Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 35 от 29.01.2024, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Гражданско дело 273/2023
Вид
Решение № 35
Подписан
29.01.2024
В сила
12.03.2024
Състав
Искра Кирилова Трендафилова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Разлог, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20231240100273 по описа за 2023 г.

Производството пред първоинстанционният съд е образувано въз основа на депозирана молба от Ф.Х.А., ЕГН*, с адрес: с.А., о.Я., против С.С.С., ЕГН*, с адрес: г.К., у.„С.“№1, е.2, с посочено правно основание чл.127а, ал.2 от СК.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че с решение на РС-Р. е прекратен брака между страните като упражняването на родителските права върху родените от брака деца са предоставени на майката. От този момент ищцата води разговори с ответника да й предостави декларация-съгласие за извеждане на децата извън пределите на страната, като ответникът категорично отказвал. Изложени са доводи в насоката, че близки и роднини на ищцата посещават курорти и градове в Г., Т. и М. От училище се организират екскурзии извън пределите на страната, но децата не могат да отидат, поради липсата на разрешение от ответника и необходимите документи за това.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, се иска, съдът да постанови решение, по силата, на което да замести на основание чл.127а от СК, СЪГЛАСИЕТО на С.С.С., ЕГН*, с адрес: г.К., у.„С.“№1, е.2, за издаването на задграничен паспорт на малолетните деца З.С.С., ЕГН* и М.С.С., ЕГН*, както и за пътуванията на децата извън територията на Р.Б. до всички държави членки на ЕС, както и за държавите извън ЕС: М., С. и Т., придружени от тяхната майка и законен представител Ф.Х.А., ЕГН*, с адрес: с.А., о.Я. или упълномощен от нея пълнолетен български гражданин до навършване на пълнолетие на децата.

В подкрепа на предявените искове, ищецът е сезирал съда с конкретни доказателствени искания.

С разпореждане постановено по реда на чл.131 ГПК, съдът е приел за разглеждане и дал ход на исковата молба, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявения иск.

В едномесечният срок по чл.131, ал.1 от ГПК, въпреки предоставената от съда възможност ответникът не е депозирал писмен отговор на ИМ.

В СЗ по делото, ищцата редовно и своевременно призована, се явява лично и се представлява и се представлява от упълномощен представител, който поддържа предявения иск. Ангажира писмени и гласни доказателства в подкрепа на тезата си.

Ответникът - редовно и своевременно призован, не се явява и не изразява становище по ИМ.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното 1 от фактическа страна:

От представените по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №* от 12.07.2007 г. от С.о. и Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №* от 28.04.2011 г. от С.о. се установява, че страните са родители на децата З.С.С. и М.С.С..

Представено е Решение №3079 от 25.06.2019 г., постановено по гр. д. №1217/2018 г. по описа на Рг.РС, от което се установява, че бракът между страните е прекратен с развод, поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие. С решението на съда, родителските права върху децата са предоставени на майката Ф.Х.А., като е определен режим на лични контакти на бащата С.С.С. с децата З.С.С. и М.С.С..

От показанията на разпитана като свидетел А.Д., чиито показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК, предвид близката й родствена връзка с ищцата, се установява, че двете деца живеят при майката, която има сключен втори брак. Сочи, че ищцата желае да заведе децата на море в Г., поради причина, че те живеят много близо до Г. Също така в училището, където учи по-малкото дете доста често се организират еднократни екскурзии за ден-два за Г. и за Т. Бащата обаче не позволявал и не давал съгласието си децата да излязат извън Б. Децата искали да пътуват, да видят нещо различно, но бащата не давал съгласие за това.

По делото е представен социален доклад от Д„СП“-Я., в който е изразено становище относно защитата на законните интереси на ненавършилите пълнолетие деца, като е посочено, че пътуването на децата в чужбина би се отразило добре на израстването и развитието им.

С оглед на гореизложената фактическа обстановка, която се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал от правна страна се установи следното:

Предявения иск е с правно основание чл.127а от СК.

Предявения иск е процесуално допустим, налице е активна и пасивна процесуална легитимация на страните и правен интерес от търсената защита.

По основателността на иска:

Съгласно чл.127а от СК, въпросите свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

В производството по чл.123, ал.2 от СК, съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай.

Когато пътуването извън територията на Р.Б. е в интерес на детето - когато причината е определена необходимост, свързана със здравословното му състояние; с интелектуалното му развитие или друга нужда, отговаряща на интереса му, съдът дава разрешение за напускането на страната, замествайки липсващото съгласие на родителя. Необходимостта да се разреши на ненавършилия пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде свързана и с нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура, за което би допринесла екскурзия в чужбина с посещения на исторически забележителности. Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на страната.

Установено е по делото, че към настоящия момент майката упражнява родителските права, децата живеят с нея и същата има възможност и желание децата да пътуват с нея в чужбина с цел туризъм. Отношенията между страните са влошени, липсва сътрудничество и комуникация, създадено е напрежение и не могат да постигнат съгласие по въпроса за пътуванията на децата в чужбина.

Ограничаването на детето от пътуванията, ограничаването на възможностите му за посещение на други държави по същество ограничават основни права и свободи на детето, регламентирани и защитени от закона. Затова и съдът счита, че пътуванията с цел туризъм 2 са в интерес на децата и следва да се даде възможност на децата да пътуват заедно с родителя, упражняващ родителските права извън територията на Р.Б. в страни членки на ЕС, М., С. и Т. придружавани от тяхната майка или посочено от нея пълнолетно лице, заедно с произтичащите от това правни последици. Правото на непълнолетния да напусне пределите на страната не може да бъде ограничавано и само поради отказ на родителя, който не упражнява родителските права да се лиши от регулярните свиждания с детето си през определен период - необходимостта се преценява на първо място с оглед интереса на децата, с които родителят е длъжен да се съобрази, като съдът счита, че разрешаването на децата да пътуват не би нарушавало режима на лични контакти на бащата с децата.

Искането на ищцата е да се разреши на детето да пътува до страните от ЕС, М., С. и Т., придружавани от тяхната майка или с изрично упълномощено от нея лице, заедно с произтичащите от това законни последици до навършване на пълнолетие на децата, без да се иска за това съгласие от бащата.

Съдът намира така предявеното искане за основателно. ВКС многократно във свои решения постановени по реда на чл.290 от ГПК /напр. решение №234/30.05.2012 г. по гр. дело №1580/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №315/12.01.2012 г. по гр. дело №1456/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение №143/30.05.2011 г. по гр. дело №300/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №32/28.01.2011 г. по гр. дело №170/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС (посочени в изложението на касатора) и решение №234/17.05.2011 г. по гр. дело №1599/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС/, е приел че съдът не може да разреши на ненавършило пълнолетие дете неограничено по отношение на брой, време и дестинация извършване на пътуване в чужбина без съгласието на единия родител, тъй като е възможно детето да бъде отведено в място на размирици, природни бедствия, или където временно не е препоръчително пътуване, тъй като това не би било в негов интерес. Затова при разногласия между родителите - съдът може да разреши само конкретни пътувания - за определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания, през определен период от време, до определени държави (например държавите – членки на ЕС, защото не е в интерес на детето то да може да бъде извеждано в чужбина и в рискови региони по усмотрението само на единия от родителите, както и на места, където не може да бъде изпълнено съдебното решение за осигуряване на мерките за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница. Същите принципни разрешения са възприети и в множество други решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК, например: решение №58/08.03.2012 г. по гр. дело №721/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС (посочено в писмената защита на молителката), решение №669/26.11.2010 г. по гр. дело №1623/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение №446/30.06.2010 г. по гр. дело №4549/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №697/01.11.2010 г. по гр. дело №1052/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и пр.

Затова и съдът счита, че молбата за издаване на разрешение за пътуване на децата в чужбина, следва да бъде уважена изцяло, доколкото искането не противоречи на установената константна практика – посочени са конкретни дестинации, като предвид възрастта на децата няма пречка разрешението да бъде дадено до навършване на пълнолетие като пътуванията следва да бъдат съобразени с установения режим на лични контакти между бащата и децата.

При така изложените съображения следва извода, че направеното искане следва да се уважи и се замести липсващото съгласие на ответника за издаване на задграничен паспорт на децата и разрешаване на същите да напускат пределите на страната в посочените в ИМ дестинации в чужбина – държавите членки на ЕС, М., С. и Т.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата следва да се присъдат направените по делото разноски от 30.00 лв. за платена държавна такса и сумата от 850.00 лв. – заплатено адв. възнаграждение. Искането за заплащане на разноски над уважения от 3 съда размер до пълно предявения до размера на сумата от 1`035.00 лв., следва да бъде оставено без уважение. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса от 30.00 лв. и 850.00 лв. платено адв. възнаграждение.

Следва на основание чл.127а, ал.4 от СК, да се допусне предварително изпълнение на постановеното решение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ЗАМЕСТВА съгласието на С.С.С., ЕГН*, с адрес: г.К., у.„С.“№1, е.2, баща на децата З.С.С., ЕГН* и М.С.С., ЕГН*, за пътуване на децата извън територията на Р.Б. до всички държави членки на ЕС, както и за държавите извън ЕС: М., С. и Т., придружени от тяхната майка и законен представител Ф.Х.А., ЕГН*, с адрес: с.А, о.Я., или упълномощен от нея пълнолетен български гражданин, които пътувания следва да бъдат по време, което е съобразено и не нарушава режима на лични контакти на бащата С.С.С., ЕГН*, с децата З.С.С., ЕГН* и М.С.С., ЕГН*, до навършване на пълнолетие на децата.

РАЗРЕШАВА издаването на паспорт за задгранично пътуване на децата З.С.С., ЕГН* и МС.С., ЕГН*, без да се иска писменото съгласие на бащата - С.С.С., ЕГН*, с адрес: г.К., у.

„С.“№1, е.2, като съдът дава заместващо на бащата съгласие за издаване на посочения личен документ.

ДОПУСКА на основание чл.127а, ал.4 от СК, предварително изпълнение на решението.

ОСЪЖДА ответника С.С.С., ЕГН*, с адрес: г.К., у.„С.“№1, е.2, да плати на Ф.Х.А., ЕГН*, с адрес: с.А, о.Я., сумата от 880.00 лв. направени разноски по делото за заплатена държавна такса и адв. възнаграждение, като отхвърля искането за присъждане на разноски над уважения размер до пълно предявения до размера на сумата от 1`035.00 лв.