Решение № 23 от 27.02.2026, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Брезник, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА АС. Д.А като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20231710100322 по описа за 2023 година

По изложените в исковата молба обстоятелства, Р. Ж. Б. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *****************, чрез адв. С. Р. П., от АК София, е предявил искове срещу „Инвестиционна Компания“ АД, с ЕИК: 124612213, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Одеса“, ул. „Цар Симеон I”, № 29, представлявано от С. Д. И. – Изпълнителен директор, срещу „Рос Паркет“ ЕООД, с ЕИК: 130934546 със седалище и адрес на управление: с. Бераинци, общ. Трън, обл.

Перник, представлявано от Р. Ж. Б. в качеството му на Управител; срещу „Евро Паркет“ ЕООД, с ЕИК: 175455027, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, ул. „Марко Балабанов“, № 1, магазин 12 (задна част), представлявано от Р. Ж. Б. в качеството му на Управител и срещу „Лукс Паркет“ ЕООД, с ЕИК: 201256912, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Младост – 2“, бл. 242, вх. „В“, мазе 13, представлявано от Р. Ж. Б. – Управител, като моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договор за заем от 18.01.2011 г. сключен между „Инвестиционна компания“ АД като заемодател и „Рос Паркет“ ЕООД, с предишно наименование „Виал паркет“ ЕООД като заемополучател и като трети задължени лица дружество „Евро Паркет“ ЕООД, с ЕИК:

175455027 и физическото лице Р. Ж. Б., с ЕГН: **********, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД поради привидност или чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД поради липса на съгласие или на основание чл. 26, ал. 1, пр. 4 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.

Моли съда да присъди на ищеца всички направени разноски по делото, във връзка с образуването и разглеждането му.

Постъпили са отговори от ответните дружества „Евро Паркет“ ЕООД и „Лукс Паркет“ ЕООД, в които се заявява, че предявените искове са допустими и основателни.

От ответното дружество „Рос Паркет“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор.

1

От ответното дружество „Инвестиционна Компания“ АД, в срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, с който се оспорват предявените искове. Твърди се, че Договор за заем от 19.01.2011 г. не съществува, не е подписан от С. Д. И., като го оспорват за авторство и съдържание. Оспорва се, че между страните има сключена Спогодба от 26.11.2019 г., както и Анекс № 1 от 26.11.2019 г., като се оспорва тяхното съдържание и авторство. Претендират направените в производство разноски.

Като трето лице помагач на ищеца по предявените искове е конституирано „Поаро 33“ ЕООД, с ЕИК: 202537428, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Генерал Гурко“, бл. 101, вх. „В“, ет. 6, ап. 89. От същото е изразено становище, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:

От фактическа страна: По силата на договор за заем от 18.01.2011 г., „Инвестиционна компания“ АД, представлявано от изпълнителния директор и ответник по иска С. Д. И. предоставя на „Виал Паркет“ ЕООД, представлявано от управителя Р. Ж. Б., заем от 50000 лв., подлежащ на връщане до 28.01.2011 г., като управителя Р. Б., като физическо лице и „Евро Паркет“ ЕООД имат качеството на трето задължено лице и солидарни длъжници. Страните са се споразумели относно договорна лихва, обезпечение под формата на Запис на заповед, неустойка, лихва за забава, както и че при спорове относно празноти в договора, същите ще бъдат решавани от Арбитражен съд София.

С договор за заем от 19.01.2011 г., страните по заемното правоотношение се съгласяват ответното дружество „Лукс Паркет“ да замени изцяло в дълг физическото лице Р. Б., като е конкретизирано, че Замяната в дълг се извършва изцяло с пълното и неотменяемо съгласие на Заемодателя, като всички правоотношения между него и физическото лице Р. Ж. Б., ЕГН ********** се считат за прекратени, а задължението на Р. Ж. Б., ЕГН ********** по договор за заем от 18.01.2011 г. се счита за изцяло погасено, като Заемодателят декларира, че няма никакви претенции към него. В този договор е посочено, че издадения запис на заповед остава в сила спрямо „Евро Паркет“ ЕООД и „Лукс Паркет“ ЕООД, с изключение на Р. Ж. Б., ЕГН ********** срещу когото менителничния ефект се счита за изцяло погасен.

В отделни клаузи от този договор е конкретизирано, че чл. 8 и чл. 12 от договор за заем от 18.01.2011 г. (касаещи договорени неустойки) се считат за нищожни, заличават се изцяло и няма и не може да породят никакви правни последици за страните по договор, сключен на 18.01.2011 г., както и по договор, сключен на 19.01.2011 г.

Със спогодба от 26.11.2019 г., заемодателят „Инвестиционна компания“ АД, представлявано от изпълнителния директор С. Д. И., заемополучателят „Рос Паркет“ ЕООД, представляван от управителя Р. Ж. Б., с предишно наименование „Виал Паркет“ ЕООД, както и третите задължени лица – „Лукс Паркет“ ЕООД и „Евро Паркет“ ЕООД, също представлявани от техния управител Р. Б., се споразумяват солидарните длъжници да заплатят остатъчен дълг от 100 000 лв. по договора от 18.01.2011 г., договора от 19.01.2011 г. и водени във връзка с тях заповедно, арбитражно, исково и изпълнително производство. Дължимият остатък следва да се погаси на месечни вноски от минимум 500 лв., платими считано от м. 07.2020 г., но не по-късно от датата на спогодбата.

С Анекс № 1 към спогодбата, подписан на същата дата 26.11.2019 г., 2 контрагентите, постигат съгласие, в срок до 01.05.2020 г. всяка от седемте страни инициирала каквото и да е съдебно, изпълнително или каквото и да е друго производство срещу друга страна или страни по спогодбата или анекса се задължава да го прекрати и се отказва от материалното право, предявено със същото. Съгласно чл. 3 при неизпълнение от някоя страна на задължението по чл. 1, същата дължи на всяка от ответните страни, по всяко едно инициирано от нея и все още висящо към 01.05.2020 г. производство еднократна неустойка в размер на 100 000 лева. Според чл.

4 всяко вземане за неустойки по чл. 3 автоматично се счита за ликвидно и изискуемо към дата 02.05.2020 г. Съгласно чл. 5 освен посочената в чл. 3 еднократна неустойка неизправната страна, продължаваща действията по съответното дело или непрекратила го ще дължи на всяка от ответните страни и ежедневна неустойка в размер на 1000 лева, автоматично считана за ликвидна и изискуема от деня, следващ деня, на който е продължило и не е прекратено съответното дело, като за първи такъв ден ще се счита 04.05.2020 г. Съобразно чл. 6, в случай на иницииране от която и да е страна от анекса или спогодбата на каквото и да е ново производство (съдебно или изпълнително) след датата на анекса, приложение намират чл. 3 и чл. 5, като неустойките ще се считат автоматично за ликвидни и изискуеми към датата на инициирането му (без значение дали датата е преди или след 01.05.2020 г.).

За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана тройна съдебно-графологическа експертиза изготвена от вещите лица В. О., Е. Л. К. и Л. Б. Д..

В качеството на свидетел показания даде Д. П. Д..

При така установените обстоятелства съдът счита следното от правна страна:

С Разпореждане № 457 от 02.10.2024 г. съдът е открил производство по оспорване на документи по реда на чл. 193 ГПК, а именно: Договор за заем от 19.01.2011 г., Спогодба от 26.11.2019 г., Анекс № 1 към спогодба от 2019 г., Придружително писмо и молба за прекратяване на производството подадени от ищеца до частен съдебен изпълнител М. П. с рег. № 851 по изпълнително дело № 20148510401383. Указал на оспорващата страна „Инвестиционна компания“ АД, че тежестта за доказване неистинността на документите пада върху тях.

Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. по т. д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, целта на производството по чл. 193-194 ГПК е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на документа, който е представен по делото – формалната доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ. Приложени към настоящия казус, гореизложените принципни правни съображения налагат разбирането, че ответникът „Инвестиционна компания“ АД не установи при условията на пълно и главно доказване твърдението си, че процесните документи не са подписани от Управителя на дружеството. В насока изясняване автентичността на подписите, по делото са приети заключенията по изготвената от вещите лица В. О., Е. Л. К. и Л. Б. Д. съдебно-графологическа експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективна и обоснована. Съдът кредитира заключението, чиито констатации по никакъв начин не се опровергават или разколебават с други преки доказателствени средства, а още по-малко с обратното становище, застъпено в графологическите експертизи представени от ответното дружество „Инвестиционна компания“ АД, допуснати в други самостоятелно развили се производства по граждански дела в СРС и СГС. Тези експертизи не са събрани в рамките на настоящия граждански процес, поради което нямат обвързваща съда доказателствена стойност.

3

В основното и допълнителното заключения вещите лица сочат, че подписите положени от името на С. Д. И. в изследваните Договор за заем от 18.01.2011 г. (1 екземпляр, копие); Договор за заем от 19.01.2011 г. (2 екземпляра, оригинали);

Спогодба от 26.11.2019 г. (2 екземпляра, оригинали); Анекс № 1от 26.11.2019 г. (2 екземпляра, оригинали); Уведомително писмо от 09.03.2020 г. - (1 екземпляр, оригинал); Молба до ЧСИ от 09.03.2020 г. (1 екземпляр, оригинал) и Заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. дело 3517/2020 г. (1 екземпляр, оригинал) са изпълнени от С. Д. И..

С оглед изложеното и доколкото е открито производство по реда на чл. 193 ГПК по отношение на оспорените документи, за които се установи по категоричен начин, че подписите върху всеки един от оспорените документи, положени за Управител на „Инвестиционна компания“ АД са изпълнени от С. Д. И., то на основание чл. 194, ал. 3 ГПК следва да се признае, че оспорването истинността на посочените по-горе документи остана недоказано. В този смисъл, оспорените частни документи са автентични.

Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са всички привидни договори. Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. Прикритото съглашение, поражда действие само ако отговаря на изискванията за неговата действителност.

Исковете за обявяване на привидността по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и за разкриване на симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД имат различен предмет – единият нищожността на явната сделка, а другият обвързващата сила на прикритото съглашение. В уговорката по прикритото съглашение могат да участват и лица, които не са страна по привидната сделка. Такъв е случаят при персоналната симулация. При нея договарящите постигат съгласие да сключат договор, но искат да го прикрият и се уговарят като страна да фигурира трето лице, което привидно изпълнява ролята на едната страна. Налице е привидна сделка с привидна страна, съответно и прикрита сделка между истинската и явната страна. При персонална симулация скритото съглашение е между явната страна и действителната (истинската) страна. С Решение № 453 по гр.д. № 990/2002 г. на ВКС, II г. о. на ВКС е прието разрешението, че при всяка симулация страните се съгласяват да сключат договора по начин, по който е написан. Привидността се състои именно в това: страните се съгласяват да сключат договора по определен начин, но нямат воля да бъдат обвързани по този начин.