Решение № 3739 от 13.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3739 гр. София, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20251100504509 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на М. М. В. срещу решение № 120/06.01.2025 г. по гр.д. № 61807/2022 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 и сл. ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 139,29 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 29.06.2021 г. върху главницата за топлинна енергия за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г., доставена в топлоснабден имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. ****, аб. № 93635; 10,94 лв., ведно със законната лихва от 26.07.2021 г. до погасяването, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г.

Жалбоподателят – М. М. В., твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че по делото не е доказано да е изпаднал в забава, поради което не дължи мораторна лихва. Счита също така, че по делото не е доказано нито основанието, нито размера на претендираната главница за дялово разпределение, поради което и този иск се явява неоснователен. Ето защо, моли решението в обжалваната част да бъде отменено, като 1 посочените искове бъдат отхвърлени. Претендира разноските.

Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Претендира разноските.

Третото лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, не подава отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът М. М. В. дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:

1237,22 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. ****, аб. № 93635, ведно със законната лихва от 26.07.2021 г. до погасяването; сумата в размер на 145,10 лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2019 г. до 29.06.2021 г.; сумата в размер на 11,42 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 26.07.2021 г. до погасяването; сумата в размер на 2,34 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 29.06.2021 г.

Исковете са уважени частично, като е признато за установено, че ответникът В. дължи на ищеца сумите, както следва: 1198,59 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. ****, аб. № 93635, ведно със законната лихва от 26.07.2021 г. до погасяването; сумата в размер на 139,29 лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2019 г. до 29.06.2021 г.; сумата в размер на 10,94 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м.07.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 26.07.2021 г. до погасяването.

Решението е обжалвано от ответника в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 и сл. ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 139,29 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 29.06.2021 г. върху главницата за топлинна енергия за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г., доставена в топлоснабден имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. ****, аб. № 93635; 10,94 лв., ведно със законната лихва от 26.07.2021 г. до погасяването, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г.

2

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Първоинстанционното решение съдържа подробни мотиви във връзка с основателността на претенциите в уважената от районния съд размер, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл.

272 ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, действащи в исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, вземанията за заплащане на цената за предоставената топлинна енергия са изискуеми с изтичане на срока за плащане, както беше посочено - 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД), като потребителите изпадат в забава след изготвяне на изравнителната сметка за съответния период на потребление (чл. 33, ал. 4 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД).

Следователно, моментът на изискуемостта на вземанията и момента, от който потребителите се считат в забава, не съвпадат, като по общите условия на „Топлофикация София” ЕАД за изпадане в забава не е необходимо публикуване на сметките на интернет страницата на доставчика на топлинни услуги, а потребителите са в забава след изтичане на 45-дневен срок от издаването на общите фактури.

Следователно, неоснователно е възражението, че ответникът не е изпаднал в забава по отношение заплащане на задължението за потребена топлинна енергия, като дължимата лихва за забава е в размер на 139,29 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 29.06.2021 г.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че не е налице основание за „Топлофикация София” ЕАД да претендира и до получава плащане на цената за осъщественото дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от действащите в процесния период общи условия на „Топлофикация София” ЕАД, потребителите заплащат на доставчика както сумите за потребление на топлинна енергия, така и сумите за извършване на услугата „дялово разпределение“ от избрания от тях търговец, като стойността се формира от: 1. цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3. за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.

3

В случая и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за имота на ответника, поради което претенцията за заплащането е установена в своето основание. Размерът на дължимата цена за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г. е 10,94 лв., до която сума искът се явява основателен.

Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски, като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 120/06.01.2025 г. по гр.д. № 61807/2022 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта, с която е признато за установено на основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 и сл. ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

86 ЗЗД, че М. М. В. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва:

139,29 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 29.06.2021 г. върху главницата за топлинна енергия за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г., доставена в топлоснабден имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. ****, аб.

№ 93635; 10,94 лв., ведно със законната лихва от 26.07.2021 г. до погасяването, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г.

ОСЪЖДА М. М. В., ЕГН ********** да заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв. – разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, на страната на ответника по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5