Определение № 2523 от 24.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2523 гр. Пловдив, 24.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20245300502318 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“, ЕИК:

175074752, чрез пълномощник юрк. Е.С.К., против разпореждане, обективирано в Заповед № 5081 за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 9365/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, XXI гр. състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в частта, с която се претендира присъждане на сумите: 414.84 лева – разлика над присъдената до претендираната главница от 2357,24 лева; 845.46 лева – неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.01.2023г. до 05.02.2024г.; 480,51 лева – лихва за забава от 21.11.2022г., датата на изпадане на длъжника в забава до 05.02.2024г., датата на предсрочната изискуемост;

244,83 лв. – законна лихва дължима от 05.02.2024г., датата на предсрочната изискуемост до 29.05.2024г.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Изхожда от представител с редовно учредена представителна власт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят „ПРОФИ КРЕДИТ България“ посочва, че заповедният съд, на този етап от производството, не разполагал с правомощия да се произнася относно действителността на сделката, от която заявителят черпи права. Не била отчетена от първата инстанция разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, която гласи, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет. Сочи, че с отправеното искане за отпускане на потребителски кредит, както и преди сключването на самия договор за кредит, на длъжника бил предоставен стандартен европейски формуляр, с който кредиторът предоставил преддоговорна информация, съдържаща същите параметри, каквито се съдържали и в договора за потребителски кредит. Уговореният годишен лихвен процент, а също и годишният 1 процент на разходите, отговаряли на ограничението на чл. 19, ал.4 ЗПК. Счита, че кредиторът нямал задължение да сочи методиката на формиране на ГПР, тъй като бил уговорен фиксиран лихвен процент. По отношение на законната лихва сочи, че било достатъчно кредиторът да поиска присъждането , като не било нужно нейното индивидуализиране. Дължима била и лихвата за забава, тъй като кредиторът имал право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане в частта, в която се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и да постанови да се издаде заповед за изпълнение относно обжалваните вземания.

Претендират се и разноски.

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира същата за неоснователна, като мотивите за този извод са следните:

Претенциите на заявителя черпят основанието си от договор за потребителски кредит №40012746868 от 17.10.2022г., сключен с кредитополучателя А. П. П.. По договора на същата е предоставена сума в размер на 2500 лв., която да бъде върната, ведно с уговорената годишна лихва от 41,00 %, на 24 месечни вноски, при ГПР 49,07 %. Видно от договора (раздел „Параметри на кредита“), като обща дължима сума по кредита се сочи сума в размер на 3699,68 лева. Уговорено е обаче (раздел „Поискани от клиента допълнителни възможности“) закупуване на допълнителна услуга „Фаст“, която предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, на стойност 1000 лв. и допълнителна услуга „Флекси“, която предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, на стойност 1625 лв., като с така уговорените допълнителни разходи общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги е посочено в размер на 6324,68 лв.

Предвид основанието за възникване и съдържанието на правоотношението по процесния договор, длъжникът в заповедното производство има качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Поради това на основание чл. 411, ал. 1, т.

2 и т. 3 от ГПК съдът е задължен служебно да извърши проверка за съответствие на искането със закона и добрите нрави и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител. В конкретния случай следва да бъде проверено съответствието на договора за паричен заем с повелителни норми на ЗЗП и ЗПК, поради което неоснователно е възражението в частната жалба за липса на правомощия на заповедния съд за това.

Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Законът задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В процесния договор ГПР е определен в размер на 49.07 %, като обаче никъде в договора не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 от ЗПК начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. Това препятства потенциалния кредитополучател да прецени информирано дали да сключи договора за кредит при определените условия и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем за средния потребител начин.

2

По-нататък, уговорените допълнителни услуги с наименования „Фаст“ и „Флекси“, чието съдържание е уредено в т. 15 от Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД към договор за потребителски кредит, касаят действия по усвояване и управление на кредита, а заплащането им е в тежест на потребителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора и за допълнителни услуги), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Пловдивският окръжен съд намира, че възнаграждението, дължимо на кредитодателя за посочените услуги, неправилно не е включено при изчисляването на ГПР. Скритата цел за определянето на тези възнаграждения, отделно от ГПР, е кредиторът да получи една допълнителна възнаградителна лихва, което в случая е недопустимо. Въз основа на това безспорно може да се направи обосновано предположение за неравноправност на договорните клаузи, на които се основават вземанията на заявителя за договорно възнаграждение по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.

Всичко изложено води до извода, че не е спазено изискването на закона в договора за потребителски кредит да са посочени по ясен и разбираем начин всички разходи, които потребителят следва да понесе при сключването му. Не е посочен действителен размер на ГПР, което противоречи на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. В този случай съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят не дължи лихва и други разходи по кредита (в т.ч. обезщетение за забава), а е длъжен да върне само чистата стойност на кредита. В настоящия случай, видно от съдържанието на процесния договор, отпуснатата по кредита сума е в размер на 2500 лв., като в изпълнение на задължението си, длъжникът е престирал сума в общ размер от 557.60 лв. В тази връзка, правилно заповедният съд е достигнал до извода, че на кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД следва да бъде присъдена сумата от 1942,40 лв., представляваща разликата между отпуснатата по договора парична сума и заплатеното от страна на потребителя, ведно със законната лихва, считано от постъпването на заявлението в съда до окончателното погасяване.

Поради съвпадение на крайния извод с този на първоинстанционния съд, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

По разноските:

При този изход от делото на жалбоподателя не се дължат претендираните от него разноски за настоящото производство, не е необходима и промяна в разпределението на отговорността за разноски в заповедното производство.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, обективирано в Заповед № 5081 за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 9365/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, XXI гр. състав, в обжалваната част.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4