Решение № 100 от 19.07.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Бургас, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20232000500226 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл., вр.чл.463, ал.2 от ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, с ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление гр.

София, гр. София - 1463, район Триадица, бул. Витоша № 89Б, против решение № 858 от 17.08.2022 г. по в .гр.д. № 2004/2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е оставена без уважение жалбата на „Обединена Българска Банка“ АД, в качеството й на присъединен взискател, против действията на ЧСИ Станимира Николова по изп.дело № 20188050401354, изразяващи се в изготвяне на Протокол от 12.10.2021 г. за разпределение на суми, получени от публична продан на недвижими имоти, собственост на „Аграр село Лозарево“ ЕООД.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, тъй като съдът неправилно е приел, че при изготвеното от ЧСИ разпределение на суми, получени от публична продан на недвижими имоти, собственост на „Аграр село Лозарево“ ЕООД, ипотекирани в полза на „Обединена българска банка“ АД, вземането на взискателя и заложен кредитор „С.Г.Груп“ ЕАД е обезпечено с първи по ред особен залог върху търговското предприятие на „Аграр село Лозарево“ ЕООД, и е споделено приетото от ЧСИ, че взискателят-купувач на имотите „С.Г.Груп“ ЕАД се ползва с привилегия от първи ред съгласно чл.136, ал.1, т.3, вр.чл.153 от ЗЗД.

Оспорват се изводите на ЧСИ, че вземането на заложния кредитор „С.Г.Груп“ ЕАД се ползва с първа по ред привилегия, защото било обезпечено с особен залог върху търговското предприятие на „Аграр село 1

Лозарево“ ЕООД, вписан в Имотния регистър на 17.01.2012 г. и подновен на 24.04.2017 г. Излагат се твърдения, че съгласно чл.30, ал.2 от Закона за особените залози действието на вписването трае 5 години от деня, в който е извършено вписване на обстоятелството по чл.26, ал.1 и ал.3 от ЗОЗ и то може да може да бъде продължено, само ако вписването се поднови преди този срок да е изтекъл. Позовава се на разпоредбата на чл.26 ЗОЗ, вр.чл.12, ал.3 ЗОЗ, и твърди, че в настоящия случай доколкото особеният залог върху процесиите имоти в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД /цедент на вземанията, прехвърлени на „С.Г. Груп“ ЕАД като цесионер/ е вписан на 17.01.2012 г., действието на това вписване е прекратено на 17.01.2017 г., тъй като не е бил своевременно подновено. Посочва се, че с влязло в сила решение от 02.02.2017 г. по гр.д.139/2017 г. на Окръжен съд Бургас е бил потвърден постановен на 17.01.2017 г. от Съдията по вписванията при РС Карнобат отказ за подновяване на вписването на особен залог на търговско предприятие „Аграр село Лозарево“ ЕООД. Твърди се, че вписаното впоследствие - едва на 24.04.2017 г. т.нар. „подновяване" на посочения залог, неправилно е вписано като „подновяване на особения залог“, тъй като съгласно чл.30, ал.3 от ЗОЗ, когато е пропуснат срокът за подновяване на залога, същият може да се впише наново, но в този случай той има ред от новото вписване, какъвто е и процесния случай.

Именно поради това вписването на залога в Имотния регистър, извършено на 24.04.2017 г., според жалбоподателя следва да се приеме като ново вписване на същия залог, при което привилегията на „С.Г.Груп“ ЕАД, като заложен кредитор на процесиите недвижими имоти, има ред от 24.04.2017 г. и по поредност е след датата на вписаната договорна ипотека в полза на „ОББ” АД.

Поради изложените съображения се твърди, че неправилно ОC Бургас е съпоставил датата на учредяване на договорната ипотека 20.05.2016 г., с датата на първоначалното в писване на особения залог 17.01.2012 г. (чийто срок на действие е изтекъл), вместо с датата на вписването на залога с нов ред - 24.04.2017 г., съотв. неправилно е приел, че привилегията на „С.Г.Груп“ ЕАД е първа по ред преди тази на Банката.

Претендира се въззивният съд да постановите решение, с което да отмени обжалваното разпределение по изпълнително дело № 2018805401354 по описа на ЧСИ Станимира Николова с peг.№ 805 на КЧСИ.

Претендират се съдебни разноски, в т.ч.и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по основание и размер съгласно чл.78, ал. 8 от ГПК във връзка с Наредбата за правната помощ.

Не са представени нови доказателства (приложените към жалбата решение от 02.02.2017 г. по гр.д.139/2017 г. на ОС Бургас и Справка от Служба по вписванията - Карнобат за вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на „Аграр село Лозарево“ ЕООД) вече са представени по делото.

В предоставения срок, отговор на частната жалба е постъпил от „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК: 205942517 – взискател, обявен за купувач на имотите, стойността от продажбата на които се разпределя. Изложено е становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност на обжалваното 2 решение на Окръжен съд Бургас.

Излагат се твърдения по фактите, а именно: На 05.12.2011 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и длъжника „Евра-Консулт“ ЕООД, е сключен договор за кредитна линия № 044CL-S-000015/05.12.2011 г., по силата на който в полза на длъжника се предоставя банков кредит, в определен от страните размер. Банковият кредит е обезпечен с няколко обезпечения, едно от които е учреден особен залог върху търговско предприятие на „Аграр СЕЛО Лозарево“ ЕООД, част от което са и продадените недвижими имоти по ИД № 20188050401354. Твърди се, че особеният залог е вписан в ТР – „единственият регистър, касаещ действителността на учредяване на залог на търговско предприятие“, по партидата на заложния длъжник „Аграр село Лозарево“ ЕООД на 13.01.2012 г. /вписване № 20120113150953/. Твърди се, че след като залогът на търговско предприятие е учреден валидно и вписан по партидата на залогодателя в ТР, на 17.01.2012 г. е извършено и „вторично /последващо/ непървично вписване“ в Имотен регистър на особения залог по партидата на процесните недвижими имоти (продадени по И.Д.№ 20188050401354), част от търговското предприятие.

Твърди се, че учредена в полза на ОББ АД ипотека върху същия имот, вписана на 20.05.2016 г., е вписана след вписания в полза на ПИБ АД залог на търговско предприятие (учреден и вторично вписан в Имотния регистър по партидата на продадения имот), и получава ред след вписания особен залог.

Излагат се твърдения, че след учредената ипотека в полза на ОББ АД, ПИБ АД е извършила следните правни и фактически действия във връзка с учредения особен залог на търговско предприятие: 1.На 13.01.2017 г. със заявление № 20170113211359 е заявила за подновяване вписания особен залог върху търговско предприятие, като заявлението е одобрено и с действие от датата на подаване 13.01.2017 г. е извършено вписване с номер 20170119165120, като по този начин залогът е подновен в търговския регистър; 2.На 24.04.2017 г. подновеният залог на търговско предприятие е вторично/последващо вписан в имотния регистър по партидата на имота, като предходното вторично вписване е подновено, а не му е даден нов ред.

С договор за цесия от 19.12.2019 г. между ПИБ АД, в качеството на цедент и „С.Г. Груп“ ЕАД, в качеството на цесионер, са прехвърлени вземания на цедента, между които и „процесното вземане, ведно с всички привилегии и обезпечения са прехвърлени в полза на цесионера“, като „С.Г.

Груп“ ЕАД е вписано като нов заложен кредитор по подновения залог на търговско предприятие както в търговския регистър по партидата на „Аграр село Лозарево“ ЕООД /вписване №20210217115510/, така и по партидата на самия имот по неговата партида в Имотен регистър.

При тези твърдения по фактите, ответникът по жалбата „С.Г.Груп“ ЕАД оспорва твърдението на жалбоподателя ОББ АД, че тъй като поради неспазване на разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗОЗ „С.Г.Груп“ ЕАД загубил реда си, жалбоподателят е ипотекарен кредитор с първа по ред привилегия по отношение на продадените недвижими имоти.

Изложени са твърдения, че съгласно чл.21, ал.2 от ЗОЗ единственият 3 регистър, касаещ действителността на един особен залог на търговско предприятие е Търговският регистър, а не Имотният регистър. Залогът на търговско предприятие е валиден и действащ единствено в случай, че е вписан в търговския регистър. Твърди се, че този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗОЗ, съгласно която действието на вписването трае 5 години от деня, в който е извършено първоначалното вписване на обстоятелството по чл.26, ал.1 и ал.3, т.1, като то може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл, т.е. действието на вписването винаги е свързано с първичното, оригинерно вписване в титулярния регистър, защото той именно е водещият регистър, в които се вписват данните по чл.26 от ЗОЗ, а не вторичното вписване в друг регистър.

Сочи се, че необходимостта от вписване на особения залог на предприятие в другите специални регистри, касае евентуалната противопоставимост на трети лица, но няма отношение към продължаването на вписването.

По изложените съображения се твърди, че процесният особеният залог на предприятие е подновен в срок, тъй като в титулярния регистър е извършено подновяване преди изтичането на 5-те години (преди 13.01.2017 г.). Твърди се, че посоченият в жалбата отказ от 17.01.2017 г. за вписване на подновяване на особения залог в Имотния регистър, потвърден с Решение по ч.г.д.139/2017 г. по описа на БОС, е ирелевантен в случая, тъй като е налице редовно извършено впоследствие вписване на подновяването, още повече, че отказът е бил поради липса на представен надлежен документ за вписване на продължаването на срока на особения залог в ТР, а след окомплектоването на заявлението за вписване на подновяване със съответните документи и отговарящи на изискващото се от закона съдържание, вторичното вписване на подновяването на залога е редовно извършено на 24.04.2017 г. в Имотния регистър.

Претендира се оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на обжалваното решение.

Представени са като доказателства Извлечение от Търговския регистър по партида на залогодателя „Аграр село Лозарево“ ЕООД; 2 бр.

Заявления към Имотен регистър за вписване на залог на търговско предприятие; и 3 бр. Удостоверения за вписан залог по партида на „Аграр село Лозарево“ ЕООД.

При така заявените от страните твърдения и представени доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния БОС е образувано по жалбата, подадена от „Обединена Българска Банка“ АД, в качеството му на присъединен взискател, против действията на Частен съдебен изпълнител Станимира Николова по ИД № 20188050401354, изразяващи се в изготвяне на Протокол за разпределение на суми, получени от публична продан на недвижими имоти, собственост на „Аграр село Лозарево“ ЕООД от 4

12.10.2021 г. Жалбоподателят е изложил оплаквания, че извършеното от ЧСИ разпределение е неправилно, тъй като действието на особения залог е прекратено на 17.01.2017 г.; едва на 24.04.2017 г. е вписано „Подновяване“ на особения залог, съотв. привилегията на „С.Г.Груп“ ЕАД като заложен кредитор на процесните недвижими имоти има ред от 24.04.2017 г., поради което и следва да бъде зачетена привилегията на вписаната на 20.05.2016 г. ипотека в полза на СиБанк“ АД, чийто правоприемник е жалбоподателят „Обединена Българска Банка“ АД.

Жалбата е подадена в законовия срок за атакуване на разпределението, поради което е допустима.

Ответната страна по въззивната жалба - „С.Г.Груп“ ЕАД е представила писмено становище, с което оспорва жалбата като неоснователна. Изложени са твърдения, че вписването на особения залог е било своевременно подновено и вписано в Търговския регистър, което по същество представлява първичното вписване.