Определение № 529 от 27.05.2026, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 529 гр. Перник, 27.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500407 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 1107/02.12.2025 г., постановено по гр.д. № 7104/2024 г., Районен съд - Перник е отхвърлил предявения от З. С. З., ЕГН

**********, с адрес: *** иск с правно основание чл.108 от ЗС срещу Е. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Перник, ***, с който се иска от съда З. С. З. да бъде призната за собственик на помещение МАЗЕ-СКЛАД, находящо се на кота +0, от 9 кв.м, представляващо част от недвижим имот находящ се в ***, с планоснимачен номер № 642 от 1974 г., в квартал 27, съставляващ УПИ-13, одобрен през 1974 г., поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 78,00 кв.м., жилище етаж 0, състоящ от сутерен-стая, мазе склад, ет.0 с площ от 29 кв.м. с идентификатор ***, гараж етаж 0, ет.0 с идентификатор ***, земя 165.кв.м. с идентификатор *** недвижим имот находящ се в ***, планоснимачен № 6042 от 1974 г., кв.27, УПИ парцел 13 одобрен през 1974 г. с идентификатор ***, със застроена площ от 78,00 кв.м,, жилище етаж 0, сутерен-стая, мазе склад, ет.0 с площ от 29 кв.м. идентификатор ***, гараж етаж 0, ет.0 идентификатор ***, земя 165.кв.м. идентификатор ***, като неоснователен.

С решението съдът е отхвърлил предявения от З. С. З. иск с правно основание чл.108 от ЗС срещу Е. Д. Н. за осъждане на Е. Д. Н. да предаде владението на З. С. З. върху помещение МАЗЕ-СКЛАД, находящо се на кота +0, от 9 кв.м, представляващо 1 част от недвижим имот находящ се в ***, с планоснимачен номер № 642 от 1974 г., в квартал 27, съставляващ УПИ-13, одобрен през 1974 г., поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 78,00 кв.м., жилище етаж 0, състоящ от сутерен-стая, мазе склад, ет.0 с площ от 29 кв.м. с идентификатор ***, гараж етаж 0, ет.0 с идентификатор ***, земя 165.кв.м. с идентификатор *** недвижим имот находящ се в ***, планоснимачен № 6042 от 1974 г., кв.27, УПИ парцел 13 одобрен през 1974 г. с идентификатор ***, със застроена площ от 78,00 кв.м,, жилище етаж 0, сутерен-стая, мазе склад, ет.0 с площ от 29 кв.м. идентификатор ***, гараж етаж 0, ет.0 идентификатор ***, земя 165.кв.м. идентификатор ***, като неоснователен. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от З. С. З., чрез адв.

В. Л., с която се атакува първоинстанционното решение, като се твърди, че същото е неправилно, необосновано и е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че с оглед на събраните по делото доказателства, мотивите на районния съд са необосновани и неправилни. Твърди, че противно на събраните и приети по делото доказателства съдът е приел, че наследодателя на ответницата е осъществил владение върху процесното помещение, което владение е продължило повече от 10 години. Допълва, че не е отчетен факта, че наследодателя на ответницата и сестра му /ищцата/ са ползвали съсобствения си имот и построената от тях сграда в режим на съсобственост и едва след извършената доброволна делба на всеки от тях е опредЕ. част от построения от тях недвижим имот. Сочи, че противно на твърдението за своене на имота от страна на наследницата на наследодателя е, че в тази насока не са ангажирани никакви доказателства и излага доводи в подкрепа на направеното твърдение. Твърди, че изводите на първоинстанционния съд са необосновани и неподкрепени от приобщените по делото доказателства. Счита, че в противоречие с приетите по делото писмени доказателства е и постановената от съда задача на СТЕ, поради което намира за необходимо да бъде назначена нова СТЕ. С въззивната жалба е направено доказателствено искане по делото да бъде приет недопуснатия като доказателствено средство от районния съд Конструктивен работен проект на жилищна сграда находяща се в ***. Въз основа на изложените съображения се моли за отмяна на постановеното от Районен съд – гр. Перник решение и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена и да бъде признато по отношение на З. З., че същата въз основа на представените по делото доказателства е собственик на процесното мазе-склад, както и да бъде осъдена ответницата да предаде владението на ползвания от нея недвижим имот. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна – Е. Д. Н., чрез адв. К. Б., с който същата се оспорва изцяло като неоснователна, а атакуваното решение се сочи за правилно и законосъобразно. За изцяло неоснователно се сочи направеното с въззивната жалба оплакване, че неправилно съдът е прекратил производството досежно претендираното обезщетение за нанесени щети в размер на 1000 лева. Пояснява, че с оглед оттеглянето на претенцията, съдът не е имал друга процесуална възможност освен да прекрати производството по този иск. Намира въззивната жалба в тази й част за недопустима.

На следващо място, относно възражението по заключението на изготвената СТЕ сочи, 2 че същото е депозирано в определения от закона срок и ищцата е имала възможност при несъгласие да оспори същото или да постави допълнителни въпроси. Допълва, че процесуалният представител на ищцата не е оспорил изготвеното заключение и не е направил допълнителни искания, като същевременно е изразил становище заключението по назначената СТЕ да се приеме по делото. Счита, че това от своя страна води до извод, че депозираната въззивна жалба е изцяло недопустима. В продължение се излагат съображения въз основа на които се твърди, че неоснователно е и направеното оплакване за нарушение на материалния закон. Намира, че първата инстанция е извършила анализ и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е достигнала до правилни правни изводи. Развива подробни доводи въз основа на които се твърди, че предявеният иск за собственост е изцяло неоснователен, тъй като процесното мазе било построено за нуждите на наследодателя на Е. Н. още с построяването на сградата. Допълва, че същото е владяно от Д.Н. от построяването на сградата до смъртта му през 2019 г., като същото се владее от Е. Н. след смъртта на нейния баща. Отбелязва, че това владение е достигнало до знанието на ищцата, същото е било явно, непрекъснато и необезпокоявано и е продължила от 1978 г. до 2019 г. На следващо място се излага, че с извършването на делбата сградата е придобита в режим на етажна собственост от Димитър Стоянов и З.

С.. Счита, че с оглед обстоятелството, че мазето е изградено като самостоятелен обект, то и етажен собственик, какъвто е Димитър Стоянов може да придобие собствеността му на основание давностно владение. Твърди, че с оглед събраните по делото доказателства възражението за изтекла придобивна давност в лицето на наследодателя на Е. Н. и на нея самата се явява основателно и доказано. Намира, че правилно районният съд не е кредитирал показанията на разпитаните от страна на ищцата свидетели. Въз основа на изложените съображение сочи, че въззивната жалба е неоснователна, а в отделни части и недопустима, поради което се моли същата да бъде оставена без уважение, а постановеното от Районен съд – гр. Перник решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. По отношение на направените с въззивната жалба доказателствени искания изразява становище, че същите са преклудирани и следва да бъдат оставени без уважение. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбата е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпредЕ. доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно - чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Относно доказателственото искане от жалбоподателя да бъде допусната нова съдебно техническа експертиза, настоящият състав на съда намира същото за неоснователно. С определение № 2693 от 29.08.2025 г., постановено по гр.д. № 3

7104/2024 г. Районен съд – Перник е допуснал изслушването на съдебно техническа експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба и отговора на исковата молба въпроси. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд, обективирано в протокол № 1963 от 05.11.2025 г., е изслушано вещото лице А.Ц., като процесуалните представители на страните са задали своите въпроси. След изслушването на вещо лице, адв. Л. е изразил становище заключението по изготвената съдебно техническа експертиза да бъде прието по делото и е заявил, че няма повече въпроси. Съдът е приел и приложил като доказателство по делото неоспореното заключение.

По отношение на направеното с въззивната жалба доказателствено искане, да бъде приет като доказателство по делото Конструктивен работен проект на жилищна сграда находяща се в ***, съдът намира за неоснователно. Такова доказателствено искане е направено в хода на производството пред първоинстанционния съд след първото с.з., който го е оставил без уважение. Районен съд – Перник е обосновал отказа си като е изложил мотиви, че направеното доказателствено искане е преклудирано, тъй като ищецът е имал възможност да предостави това писмено доказателство още с исковата молба / чл. 127, ал. 2 от ГПК/, както и в първото с.з., но не е сторил това. Въззивният съдебен състав счита, че към настоящия момент същото се явява неоснователно и следва да се остави без уважение, доколкото не са налице предпоставките за сочене на ново обстоятелство, нито на ново доказателство за него, нито на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, поради което и не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото определение имат характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на жалбоподателя да бъде допусната нова съдебно техническа експертиза.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с въззивната жалба доказателствено искане да бъде приет като доказетлство по делото Конструктивен работен проект на жилищна сграда находяща се в ***.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 24.06.2026 г. от 10,50 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателя - препис от отговора на въззивната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5