е трактора, следователно след като трактора не е бил негов, той би могъл да го управлява само ако му е възложено извършването на някаква дейност, тъй като обратното противоречи на нормалната житейска логика. Видно от декларацията, която Г. попълнил в хода на извършваната проверка, същият е декларирал, че заема длъжност тракторист, което пък изключва твърдението на св. В., че бил само изместил трактора, за да не пречи. В декларацията св. Г. е посочил и името на дружеството, което оборва твърденията, че не е знаел името на фирмата, извършваща дейност в сечището. Установеното фактическо положение противоречи на твърденията на процесуалния 4 представител, че Г. е отишъл да събира дърва за огрев. Санкционираното дружество е дало противоречива информация на контролните органи на ДИТ по отношение на Г.. Първоначално, в обяснение от 17.12.2021г. е твърдяло, че Г. и останалите установени лица са събирали дърва за бита по сведение от св.В., а в впоследствие, в обяснения от 14.02.2022г. - че не е допускало външни лица в обекта. Св.В. съобщава в с.з., че Г. е дошъл от Оряхово да събира дърва по негова покана, като не е допускал други лица, което противоречи на установеното от проверяващите лица в протокола от проверка, че трудова дейност без трудов договор е полагало и лицето Евгения Д.а, за което също като Г. се твърди в обяснението от 17.12.2021г., че е събирало дърва за бита. Това опровергава показанията на св.В. в съдебно заседание, че е имал знание единствено за дейността на Г. и навежда на тяхната недостоверност. Отделно от това следва да се посочи, че работника Г. не е имал сключен с дружеството трудов договор към момента на извършване на проверката, но такъв в последствие бил сключен и то още преди съставяне на АУАН, и представен на контролните органи, което навежда на извода, че работодателят все пак е закрепил дейността му като трудова, макар и с договор по чл.67, ал.1 вр. чл.70 от КТ, но е следвало да стори това в един поранен момент. По този начин е допуснал нарушение на нормата на чл.62, ал.1 от КТ, съгласно която Трудовият договор се сключва в писмена форма .

Поради това, настоящият състав намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се доказва по безспорен начин престирането на работна сила от работника Г. в полза на дружеството жалбоподател. Отговорността на дружеството е обективна и безвиновна.

По посочените съображения съдът намира, че при ангажиране на административно-наказателната отговорност на дружеството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон е приложен правилно, което налага наказателното постановление да бъде потвърдено. С оглед императивната разпоредба на чл.415в, ал.2 от КТ, нарушенията на чл.62, ал.1 вр. с чл.61, ал.1 от КТ не са маловажни и чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложен по отношения на тях. Не са налице и предпоставките за приложението на чл. 11 ЗАНН вр. чл.9, ал.2 от НК, тъй като деянието не е малозначително или с явно незначителна степен на обществена опасност.