Решение № 139 от 01.08.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Пловдив, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева в присъствието на прокурора М. В. Б. като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20225000500264 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по жалба на Г. С. АНГ. против Решение № 260050/ 11.04.2022 г. по гр. д. № 2330/ 2020 на ОС - Пловдив, с което е отхвърлен предявения против П. на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 НК, за което е оправдана с Присъда № 54/ 19.02.2019 г. по НОХД № 1072/ 2016 г. на РС - Пловдив.

В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на постановеното решение, като се поддържа, че вследствие на поддържаното незаконно обвинение и продължителния срок на наказателното производство ищецът е претърпял значителни неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Предвид изложеното се иска да бъде отменено обжалваното решение, вместо което се постанови ново, с което да бъде уважен изцяло предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от П. на РБ, с който 1 оспорва въззивната жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което е допустима.

Г. С. АНГ. е п редявил против П. на РБ иск с правно основание чл. 2, ал.

1, т. 3 ЗОДОВ, който урежда отговорността на д. за причинени вреди на гражданите от правоохранителните органи в случаите на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

По настоящето дело не е спорно, че с Постановление от 18.03.2015 г. по ДП № ***/ 2014 г. на РУП – гр. С. Г. С. АНГ. е привлечен като обвиняем за извършено на 21.02.2014 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК. С Постановление от 28.08.2015 г. спрямо същия е взета мярка за неотклонение „Подписка“.

След изготвяне на обвинителния акт на 11.02.2016 г. и внасянето му в съда са проведени общо 21 съдебни заседания, на 4 от които не е присъствал.

С Присъда № 54/ 19.02.2019 г. по НОХД № 1072/ 2016 г. на РС – Пловдив Г. С. АНГ. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК, която с Решение № 275/ 02.12.2019 г. по ВНОХД № 1325/ 2019 г. е потвърдена.

Св. К. А. – брат на ищеца, твърди, че брат му е бил много притеснен от воденото срещу него наказателно производство. Изпитвал напрежение и страх да не влезе в затвора още повече, че тогава му се родило дете. Искал да работи в чужбина, но заради делото не можел да замине.

По делото е назначена съдебно – психологична експертиза, според която воденото срещу ищеца наказателно производство не са се отразили негативно на психологическия му статус и няма данни за влошено 2 емоционално състояние. У ищеца не е налице житейска дазадаптация в социален, семеен, емоционален и поведенчески план.

При тези данни по делото съдът намира следното:

Наказателното производство е средство за осъществяване на наказателната репресия на д. срещу лице, обвинено в извършване на престъпление. В хода на наказателното преследване обвиненото лице е подложено на редица ограничения и неудобства, произтичащи от наложените му принудителни процесуални мерки по глава VII, раздел II на НПК, (мерки за неотклонение, лишаване от право да напуска страната, отстраняване от длъжност и пр.), както и от изпълнението на процесуалните задължения на обвиняем, изискващи непосредственото му участие в процесуалните действия. През този период обвиняемият се намира в състояние на несигурност, безпомощност, стрес, страх от налагане на наказание, невъзможност да планира личния си живот, унижение, накърнено достойнство и добро име. Съдебната практика е възприела разбирането, че с повдигането на обвинение и започването на наказателно преследване всеки индивид търпи редица негативни изживявания, които не следва да доказва, тъй като настъпването им се счита за сигурно. Само в случай, че ищецът твърди, че е претърпял страдания, неудобства или други неблагоприятни промени извън обичайните (чувствително влошаване на здравословното или психично здраве, промяна в семейното му, служебно или социално положение и др.), той следва да ги докаже на общо основание.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение съобразно установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта е в зависимост от интензитета на причинените на страдания и неудобства, а той се определя от тежестта на наказанието, продължителността на наказателното преследване, степента на засягане на основните му граждански права – на свобода, на свободно придвижване.

В настоящия случай ищецът Г. С. АНГ. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5, вр. чл. 194, ал.

1 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 10 години. Наказателното производство по отношение на него е продължило от 18.03.2015 г. – привличането му като обвиняем, до 02.12.2019 г., т. е. приблизително 4 години и 9 месеца, през който период му е била наложена 3 най – леката мярка за неотклонение „подписка“. След образуване на съдебното производство пред февруари 2016 г. са проведени общо 23 съдебни заседания (21 пред районния съд и 2 пред окръжния), като ищецът не се е явил само на 5 от тях. Ищецът е създал семейство (има 4 деца), за осигуряването на което е искал да работи в чужбина, но поради необходимостта от изпълнение на процесуалните си задължения не е могъл да напусне страната. Поради това при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение следва, от една страна, да се отчете, че спрямо ищеца е взета най – леката мярка за неотклонение, която предвид нейното естество не е довела до съществено ограничаване на гражданските му права, а, от друга, тежестта на наказанието и продължителния срок на наказателното производство, през който е търпял редица неудобства в личния си живот, породени от изпълнението на процесуалните си задължения на обвиняем и подсъдим, изискващи непосредственото му участие в процесуалните действия. През този период ищецът е изпитвал редица негативни емоции, произтичащи от опасността да бъде признат за виновен и да лежи в затвора, от състоянието на неяснота и несигурност, в която се е намирал.

За да отхвърли предявения иск, окръжният съд неправилно се е позовал на заключението на назначената съдебно – психологическа експертиза, според което воденото срещу ищеца наказателно производство не се е отразило на психологическия му статус и не е довело до дезадаптация в социален, семеен, емоционален и поведенчески план. В тази връзка следва да се отбележи, че интервюто с ищеца, въз основа на което експертът е изготвил заключението си, е направено през януари 2022 г., т. е. повече от две години след влизане в сила на оправдателната присъда, поради което е напълно нормално през този период ищецът да е възстановил емоционалното си състояние. Трайното или продължително влошаване на психо – емоционалното състояние на обвиняемият е основание за определяне на обезщетение над обичайното, но липсата му не означава, че не е търпял душевни страдания от повдигнатото му незаконно обвинение (независимо от интелектуалния му капацитет), които подлежат на възмездяване на основание на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Предвид изложеното съдът намира, че за претърпените от ищеца негативните изживявания от повдигнатото му незаконно обвинение следва да 4 му се присъди обезщетение в размер на 8 000 лв. Данните по делото не дават основание да се приеме, че негативните чувства и изживявания на ищеца от воденото срещу него наказателното производство надвишават обичайните, поради което претенцията му за разликата до пълния предявен размер е неоснователна. Поради изложеното обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която предявеният иск е отхвърлен до този размер, вместо което се постанови ново, с което се уважи за тази сума. В останалата част решението следва да се потвърди като законосъобразно.

С оглед изхода на делото на основание чл. 38, ал. 2 ЗА П. на РБ следва да заплати на пълномощника на ищеца – адв. С.С. А. адвокатско възнаграждение в размер на 790 лв., а на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – разноски в размер на 15 лв.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 260050/ 11.04.2022 г. по гр. д. № 2330/ 2020 на ОС – Пловдив в частта, в която е отхвърлен предявеният от Г. С. АНГ. против П. на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ до сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5, вр. чл. 194, ал.

1 НК, за което е оправдана с Присъда № 54/ 19.02.2019 г. по НОХД № 1072/ 2016 г. на РС - Пловдив , както и в частта на разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА П. на РБ да заплати на Г. С. АНГ., ЕГН **********, с. Й. Г. сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, по което е оправдан с Присъда № 54/ 19.02.2019 г. по НОХД № 1072/ 2016 г. на РС - Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.12.2019 г. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА П. на РБ да заплати на адвокат С.С. А. адвокатско възнаграждение в размер на 790 лв.

ОСЪЖДА П. на РБ да заплати на Г. С. АНГ. разноски в размер на 15 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от 5 връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6