Решение № 739 от 02.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 739 гр. София, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. Д.А при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д.А Административно наказателно дело № 20251110214352 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от ЗД „*****“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление *****************, представлявано от С. С.

П. и К. Д. К., чрез адв.М. Г. от САК, против наказателно постановление №Р10-158/12.09.2025 г., издадено от заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което е наложена на основание чл.647, ал.2 и чл.644, ал.2, във вр. с чл.644, ал.1, т.2, във вр. с параграф 1, т.52 от ДР на КЗ, и чл.648, ал.1 от КЗ, имуществена санкция в размер на 2000 лева /1022,58 евро, за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно издадено, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за нарушение, което не е извършено от дружеството.

Оспорва твърдяното нарушение да е извършено при условията на повторност. Твръди, че налагането на санкция по реда на чл.644, ал.2 от КЗ за нарушение на чл.108 от КЗ, поради наличие на преходно нарушение по чл.107 от КЗ /отм./, представлява правоприлагане вследствие тълкуване на закона по аналогия, което е недопустимо в това производство.

Сочи, че процесният АУАН съдържа констатации само за факти по 1 отношение на вмененото нарушение, но липсват данни да е налице предишно нарушение от същия вид, както и че с процесното НП се навеждат фактически твърдения за повторност, поради което е наложена санкция по квалифицирания състав на чл.644, ал.2 от КЗ. С оглед на горното навежда доводи, че процесното НП не съответства на описаната фактическа обстановка в АУАН, поради което наложено наказание за нарушение, което не е било предявено по установение ред в ЗАНН, а релевирането на твърдения за повторност едва с НП, е довело до грубо нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Навежда доводи, че процесното НП противоречи и на принципа „reformation in peius“, доколкото с него е наложена санкция за потежко деяние от първоначално установено, като освен това жалбоподателят е поставен в по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпни деяния, отличаващи се с много по-голяма степен на обществена опасност от административните нарушения. Позовава се на съдебна практика в този смисъл.

Навежда доводи за неправилна правна калификация на вмененото нарушение, неправилно определена дата на нарушението, както и за несъответствие на наложеното наказание на предвидените цели по чл.12 от ЗАНН, на тежеста и характера на извършеното нарушение. Позовава се и на липсата на отегчаващи вината обстоятелства и липсата на доказателства за такива, доколкото не е възможно нарушението да е извършено при отегчаващи вината обстоятелства, предвид факта, че жалбоподателят е юридическо лице и субективната страна на деянието не подлежи на изследване.

Навежда доводи, че извършеното административно нарушение се явява маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН и АНО не е следвало да налага наказание, доколкото от евентуалното деяние не са произтекли общественоопасни последици, а към момента на съставяне на АУАН, застрахованият изцяло е получил определеното му застрахователно обезщетение.

Моли съда да отмени на посочените в жалбата основания процесното НП. Алтернативно иска да бъде преквалифицирана наложената санкция от такава по чл.644, ал.2 от КЗ на такава по чл.644, ал.1, т.1 от КЗ, с налагане на минималната законова санкция.

2

Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание, не взема допълнително становище по същество на правния спор.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – заместникпредседател на КФН, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – юрк.Б. Г., след приключване на съдебното следствие, моли съда да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно издадено.

Навежда доводи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, както извършено нарушение от жалбоподателя, така и извършването му при условията на повторност. Оспорва релевираното в жалбата възражение относно наличие на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, както и че повторността е следвало да бъде обсъдена в АУАН, доколкото тя не е елемент от фактическия състав на нарушението, съответно реквизит на акта, поради което следва да се вземе предвид в НП - при индивидуализация на наказанието.

Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва санкционния акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На основание постъпила в КФН жалба от М.И.И. на 03.02.2025 г., в която се възразява срещу размера на изплатеното застрахователно обезщетение по предявената пред „*****“ АД претенция №*********** на основание договор за за застраховка „Каско“, са изискани и представени писмено становище от застрахователя, ведно със заверени преписи от цялата документация по предявената претенция.

Длъжностното лице при КФН – свидетелят М. В. С., заемаща длъжността „главен експерт“, извършила проверка и анализ на представената 3 документация от жалбоподателя. В хода на проверката, свидетелят С. установила, че на 20.12.2024 г. пред ЗД „*****“ АД е предявена претенция по повод настъпило застрахователно събитие, в резултат на което са настъпили увреждания по лек автомобил „***“, с рег.№*********, както и че завеждането на претенцията е удостоверено с №*********** на основание договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица №***********.

В хода на извършената проверка, свидетелят С. установила още, че на датата на предявяване на претенцията пред застрахователя са представени доказателства, удостоверяващи основанието и размера й, както и че на същата дата е извършен оглед на автомобила, въз основа на който е изготвен опис на констатираните увреждания. На 27.12.2024 г., застрахованото лице е представило данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено застрахователното обезщетение, а след тази дата – 27.12.2024 г., не са изисквани от ползвателя на застрахователни услуги допълнителни доказателства, необходими за установяване основанието и размера на предявената претенция, съгласно чл.106, ал.4 от КЗ. В хода на извършената проверка, свидетелят С. установила, че на 29.01.2025 г., застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 406,49 лева по банковата сметка на застрахованото лице.

За така направените констатации в хода на извършената проверка, главен експерт при КФН - М. В. С., в присъствието на двама свидетели при съставяне на акта, съставила АУАН №Р-06-92 на 02.04.2025 г., против ЗД „*****“ АД за това, че след като на застрахователя са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията, в конкретния случай, считано от 27.12.2024 г., съгласно чл.108, ал.1 от КЗ, за ЗД „*****“ АД е възникнало задължение в срок до 20.01.2025 г. включително, да се произнесе по претенция №*********** по един от алтернативно посочените в т.1 и т.2 от същата разпоредба начини, като се е произнесло по предявената претенция, извън законоустановения срок.

Актосъставителят посочил като нарушена разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ, дата на извършване на нарушението – на 21.01.2025 г., и място – в гр.София.

АУАН е надлежно предявен и връчен на упълномощено от дружеството 4 лице – Н. Б., срещу подпис, на датата на неговото съставяне, без възражения по направените констатации. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не представил пред АНО писмени възражения в законоустановения 7-дневен срок, считано от датата на връчване на АУАН.

На основание така съставения АУАН, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, издал обжалваното НП №Р10-158 на 12.09.2025 г., с което след като възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, изложил мотиви относно липсата на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, и след като отчел при определяне размера на имуществената санкция, че установеното с АУАН нарушение е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП №Р-10-3/10.01.2024 г. /влязло в законна сила на 16.04.2024 г./, с което застрахователното дружество е наказано за същото по вид нарушение, както и срока на закъснението /с девет дни/, наложил на ЗД „*****“ АД на основание чл.647, ал.2 и чл.644, ал.2, във вр. с чл.644, ал.1, т.2, във вр. с параграф 1, т.52 от ДР на КЗ, и чл.648, ал.1 от КЗ, имуществена санкция към законоустановения минимален размер от 2000 лева, за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля С.; от приобщените по делото писмени доказателства: процесните АУАН и НП; нотариално заверено пълномощно за упълномощаване на Н. Н. Б. да представлява дружеството пред държавни органи, включително КФН, както и да получава АУАН; жалба до КФН, ведно с цялата преписка по предявената претенция; известия за доставяне; НП №Р-10-3/10.01.2024 г., ведно с решение по АНД №1711/2024 г. по описа на СРС; Заповед №373/21.03.2025 г. на заместник-председател на КФН.

Съдът кредитира показанията на свидетеля С., като логични и непротиворечиви, изхождащи от лице, даващо показания за непосредствено възприетото по време на изпълнение на служебните задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото. Показанията на свидетеля С. са обективни, последователни и кореспондиращи на събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, които съдът кредира изцяло с доверие, доколкото са пряко относими към предмета на доказване по делото и не се оборват от други доказателствени източници. Приложените 5 към АНП писмени доказателства /включително и представените в хода на проверката от жалбоподателя документи, касаещи предявената претенция/, съдът също кредитира с доверие, доколкото са пряко относими към предмета на доказване по делото и не се оборват от други доказателствени източници.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен на 02.04.2025 г., в тримесечния срок от откриване на нарушителя, което е станало в хода на извършената проверка по подадената жалба на 03.02.2025 г.

Процесното НП е издадено на 12.09.2025 г., т.е. в предвидения в закона шестмесечен давностен срок, считано датата на съставяне на АУАН.

Съдът не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя да научи за какво точно нарушение е санкциониран.

Фактическите обстоятелства правилно са отразени в обстоятелствената част на АУАН и НП, като съдът не констатира проворечия, както между направеното словесно описание в двата акта на нарушението и на обстоятелсвата, при които е извършено, така и между действително установената фактическа обстановка от събраните по делото доказателства.

Правилно е приложен материалния закон. От всички събрани писмени доказателства по делото се установява по безспорен и несъмнен начин, описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, именно, че на 03.02.2025 г. е предявена претенция на основание договор за застраховка „Каско“, обективиран в приложената полица, че на същата дата са представени всички документи, удостоверяващи основанието и размера на претенцията, като на тази дата е извършен и оглед на автомобилаа, въз основа на който е изготвен опис на констатираните увреждания. Безспорно се установява, че на 27.12.2025 г., застрахованото лице е представило на застрахователя данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено застрахователно обещетение, 6 като видно от представените документи в преписката е, че след тази дата не са изисквани допълнителни доказателства от застрахованото лице, необходими за установяване основанието и размера на претенцията. Безспорно се установява от приложеното платежно нареждане, че дружеството-жалбоподател се е произнесло по претенцията на 29.01.2025 г., когато изплаща по банков път на застрахованото лице, застрахователно обезщетение в размер на 406,49 лева.

Разпечатката съдържа 37 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f6df1332-7f59-4590-808e-323c61b4cd08