Решение № 17 от 23.02.2022, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. , 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря П.Т.А. като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20211860100291 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба, подадена от „********************“ ЕАД, ЕИК:

********** чрез пълномощника юрк. ИР. СТ. СТ. против Р. ИВ. Б., с която се иска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че същата дължи на „********************“ ЕАД сумата от 419.82 лв. - главница за периода от 07.02.2017г. до 11.04.2017г. по договор за паричен заем №*********/17.01.2017г. между „********“ ООД и Р. ИВ. Б., вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия на ищеца „********************“ ЕАД; сумата от 17.95 лв. – договорна лихва за периода от 07.02.2017г. до 11.04.2017г.; сумата от 161.61 лв. – обезщетение за забава за периода от 08.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, т.е. 24.02.2021 г. , ведно със законната лихва върху главницата за периода от 24.02.2021г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното заплащане на дължимата сума. Претендират се и разноски.

Ищецът твърди, че на 17.01.2017г. между „********“ ООД, като Заемодател и Р. ИВ.

Б., като Заемател е сключен договор за паричен заем №********* в съответствие с разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит.

Сочи се, че съгласно сключения договор за паричен заем Заемодателят се задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 500.00 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема, отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем“. С подписването на договора за заем страните декларирали, че същият е сключен на основание отправено искане за заем от страна на Заемателя, чиито параметри и 1 условия са описани в предоставения от Заемодателя на Заемателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към Договора за заем, с които Заемателят се е запознал и с които се е съгласил изрично и безусловно. Твърди се, че с полагане на подписа си на Договора за паричен заем Заемателят е удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на Заемателя. Твърди се, че страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 25.33 лв. Така страните са договорили общата стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 525.33 лв., която е платима на 12 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 43.78 лв. при първа погасителна вноска с падеж на 24.01.2017г и последна погасителна вноска с падеж на 11.04.2017г. на длъжника било начислено и обезщетение за забава в размер на 161.61 лв. за периода от 08.02.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда.

Твърди се в исковата молба, че на 31.10.2017г. било подписано приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от 31.10.2017г., сключен между „********“ ООД и „********************“ ЕАД, по силата на което вземанията на „********“ ООД срещу Р. ИВ. Б., произтичащи от договор за паричен заем № *********/17.01.2017г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности на дружеството-кредитор. С изрично пълномощно законният представител на „********“ ООД упълномощил „********************“ ЕАД, в качеството си на цесионер по договора от 31.10.2017г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда на чл.99, ал.3 ЗЗД от името на „********“ ООД чрез „********************“ ЕАД до ответника било изпратено уведомително писмо от 10.11.2017г. за извършената продажба чрез „Български пощи“ ЕАД на посочения в договора за заем адрес. И към исковата молба се представя и се иска да се връчи на ответника копие от Уведомлението за извършената цесия.

С оглед на всичко изложено и факта, че ответникът не е заплатила дължимия паричен заем към Дружеството-ищец се сочи, че за „********************“ ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу Р. ИВ. Б., каквото било подадено и в РС-П. било образувано ч.гр.д.

№146/2021г. и с издадената заповед за изпълнение е уважена претенцията на заявителя.

Ищецът твърди, че на 12.05.2021г. получил съобщение от съда, в което му е указано, че може да подаде иск за установяване на вземането си, което обуславя правния му интерес от подаване на настоящата искова молба.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК по делото не е постъпил отговор и ответницата Р. ИВ. Б. не е взела становище по предявените искове, въпреки че е получила препис от исковата молба лично на 16.06.2021г.

В съдебните заседания по делото ищецът „********************“ ЕАД не изпраща представител, но депозира писмени молби, с които заявява, че поддържа исковата молба, както и искане съдът да постанови с акта си по същество, че Р. ИВ. Б. дължи и следва да изплати на ищеца „********************“ ЕАД предявените с исковата молба суми.

Претендират се и разноски.

2

В съдебните заседания по делото ответникът Р. ИВ. Б. не се явява. Представлява се обаче от упълномощения адв.Н.З. от САК, който оспорва исковата молба и в хода на устните състезания заявява, че искът не е доказан по безспорен и категоричен начин. Заявява, че исканото за присъждане от ищеца юрисконсултско възнаграждение не съответства на законовите размери. Моли съда да отхвърли исковете и да присъди на ответницата направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено ч.гр.д.№ 146/2021г. по описа на Районен съд- П. като доказателство за развилото се заповедно производство. Видно от същото е, че „********************“ ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу ответника Р. ИВ. Б. за сумата 419.82 лева - главница по Договор за паричен заем № ********* от 17.01.2017г.; 17.95 лева - договорна лихва от 07.02.2017г. д о 11.04.2017г.; 161.61 лева - обезщетение за забава от 08.02.2017г. до 24.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.02.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата от 175.00 лева - разноски по делото за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. За посочените суми е била издадена Заповед за изпълнение № 82/02.03.2021г., която е връчена на длъжника лично и в едномесечния срок по чл.414 ГПК длъжникът е подала възражение срещу заповедта, сочейки че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил против ответницата настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта.

На 17.01.2017г. ответникът Р. ИВ. Б. и „********“ ООД са сключили Договор за паричен заем № *********. Посоченият договор, както и Погасителен план към договора, Молба за сключване на договор за паричен заем и Общи условия по договор за заем, в сила от 01.05.2016г., са представени по делото и от същите е видно, че имат посоченото в исковата молба съдържание. Видно от самия договор, параметрите му са следните: сума по кредита – 500 лв.; размер на погасителната вноска – 43.78 лв.; ден на плащане – вторник; годишен процент на разходите – 49.540%, годишен лихвен процент – 40.08%, брой вноски – 12; дата на първо плащане – 24.01.2017г.; обезпечение – запис на заповед, поръчител/банкова гаранция; дата на последно плащане – 11.04.2017г.; обща сума за плащане – 525.33 лв. В договора е записано, че заемателят, с полагане на подписа си под договора, удостоверява, че надлежно е получила в брой заемната сума в размер на 500 лв.

Записано е още, че с подписване на договора страните декларират, че същият е сключен на основание отправено на 17.01.2017г. искане за заем от Заемателя към Заемодателя, чийто параметри и условия са описани в предоставените на Заемателя от Заемодателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за заем, с които Заемателят се е запознал подробно и с които се съгласява изрично и безусловно. В чл.7, ал.1 от договора е предвидено,че в случай на забава на която и да е погасителна вноска, Заемателят дължи за нея обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден, считано от 3 датата на настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване. Предвидени са и няколко вида неустойки, които обаче съдът няма да обсъжда, доколкото не са предмет на претенцията.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.10.2017г. „********“ ООД е прехвърлило на ищеца по делото „********************“ ЕАД свои вземания, описани в Приложение № 1 към договора, сред които и вземането спрямо ответника Р. ИВ.

Б.. С Писмо от 31.10.2017г. към процесния договор „********“ ООД е потвърдило извършената цесия, съгласно договора.

С Пълномощно „********“ ООД е упълномощило „********************“ ЕАД с правото да уведоми от негово име длъжниците за извършената цесия.

Било е изпратено Уведомително писмо изх. № УПЦ-П-СТК/ ********* от 10.11.2017г. от ищеца в качеството на пълномощник на „********“ ООД, до ответника за извършената цесия, като видно от направеното отбелязване в Известието за доставяне – Пратката е „непотърсена“.

По делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което възприема като безпристрастно и съобразено със счетоводните записвания, които вещото лице е проверило. От същото се установява, че сумата по процесния договор в размер на 500.00 лв. е получена в брой на 17.01.2017г., като след тази дата са погасени само две вноски от длъжника. Според заключението остатъкът от задължението на ответника по процесния договор за паричен заем /по пера/ към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е: главница 419.82 лв.; договорна лихва 17.95 лв. за периода от 07.02.2017г. до 11.04.2017г.; обезщетение за забава 161.61 лв. за периода от 08.02.2017г. до 24.02.2021г. Посочено е, че остатъкът от задължението на ответника по процесния договор за паричен заем към настоящия момент е същият, плюс начислена лихва от 30.79 лв. за периода от 24.02.2021г. до 14.11.2021г. Посочено е, че няма допълнителни плащания за погасяване на задълженията. В съдебно заседание вещото лице поясни, че при изчисление на обезщетението за забава е приспаднато времето, през което лихви не са могли да се начиляват през 2020г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове за установяване вземанията на ищеца към ответника са процесуално допустими, доколкото са предявени от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при направено възражение от длъжника в срока по чл.414 ал.2 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение вземания.

Предявените искове са с правна квалификация чл.422 ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл.9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ – за претендираните главница и договорно възнаграждение и по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД - за претендираното обезщетение за забава.

4

По делото се установи наличието на облигационните правоотношения, от които ищецът черпи процесните си права, а именно фактът, че между „Сити Кеш“ ООД като Заемодател и ответника Р. ИВ. Б. като Заемател, е бил сключен Договор за паричен заем № ********* на 17.01.2017г., по силата на който ответникът е получил в заем сумата от 500 лева за срок до 11.04.2017г., при съответно уговорени между страните конкретни параметри по заема - брой на вноските, стойност на седмичната вноска, начален падеж, лихвен процент и начин на плащане, както и други условия. Договорът за потребителски кредит притежава необходимите и съществени елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. ЗПК. Не се оспорва подписа, положен от името на ответницата под договора, както и този, положен в приложените и действащи към него Общи условия. Не се оспорва и подписът, положен от името на ответника в погасителния план към него. В договора Р.Б. е декларирала, че е получила и Стандартен европейски формуляр, макар такъв да не е приложен към исковата молба.