Определение № 419 от 12.02.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 419 гр. Бургас, 12.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20252100500104 по описа за 2025 година Производството по делото е по реда на чл.248 от ГПК и е образувано по въззивна частна жалба от „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ №38, офис 4, представлявано от управителя И. Х. К., действащ чрез юрисконсулт Георги Пламенов Антонов, против определение № 752 от 21.10.2024 г., постановено по гр.дело № 704/2023 г. по описа на КРС, с което съдът на основание чл. 248, ал.1 от ГПК е уважил искането на пълномощника на ответника Г. М.- адв.

Петър Йотов Николов от ВАК, със служебен адрес: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 44, ет.4, офис 6 и е изменил решение № 109/24.05.2024 г. по гр. д. № 704/2023 г. на Районен съд-Карнобат в частта за разноските, като е осъдил „ЮтеКредит България“ ЕООД да заплати на адв. Николов от ВАК сумата от 400 лв.- разноски в исковото производство, както и 302 лв.-разноски в заповедното производство, като е отхвърлил искането над посочените суми.

Недоволство от така постановеното определение в частта, с която съдът се е произнесъл по отношение на разноските в размер на 400 лв. изразява частният жалбоподател, който го намира за неправилно. Твърди, че присъдената сума е следвало да бъде определена под минимума, посочен в Наредба 1 от 09.07.2004, като съдът не е взел предвид, че се касае за производство приключило в рамките на едно открито съдебно заседание и че 1 делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Цитира практика на Съда на Европейския съюз – решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С – 438/22, както и определения на Окръжен съд Смолян. Излага съображения. Моли съда да отмени атакуваното определение на КРС в обжалваната му част, като намали претенцията за присъждане на разноски в исковото производство под сумата от 400 лв..

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на частната жалба от Г. В.

М., чрез адв, Петър Йотов Николов от ВАК със служебен адрес: гр. Варна, бул.

„Цар Освободител“ № 44, ет.4, офис 6, с който счита постановеното определение на КРС за правилно и законосъобразно. Посочва, че договорът за безплатна правна помощ по смисъла на чл. 38, ал.2 от ЗА включва представяне на писмен договор за правна помощ, представяне на договора по делото и своевременно искане за присъждане на направените разноски, съобразени с резултата по делото. Цитира практика на ВКС. Оспорва твърденията в частната жалба за липса на правна и фактическа сложност по делото. Излага съображения във връзка с извършената от предоставящия безплатна помощ адвокат, дейност по делото. Позовава се на решение С-438/2022 г. на СЕС, че при определяне на адвокатско възнаграждение, съдът е органът който определя неговия размер, като същия следва да е справедлив и обоснован.

Излага съображения. Моли съда да остави без уважение депозираната частна жалба.

Частната жалба е подадена в срок от лице имащо право на жалба и е допустима.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

С решение № 109/24.05.2024 г. по гр. д. № 704/2023 г. КРС е отхвърлил претенциите на частния жалбоподател против Г. М. с правно основание чл.422 от ГПК, като е осъдил частния жалбоподател да заплати на Г. М. сумата от 400 лева – разноски по исковото производството и 302 лева разноски по заповедното производство.

В срока по чл. 248 от ГПК е постъпила молба от адв. Петър Николов за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като искането е същите да бъдат присъдени на процесуалния представител, съгласно 2 представения договор за правна помощ и съдействие на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата и представения списък на разноските.

За да постанови обжалвания резултат КРС е счел, че възражение по чл.78, ал.5 за прекомерност е направено от частния жалбоподател, но съдът вече се е произнесъл по него, като е присъдил минималното адвокатско възнаграждение по Наредба 1 от 09.07.2004 г., съобразявайки фактическата правна сложност на делото. Счел е, че не отговаря на истината твърдението, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност.

Настоящата съдебна инстанция намира постановения съдебен акт за правилен и законосъобразен, още повече, че вече се произнесъл с определение № 390/07.02.2025 г, с което е потвърдил определение №454 от 11.07.2024 г., постановено по гр.дело № 704/2023 г. по описа на КРС, с което съдът е отхвърлил като неоснователно искането на частния жалбоподател за изменение на решение № 109 от 24.05.2024 г. по гр. дело № 704/2023 г. по описа на КРС в частта за разноските.

Районният съд е присъдил разноски на Г. М. с постановеното решение, като не е отчел фактът, че последната е защитавана от процесуален представител с пълномощно по чл. 38 от ЗА и разноските са дължими на адвоката, който я е представлявал по делото.С атакуваното определение съдът е допуснал изменение на решение № 109/24.05.2024 г. на КРС, присъждайки дължимите разноски на процесуалния представител.

Следва да се отбележи, че съгласно цитираното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., съдът е приел задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС, в смисъл че наредбата определяща минималните размери на адвокатските възнаграждения, на която е придаден задължителен характер не следва да бъде вземана предвид от съда, тъй като Наредба 1 от 09.07.2004 по същество представлява нищожен акт, но съгласно наложилата се практика, наредбата се ползва само като ориентир за определяне на възнагражденията по делата. В настоящия случай съдът намира, че определеното възнаграждение от 400 лв. за исковото производство отговаря на фактическата и правна сложност на делото, поради което първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната му част

3

По изложените съображения Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 752 от 21.10.2024 г., постановено по гр.дело № 704/2023 г. по описа на КРС, в частта с която съдът е осъдил ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ №38, офис 4, представлявано от управителя И. Х. К., действащо чрез юрисконсулт Георги Пламенов Антонов, да заплати на адвокат Петър Йотов Николов от ВАК, със служебен адрес: гр.

Варна, бул. „Цар Освободител“ № 44, ет.4, офис 6, сумата от 400 лв.- разноски в исковото производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4