Решение № 214 от 14.05.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Русе, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Гражданско дело № 20244500101029 по описа за 2024 година

Ищецът К. Г. Т. твърди, че на 20.03.2024 г. пред Окръжен съд – Велико Търново било образувано производство по гр. д. № 253/2023 г., което на основание чл.7, ал.2 от ЗОДОВ било изпратено на Окръжен съд – Габрово, пред когото производството било образувано в гр. д. № 153/2024 г. и приключило с прекратяване. Продължителността на производството, съгласно Стандартите и установени практики на ЕСПЧ чл.6 Параграф 1 от КЗПЧОС приключило в неразумен срок. Твърди, че с това била застрашена ефективността и важността на правораздаването. Началният момент, от който течал разумният срок бил образуването на делото пред първия съд. Счита, че е нарушен принципът за разумна продължителност на съдебния процес, който продължил 1 месец и 29 дни и че в резултат на това е претъпял душевни болки и страдания, като загубил доверие в правосъдието, изпитвал житейски дискомфорт, защото били погазени основните му права. Нарушено му било конституционно гарантираното право и всичко това довело до изживяване на негативни емоции. Смята, че разумността на времетраенето на производството следва да се прецени с оглед особените обстоятелства по делото, съобразно критериите, посочени в закона и стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ, сложността на делото, поведението на компетентните държавни орани, 1 като не било необходимо да се доказват обичайни, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което в производството е допуснато нарушение. Това от своя страна рефлектирало върху неговата необоснована продължителност - извън рамките на разумния срок. Счита, че принципът за справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите от тези вредоносни действия, поради бавност на съдопроизводството.

Накърнените му права следва да бъдат репарирани с обезщетение в размер на 26 000 лв., като претендира ответниците да бъдат осъдени солидарно за заплащане на тази сума, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска.

В отговор на исковата молба двамата ответници ОС – Велико Търново и ОС – Габрово са депозирали отговори на исковата молба по чл.131 ГПК.

Първият ответник ОС – Велико Търново, в отговора си оспорва допустимостта и евентуално основателността на иска. Възразява, че предявеният иск представлява злоупотреба с процесуални права, като се води един неоснователен иск срещу съд, който не е разгледал спора по същество.

Счита, че са несъстоятелни твърденията за протичане на производството в неразумен срок и това съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 1 от КРБ и чл.1 7 от ЕКЗПЧ, и на това основание се явява недопустим.

Излага възраженията си, че съдът има задължения да поддържа баланса между страните и да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и произнасяне, и че именно по този начин съдът е организирал протичането и разглеждането на делото в разумен срок, а ищецът се явявал един от т.нар. „масови ищци“, който имал само в ОС – Велико Търново над 90 образувани граждански дела за обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ. Счита, че предявеният иск е изцяло неоснователен, ако съдът приеме, че е допустим.

Излага съображения, че изложените твърдения не отговарят на истината и не са доказани. Моли производството по делото да бъде прекратено, респективно искът да бъде отхвърлен.

Вторият ответник ОС – Габрово в писмения си отговор също оспорва основателността на претенцията. Счита, че не са налице действия или бездействия на ОС – Габрово, които са довели до ограничаване правото на ищеца за разглеждане и решаване на гр.д. № 153/2024 г. в разумен срок. Счита, 2 че дори да е налице забавяне, то по никакъв начин не е увредило ищеца.

Възразява, че твърденията са декларативни и неясни. Оспорва всички обстоятелства, въз основа на които ищецът основава претенцията си.

Възразява, че не е налице неразумно дълъг срок, извън рамките на обичайното и необходимото време за разглеждане, и оспорва обстоятелството ищецът да е претърпял неимуществени вреди, вследствие на необосновано забавяне на производството. Възразява, че не е налице нарушаване правото на разглеждане на делото в разумен срок по отношение на ищеца, тъй като то е разгледано в максимално кратък срок, не е допуснато забавяне, спазени са всички процесуални срокове и се позовава на констатациите от извършената проверка от Инспектората на ВСС, обективирани в Протокол от 30.10.2024 г. Възразява, че ищецът не е доказал настъпили вреди и моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като недоказан и неоснователен. Евентуално оспорва претендираното обезщетение по размер, като излага подробни съображения за несъответствие на претенцията с критериите за справедливост, с оглед особеностите на конкретния случай.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

От представените към исковата молба писмени доказателства се установява, че производството по гр. дело № 253/2024 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е образувано на 20.03.2024г. по искова молба от 19.03.2024г., представена от ищеца К. Г. Т. против Районен съд — Горна Оряховица и Окръжен съд — Велико Търново за солидарното им осъждане да му заплатят сумата от 28 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане на гр. дело № 436/2024 г. на Районен съд — Горна Оряховица, в разумен срок. C определение от 22.03.2024 г. на Окръжен съд — Велико Търново е прекратено производството по гр. дело № 253/2024 г. по описа на Окръжен съд — Велико Търново и делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд — Габрово на основание чл. 7, ал.2 от ЗОДОВ. На 25.03.2024 г. е връчен препис от определението на ищеца, а на 08.04.2024 г. делото е изпратено на Окръжен съд — Габрово.

Установено е, че производството по гр. дело № 153/2024 г. по описа н а Окръжен съд – Габрово е образувано на 10.04.2024 г. C определение от 3

17.04.2024 г. на Окръжен съд — Габрово на основание чл. 129 от ГПК, исковата молба е оставена без движение, като е даден седмичен срок на ищеца за отстраняване на нередовностите. На 19.04.2024 г. препис от определението е връчен на К. Г. Т.. C определение № 321 от 07.05.2024 г. на Окръжен съд — Габрово е прекратено гр. дело № 153/2024 г. по описа на Окръжен съд — Габрово на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. Същото е влязло в сила на 18.05.2024 г.

По делото са събрани гласни доказателства по искане на ищеца.

Разпитаният свидетел Р. П. И. заявява, че не се познава лично с ищеца и не знае за никакви дела, водени от него, нито в Окръжен съд - Велико Търново, нито в Окръжен съд – Габрово. Уточнява, че е бил разпитван като свидетел по дело срещу К. Т. в Районен съд – Велико Търново и предполага, че от същото дело ищецът е взел данните му, за да го посочи в настоящото производство като свой свидетел.

Въз основа на установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гражданско дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС.

Искът е процесуално допустим, предявен е от активно легитимиран ищец срещу пасивно легитимирани ответници. Преди предявяването им, ищецът е предявил искане по реда на чл. 60а, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1 от ЗСВ пред ИВСС, че е нарушено правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. дело № 253/2024 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, преобразувано в гр. дело № 153/2024 г. по описа на Окръжен съд – Габрово.

ИВСС е извършил констатации за продължителността на делата поотделно за всеки съд и общо, както и за разумния характер на времетраенето на производството, като в тази насока е отчел: фактическа и правната сложност на случая; поведение на заявителя и неговия интерес по делото; и поведението на компетентните органи – поотделно за всеки един от тях, и на основание чл.

60д от ЗСВ е изпратил констативния протокол, заедно със заявлението и всички документи към него, на Министъра на правосъдието за произнасяне по компетентност. С писмо изх. № 94-К-212-2/22.11.2024 г. от заместник4 министъра на правосъдието, К. Т. е уведомен, че заявлението му е неоснователно, тъй като общата продължителност по производствата не надхвърля разумния срок и има право да предяви иск по чл. 2б от ЗОДОВ.

Следователно налице са положителните процесуални предпоставки за предявяването на иска и не са налице отрицателни процесуални предпоставки за неговото предявяване, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло по следните съображения:

На основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 § 1 от Конвенцията. Според чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Съгласно чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС, всяко лице, при решаването основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок.

Уважаването на предявеният осъдителен иск с правно основание чл.

2б, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяване от ищеца в процеса при условията на пълно и главно доказване, че в пряка причинно-следствена връзка от нарушение на правото му като страна – ищец по гр. д. № 253/2024 г. по описа н а Окръжен съд – Велико Търново, приключило на 18.05.2024 г. в Окръжен съд - Габрово /тоест до предявяването на исковата молба и образуването на настоящото дело/ под гр. дело № 153/2024 г. по описа на ОС – Габрово, на разглеждане и решаване в разумен срок съгласно чл. 6 § 1 от Конвенцията, е претърпял твърдените в процеса неимуществени вреди по вид и продължителност на търпене, както и иска си по размер.

Съдът, след съвкупна преценка на всички събрани по делото писмени доказателства, като взема предвид обстоятелствата по чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ приема, че при разглеждане и решаване на гр. дело № 253/2024 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, разгледано под № 153/2024 г. от 5 родово компетентния съд (Окръжен съд – Габрово), което е приключило с влязло в законна сила на 18.05.2024 г. Определение № 321/07.05.2024 г. на ОС – Габрово по чл. 129, ал. 3 от ГПК. Общата продължителност на производството от образуването в първия съд до приключването му във втория, е 1 месец и 29 дни, поради което не е допуснато твърдяното от ищеца К. Т. нарушение на правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС. Тази продължителност – в рамките на близо 2 месеца не е забавяне, което да обоснове нарушение на правото му като ищец по гр. дело № 253/2024 г. по описа на ОС – Велико Търново, респ. гр. дело № 153/2024 г. по описа на ОС – Габрово. Предвид горното - липсата на основната предпоставка за уважаване на предявения осъдителен иск против ответниците в условията на пасивна солидарност по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ с цена от 26 000 лв., същият следва да бъде отхвърлен, ведно с претенцията за законна лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане, предвид акцесорния й характер.

Не са налице предпоставките по чл. 2б , ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата в лицето на процесуалните й субституенти – Окръжен съд – Велико Търново и Окръжен съд – Габрово за исковата сума.

Мотивиран така, Окръжен съд - Русе